Методът "Мозъчна атака" (Brainstorming) е евристичен метод, който е създаден от рекламния експерт Алекс Осбърн (Alex Osborn) през 1939 година. Методът е създаден като инструмент за генериране на креативни идеи и решения от много на брой хора.

 

        Основната идея на метода "Мозъчна атака" е да се събере група хора и  да бъде стимулирана свободната мисъл на тези хора чрез генериране на множество идеи в безкритична обстановка. Този метод се използва широко в сферата на иновациите, маркетинга, управлението на проекти и други области, които изискват създаване на новаторски решения.

 

       Принципите на класическия метод „Мозъчна атака“ са следните:

• Свобода на мисълта – участниците са насърчавани да изразяват всички идеи, които им дойдат наум;

• Безкритичност – всички идеи първоначално се приемат без да се оценяват и критикуват;

• Колективност и сътрудничество – извършва се в групова среда, обикновено участниците са 10-15. Всяка идея се доразвива от другите участници.

• Количественост – акцентът е върху генериране на възможно повече идеи за кратък период от време;

• Разнообразие – участниците са насърчавани да дават разнообразни идеи;

• Комбиниране и развиване – след фазата на свободното изразяване, идеите се комбинират, развиват и усъвършенстват.

• Стимулиране на използването на асоциации и аналогии - участниците са насърчавани да свързват нерелевантни идеи и концепции, което често води до изненадващи и неочаквани решения.

• „Поглед отстрани“ - участниците се насърчават да разглеждат проблема или въпроса от гледна точка, различна от тази, с която обикновено са запознати. Този принцип помага да се избегне традиционното мислене и да се открият неочаквани решения.

• Позитивна атмосфера – важно е да има атмосфера на сътрудничество, в която участниците да се чувстват свободни да изразяват идеите си.

• Етапност – обикновено методът се прилага на няколко етапа.

• Краткотрайност на процедурата – между 30 минути и 1 час.

 

     Фазите на прилагането на класическия метод „Мозъчна атака“ са следните:

1. Широко дефиниране на проблема и разлагането му на по-малки проблеми, като се прави разграничение между симптомите и самия проблем.

2. Генериране на възможно повече идеи. На тази фаза се прилага техниката „мозъчна атака“. Прави се също и категоризация и оценка на идеите.

3. Определяне на решения за конкретни действия, чрез които да се реши проблема.

 

      Каква е ролята на модератора при провеждането на „Мозъчната атака“? Модераторът е една от най-важните фигури при провеждане на мозъчна атака. Той изяснява за себе си проблема и го поставя пред групата по подходящ начин. Неговите задължения са следните: подбира подходящо време и място за провеждането на мозъчната атака, осигурява записването на всички идеи, съблюдава за спазването на правилата и за пълноценното използване на времето. Също така, негова задача е да стимулира по-мълчаливите участници и да възпира по-активните, за да има баланс. Той следи и за това разглежданият проблем да не бъде прекомерно усложнен и да не се правят опити за манипулация.

 

      В практиката съществуват и много разновидности на метода „Мозъчна атака“, по-популярните от които са: метод 635 (писмена мозъчна атака); индивидуална мозъчна атака; имагинерна мозъчна атака; обратна мозъчна атака; методът „Делфи“ и др. Нека разгледаме накратко някои от тях.

 

    Методът "635" е разновидност на метода на "Мозъчната атака" и представлява систематичен начин за генериране на идеи от много хора. Този метод е особено полезен, когато се работи с големи групи от хора и целта е да се съберат множество идеи за кратко време. Името на метода идва от структурата на процеса, която е следната:

• 6 човека – голямата група се разделя на подгрупи от по 6 човека;

• 3 идеи – всеки участник от подгрупата трябва в рамките на определено време да създаде 1 идея по три проблема;

• 5 минути – участниците имат по 5 минути да генерират идеите.

      Листовете се разменят в определен порядък, като всеки от участниците може да види идеите записани от предишния участник и да ги доразвие.

