При разработването, оценката и изборът на иновационна стратегия се преминава през шест основи етапа.

 

      Първи етап: Подготвителен етап. Той се състои от няколко подетапа:

• Подетап 1: Извършване на съпоставка на основните аспекти на иновационната стратегия с общата стратегия на фирмата. При осъществяването на стратегическото планиране на развитието на предприятието, ръководството се основава на множество изследвания. Това дава възможност да се поддържа достатъчно ранна и постоянна връзка с пазара и да се получава информация за явленията, случващи се на него. На този етап трябва да се направи обвързване на основните аспекти от иновационната стратегия с общата стратегия на фирмата, тъй като тя се явява най-големият времеви и ресурсен ограничител. Съгласуването става в следните основни направления: вид на бизнеса, основни клиенти на фирмата, ключови продукти/услуги и начин на задоволяване на потребностите на клиентите. Акцентът трябва да пада върху потенциалните рискове и предприемаческите аспекти на иновациите. Изготвените стратегии трябва да бъдат разбираеми за всички, които имат отношение към иновационното развитие на предприятието.

• Подетап 2: Извършване на оценка на иновационния потенциал и иновационния климат. Иновационният климат включва характеристиките на външната за предприятието среда. Той влияе върху иновационния му потенциал и може да стимулира или да пречи на изпълнението на неговите иновационни цели. Стратегическото планиране се извършва въз основа на анализ на външната среда и се осъществява в следната последователност: прави се оценка на измененията, които могат да настъпят през плановия период, определят се факторите, които заплашват предприятието и се изследват факторите, които са благоприятни за развитието на предприятието. Иновационният потенциал на предприятието служи за измерване на способността му да постигне своите иновационни цели и може да бъде гарант за ресурсното осигуряване и осъществяването на иновационната му програма. Иновационния потенциал обхваща следните видове ресурси: интелектуални, материално-технически, финансови, кадрови, инфраструктурни и др.

      

     Втори етап: Формулиране на иновационните цели. Иновационната стратегия може да се разработи самостоятелно или да бъде обединена с процеса за вземане на решение за нейното реализиране. И в двата случая трябва да се определят целите на стратегия и средствата, чрез които ще бъдат постигнати те. Двете основни цели на стратегическото планиране на иновациите са:

• Ефективно осигуряване с ресурси – тази цел се свързва с определянето на вида на ресурсната осигуреност, дали ще е вътрешноориентирана (използване и разпределение на фирмените ресурси) или външноориентирана (използване на външни ресурси).

• Адаптиране към външната среда – тази цел се свързва с изискванията за ефективно приспособяване към условията на външната среда и към техните изменения.

   

 Трети етап: Разработване на алтернативни варианти на иновационната стратегия. На този етап предприятието разработва няколко варианта на иновационно развитие, които описват начините за реализиране на целите от различни позиции и според различни специфични ситуации. Може да се разработят различни варианти за развитието на една иновационна идея или варианти на различни идеи. В случая, когато се разработват различни варианти за развитието на една иновационна идея се осигурява възможност за избор на най-доброто решение в една иновационна насока, а в случая, когато се правят различни варианти на различни иновационни идеи, се избира най-доброто за предприятието иновационно развитие.

 

     Четвърти етап: Избор на вариант на иновационната стратегия. Въз основа на вече разработените варианти, експерти от фирмата или наети от външни фирми, правят оценка на иновационните способности на предприятието в следните насоки: технологичен опит, бюджет за иновации, минал опит в иновациите, степен на познаване на новите технологии, брой и състав на персонала, ангажиран с НИРД, ефекти от иновацията, период, през който иновацията ще носи приходи на предприятието. Този етап се състои от два подетапа:

• Подетап 1: Избор на критерии, по които да се прави оценката. Те се избират въз основа на съдържанието на целите на предприятието. Критериите трябва да бъдат правилно подбрани, да са ясно формулирани и да позволяват измерване. Най-често използваните критерии за оценка на иновациите са: допустимост, осъществимост, съответствие с ресурсните възможности на предприятието, риск, резултати и др.

• Подетап 2: Избор на скала за оценка на стратегията по отделните критерии. При определянето на скалата, трябва да се спазват следните изисквания:

  • Трябва да се формулират качествени оценки по отделни равнища;

  • Трябва да се определи еднакъв брой степени на скалата за всички критерии;

  • Прави се интерпретация според смисъла, характеристиките, параметрите и оценките, които съответстват на всяка степен от скалата. Най-добре е степента на предпочитанието към всяка от стратегиите според отделните критерии да намалява от ляво надясно. Пример: „много висока степен“, „висока степен“, „задоволителна степен“, „ниска степен“, „много ниска степен“.

• Подетап 3: Определяне на факторите и условията, въз основа на които ще бъдат давани оценките по критериите. Тази процедура се извършва от група експерти, като целта е да се сведе до минимум риска от различна интерпретация на съдържанието на критериите, което би довело до ниска съгласуваност в оценките.

• Подетап 4: Определяне на обобщена оценка по всеки от критериите. Извършва се в няколко последователни стъпки, като накрая по всеки критерии се прави обобщена оценка. След това се прави сравнение на всеки критерий при различните варианти. Ако оценките на всички варианти по даден критерий са неблагоприятни, тогава се пристъпва към корекция или на вариантите или на методиката на оценяването.

• Подетап 5: Получаване на профилна оценка на вариантите на иновационната стратегия. След като се определят обобщените оценки според всеки от критериите за всеки от вариантите, се прави една обща оценка за всеки вариант, която е агрегат от оценките по всички критерии. Съпоставката между отделните варианти става на основата на тези общи оценки. Тази процедура се извършва с участието на висшите мениджъри на компанията. Ако е необходимо може да се потърси допълнителна информация или да бъдат проведени консултации с външни експерти. Това най-често става, когато два или повече от вариантите имат близки профилни оценки при ниска степен на сигурност в прогнозните параметри или при високорискова и динамична външна среда.

    

    Пети етап: Ресурсно осигуряване на иновационната стратегия. На този етап се дават ресурсни гаранции за практическото изпълнение на одобрените иновационни стратегии. Ресурсите трябва да бъдат разпределени така, че да може да се изпълни иновационната стратегия без да се пречи на оперативната дейност на предприятието.

 

     Шести етап: Разработване на иновационна програма. Тя трябва да покрива период около 3 години напред. В нея се формулират не повече от 2-3 иновационни задачи за предприятието. В програмата се посочват: източниците на средства за нейното изпълнение, ръководителите на проекта, сроковете и изпълнителите. Важен момент при разработването на иновационната програма е изборът на организационна форма, която да позволи ефективното осъществяване на иновациите. Преди започването на иновационната дейност трябва да се създаде информационна система, която да подхранва работата на иновационния екип.

 

 

Източник: Пантелеева, И., „Управление на иновациите в индустриално предприятие“, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2013 г.