Защо в някои фирми виждаме успешни мениджъри, които са и лидери в същото време и които водят организацията към успеха, а в други виждаме мениджъри, които се провалят и техните фирми затъват? Какво прави едните толкова успешни, а другите толкова неуспешни? Успешните мениджъри притежават не само определени лични качества, но и спазват петте основни закона на управленското изкуство. Кои са тези закони ще видим по-долу.

 

1. Проявяване на гъвкавост с цел постигане на по-висока ефективност на работата. Тя не бива да се основава само на личните виждания и прозрения на мениджъра, а на познаване в дълбочина и приемане на мисия, визията и стратегията на фирмата, нейните цели и ценности и т.н. Много е важно, мениджърът да умее да анализира всяка ситуация и да разпознава кризисните симптоми. Само по този начин, той ще успее да не само да вземе правилното решение, но и да го разположи приложи в точния момент, независимо от обстоятелствата. Така, мениджърът ще е по-уверен в себе си и ще успее да накара и другите да повярват в него. Гъвкавостта в поведението на мениджъра предполага търсене и адаптиране на най-подходящия лидерски стил в определената ситуация, така че да се получи синтез между изискванията и условията, породени от ситуацията и личностните качества на мениджъра.

2. Мотивиране и стимулиране на подчинените, така че да бъде разкрит и оползотворен техния личностен потенциал. Мениджърът трябва да умее да открива и използва талантите и уменията на своите подчинени, така че да се постигат по-ефективно целите на екипа/организацията. Един от способите за повишаване на мотивацията на служителите е чрез изказване на похвала и одобрение, но за да се постига желания ефект това трябва да се прави според следните правила: да се изказва дори и при малки постижения, да се извършва своевременно (на момента) и позитивната оценка да е реална спрямо конкретната постъпка. Към това може да се добавят и емоционалната откритост и доброжелателните жестове на подкрепа.

3. Мотивиране и стимулиране чрез санкции. Санкциите имат мотивираща функция, когато тяхното използване се асоциира с взискателност, справедливост и уважение и не предизвиква обида. Санкциите могат да имат желания резултат само при следните условия: да се прилагат веднага след проявата на нежеланото поведение, като се обясни на провинилия се в какво е сгрешил; санкцията трябва да бъде насочена към конкретното действие на провинилия се, а не към неговата личност; оценката за допуснатата грешка трябва да се направи дискретно (насаме) и да се избягва публичността; да се получи публичен резонанс, който да повлияе върху поведението на останалите сътрудници, но това да стане чрез косвени внушения.

4. Контролиране на служителите. Контролът трябва да обхваща цялостния процес на работа, а не само резултатите от нея. По този начин, ще може да се прави обективна оценка на протичащите процеси и взаимоотношения. Основните правила, които трябва да се спазват, за да бъде контролът ефективен и да не пречи на взаимоотношенията между ръководител и подчинени, са следните: ръководителят да не се увлича, т.е. да не разширява постоянно кръга от дейности, които да контролира; контролът да не се прилага само при възникване на някакви инциденти, тъй като така му се придава случаен характер, което е нежелано; да не се извършва скрит контрол (изненадващи проверки, тайно следене и т.н.), тъй като това води до нарушаване на моралната атмосфера на работа в организацията.

5. Сплотяване на екипа и преодоляване на конфликтите. Колкото по-сплотен е даден екип, толкова по-ефективен е той. Поради тази причина, мениджърът трябва да насочи усилията са към сплотяването на членовете на екипа, като им помага да се сближат и да преодолеят различията си. Разбира се, не бива да се стига до единомислие, тъй като това ще наруши креативността на екипа. Основната роля на мениджъра е да помогне да се преодолеят и решат конфликти, които са вредни за екипа и така да сплоти неговите членове, но в същото време да насърчава конструктивните конфликти, които водят до възникване на нови идеи и до прогрес.

 

 

 

​

​

Източник: Панайотов, Д., „Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие“, НБУ, София, 2018 г.