 

     Индивидуалната мозъчна атака предполага генериране на възможни решения за даден проблем само от един човек. Тук се използва способността на ума да свързва различни концепции, идеи или понятия, които на първо поглед не са свързани.  Основното предимство на този метод е, човек не се тревожи за мнението и критиката на другите и може да бъде по-креативен и свободен в генерирането на идеи. Основен недостатък на индивидуалната мозъчна атака е, че човек не може да ползва опита и знанията на други хора, както се случва, когато е в група.

 

     Имагинерната мозъчна атака (Imaginative Brainstorming) е вариант на метода "Мозъчна атака“, който се използва с цел да се стимулира креативността и генерирането на иновативни идеи чрез визуални и фантазийни методи. При нея се прави промяна на важен елемент от проблема и така се търси решение на създалия се „имагинерен“ проблем. В основата на метода на имагинерната мозъчна атака са следните принципи:

• Визуализация;

• Сензорно въображение;

• Ролеви игри и симулации;

• Фантазиийни сценарии или истории;

• Игри с думи, асоциации и нестандартни начини за изразяване на идеи.

 

     Методът „Делфи“ е създаден през 50-те години на XX век. Той представлява своеобразна писмена мозъчна атака. Екипът, който го организира, формулира проблем и съставя списък от експерти, към които се обръща с молба да дадат писмени предложения за решаването на проблема. След като експертите дадат своите предложения, екипът се събира и разглежда, редактира и сортира идеите без да сочи авторството им. Обобщението се праща до специалистите, които имат възможност да дадат още идеи. Това се повтаря докато спрат да постъпват свежи идеи. Методът Делфи може да се прилага в различни области като бизнес, наука, технологии, здравеопазване и други, където е важно да се получат мнения и оценки от експерти в условията на неопределеност и сложност.

 

     Обратната мозъчна атака (Reverse Brainstorming) е разновидност на метода „Мозъчна атака“, при който вместо участниците да търсят начин да решат даден проблем, те трябва да генерират идеи как да го влошат. Основната цел е да се види, които са причините или факторите, които допринасят за появата на даден проблем. Той може да бъде полезен в ситуации, в които е трудно да се открие причината за даден проблем. Обратната мозъчна атака може да предостави нови перспективи и находки, които могат да бъдат използвани за по-системен анализ на проблема и за откриване на алтернативни пътища за решение.

 

       Други видове „мозъчни атаки“:

• Релационна мозъчна атака - участниците генерират идеи, като разглеждат връзките между причини и ефекти, различните аспекти на проблема и взаимодействията между участниците.

• Извлечена мозъчна атака - участниците биват насърчавани да извличат идеи и решения от други области, които могат да бъдат приложени за решаване на текущия проблем.

• Метод „Ролеви шапки“ - методът включва разпределяне на различни "ролеви шапки" на участниците, като всяка шапка представлява определен аспект на мисленето (например, оптимистичен, песимистичен, творчески и т.н.). Участниците разсъждават от името на своята "шапка", което може да доведе до обогатяване на аспектите на проблема.

 

       Евристични методи, базирани на „мозъчните атаки“:

• Анонимно допитване с картички – участниците написват предложенията си на картички, които се залепват върху голям хартиен плакат. След това се провежда дискусия, като картичките биват групирани и се визуализират връзки между групите картички.

• Отворено пространство – участниците могат да бъдат между няколко и 2000 човека. Всички те предлагат конкретни въпроси по формулираната тема, които да бъдат обсъждани. Избират се няколко от тези въпроси.

• „Световно кафе“ – в едно помещение се слагат маси за 4-8 души с покривки върху които може да се пише. На всяка от масите има модератор, който посреща и изпраща гостите. Гостите се местят от маса на маса.

 

 

​

Източници:

1. Бънкова, А., „Евристични методи в управлението“, СУ „Св. Климент Охридски“

2. https://www.mindtools.com/acv0de1/brainstorming