Видове конфликти в организацията
Конфликтите, възникващи в организацията могат да се разделят на видове според два основния критерия: според последствията от тях и според нивото на което възникват. Според последствията от тях, конфликтите са два основни вида: функционални (конструктивни) и дисфункционални (деструктивни), а според нивото на възникване на конфликта биват: хоризонтални и вертикални.
Функционални и дисфункционални конфликти
Една от важните предпоставки за успешното управление на конфликтите в организацията е да се стимулират функционалните и да се избягват дисфункционалните конфликти. Това е така, тъй като т.нар. функционални конфликти водят до възникването на нови идеи, стимулира се креативността на членовете на екипа/организацията, обогатяват се отношенията и се повишава усещането за взаимност при изпълнението на дадена задача/работа, индивидите, групите и екипите успяват да установят своята идентичност, потенциал и възможности за развитие, а стремежът към позитивни промени се трансформира в идеи за иновации, повишаване на ефективността на организационните дейности, прилагане на определени политики и създаване на алгоритми за решаване на сходни проблеми. Дисфункционалните конфликти, от друга страна, трябва да бъдат избягвани, тъй като последиците от тях са следните: водят до отклоняване от предварително начертания план, представляват заплаха за психологическата атмосфера в екипа/организацията, водят до прахосване и стесняване на ресурсите до определен източник, пораждат напрежение и враждебно поведение, създават негативен климат и разрушават груповата сплотеност.[1]
Хоризонтални и вертикални конфликти
Като хоризонтални се определят конфликтите, които възникват на едно йерархично ниво и представляват противоречия по повод поставени цели или разпределение на ограничени ресурси. Този тип конфликти могат да възникнат:
-
Между служители, които имат еднакъв статус в организацията, но съществува дисбаланс между техните функции;
-
Между служители, работещи в един екип, включително и между ръководителя на екипа и неговите членове – в този случай обикновено сътрудника или мениджъра се опитва да максимизира властта си за сметка на този, с който е в конфликт.[1]
Вертикални са тези конфликти, които възникват между различните йерархични нива в организацията. Те са в резултат на стремежа на тези, които имат по-голяма власт да контролират тези, които са на по-ниска позиция и с по-малко власт, а те от своя страна се борят да получат повече автономност. При взаимодействието между различните нива в организацията се разграничават три основни типа конфликти: вътрешноличностни, междуличностни, вътрешногрупови и междугрупови.[1]
Вътрешноличностен (ролеви) конфликт възниква, когато към някого се предявяват противоречиви изисквания от различни инстанции или отдели в организацията по отношение на резултатите от неговата работа. Подобна несъвместимост между ролите възниква обикновено в някой от следните случаи:
-
Когато личностните качества на дадения индивид не отговарят на организационните изисквания предявявани към него (напр. да проявява авторитарност или да бъде лидер, а реално той да не притежава необходимите за това личностни качества).
-
Разминавания между индивидуалните и организационните ценности;
-
Като реакция при: пренатовареност или недостатъчна натовареност; липса на удовлетвореност от работата; неспособност да се преодолява стреса на работното място и др.[2]
На вътрешноличностно ниво, когато има някое от гореизброените несъответствия се развиват силни чувства, вътрешни емоционални състояния и напрягане на волята.
Междуличностните конфликти възникват, когато два индивида изразяват несъгласие по отношение на целите си, решенията си, действията си и резултатите от тях, ценностите си и др. Причините за междуличностния конфликт се крият в различните възприятия, различната мотивация, различните начини, по които се правят оценки и анализи и други индивидуални различия между страните в конфликта. Основните източници на междуличностни конфликти в рамките на организацията са:
-
Индивидуалните различия – различни ценности, нагласи, опит, възприятия, ниво на образованост;
-
Противоречие между фактите и личната преценка;
-
Дефицит на информация или разминаване в информацията, с която всеки разполага;
-
Несъвместимост или дублиране на ролите при мениджърите в многофункционални организации;
-
Стрес, който се получава в следствие на неопределеността на външната и вътрешната среда на организацията.[3]
Основните ситуации, при които може да възникне междуличностен конфликт са следните:
-
Когато ръководител или сътрудник иска да бъде приета неговата гледна точка – по този начин от една страна са фактите, а от друга – справедливостта от морална гледна точка.
-
Когато се получи стълкновение между различните ценности и възгледи на индивидите;
-
Когато е налице психическа несъвместимост на характерите на служителите, което води до невъзможност да работят в екип.[1]
Вътрешногруповите конфликти възникват между личността и групата, към която принадлежи тази личност. Те възникват най-често, когато съществуват интелектуални различия между членовете на групата и изхождащите от тях различни начини на поведение и различни разбирания. Причини за такива конфликти могат да бъдат и различните емоционални реакции на членовете на екипа по повод на възникнала ситуация.
Основните ситуации, при които е възможно да възникне вътрешногрупов конфликт са следните:
-
Очакванията на групата са в противоречие с очакванията на отделната личност;
-
Личността заема позиция, която се отличава от общата позиция на групата;
-
При случай на предприемане на непопулярни мерки от страна на ръководителя на групата, членовете на групата могат да отвърнат чрез промяна на отношението си към него или чрез намаляване на производителността.[1]
Междугруповите конфликти възникват между отделните групи, като тези групи които могат да бъдат както формални, така и неформални. Най-честите причини за възникването на този вид конфликти са: борбата за достъп до ограничени ресурси, съперничество, налагането на власт, налагане на определени ценности, съпротива срещу промени, социални различия и други. В случаите на сливане на две или повече организации, също могат да възникнат конфликти между групите и екипите от различните организации.
Съперничество може да възникне както между отделните звена в дадена организация, така и между формалните и неформалните групи, особено когато неформалните групи смятат, че ръководството се отнася несправедливо към тях. Други групови противоречия, които могат да възникнат в организацията са между по-младите специалисти и служителите-традиционалисти (обикновено тези с повече опит).[1]
Източници:
[1] Панайотов, Д. Организационно поведение: Новите парадигми на човешкото поведение. Изд. НБУ. София. 2018.
[2] Nelson, D, Quick, J. Organizational Behavior. 2004.
[3] Whetten, D., Cameron, K. Developing Management Skills. Harper Collins. New York. 1991