Според Питър Дракър има седем основни източника на нововъведения. Те са следните: неочакваното (неочакван успех, неочакван провал или неочаквано външно събитие), несъответствията, процесната нужда, производствената и пазарната структура, демографията, промените във възприятията и новото знание. Първите четири източника се проявяват в рамките на предприятието или на производствената сфера, докато останалите три се обуславят външните промени.

  

     По-долу ще разгледаме всеки един от източниците на възможности за иновации накратко.

 

​

Източник 1: Неочакваното (неочакван успех, неочакван провал или неочаквано външно събитие)

  

     Неочакваният успех предлага най-много възможности за успешни нововъведения, които са с нисък риск и лесно осъществими. Въпреки това, той често е пренебрегван от компаниите като източник на иновации, а дори и отхвърлян в някои случаи. За да бъде използван ефективно неочакваният успех, трябва да се отговори на определени изисквания: да се гледа сериозно на него, да се осигурят най-способните специалисти в дадената област, сериозност и подкрепа от страна на ръководството на компанията. Примери за компании, които са използвали неочаквания успех са Дюпон и Ай Би Ем.

  

     Неочакваният провал за разлика от неочаквания успех е по-трудно да остане незабелязан и да бъде подминат, но рядко се разглежда като благоприятна възможност за иновации. Според Дракър, често провалите са в следствие на алчност или глупост, но ако нещо се провали въпреки внимателното планиране, то това дава индикация за наличието на вътрешно изменение, което може да се използва като благоприятна възможност за въвеждане на иновации. Възможно е предпоставките, които са се използвали при планирането на разработването на дадена стока или услуга, да не отговарят на действителността, тъй като средата се е изменила. И ако това изменение се види и хване, то може да се използва за създаване на новия продукт, който вече да отговаря на изискванията и да има успех на пазара.

  

     Неочакваните външни събития не могат да бъдат отразени в информацията и данните, които ръководството на една компания получава и използва, за да управлява, но те също са важни и могат да бъдат използвани като благоприятна възможност за иновации, когато възникнат. Пример: През 70-те години на 20-ти век компанията IBM е била концентрирана в производството на универсални големи компютри, но около 1975-1976 г. се наблюдава увеличаване на интереса към компютрите от страна на 11-12 годишни деца, които ги използват за игри. Това води до желание от страна на техните бащи да имат по-малки персонални компютри, което кара компанията да се насочи към производството на по-малки по размери и с по-малък капацитет персонални компютри и няколко години по-късно компанията става лидер на този пазар.

 

​

Източник 2: Несъответствията

  

     Несъответствието представлява различие, дисонанс между това какво трябва да бъде и това какво в действителност е. Често причината за несъответствието не може да бъде намерена и разкрита, но това не значи, че то не може да бъде използвано като симптом на благоприятна възможност за нововъведения. Както и неочакваното събитие (успех, провал или външно събитие), така и несъответствието възниква в следствие на промяна, която вече се е случила или промяна, която може да се предизвика. Несъответствията стоят непосредствено пред очите на работещите в даденото предприятие, но често те не ги забелязват.

  

     Според Дракър, има няколко вида несъответствия:

• Несъответствие между икономическите реалности в производствената сфера или сферата на обществените услуги;

• Несъответствие между производствената реалност или реалността в обслужващата сфера и представата за нея;

• Несъответствие между усилията в производствената сфера или сферата на услугите и очакванията и оценките на клиентите;

• Несъответствия в ритмичността или логиката на стопанския процес.

 

​

Източник 3: Процесна нужда

  

     Процесната нужда, подобно на неочакваният успех или провал и на несъответствието, съществува вътре в стопанския процес (производство на стока или услуга). Някои нововъведения, които се основават на процесната нужда използват несъответствията, а други – промените в демографията. За разлика от други видове нововъведения, тези породени от процесната нужда не започват във вътрешната или външната среда, а започват с работата, която трябва да се свърши, като се акцентира повече върху самия проблем, а не върху ситуацията. Чрез иновациите, породени от процесна нужда се усъвършенства процес, който вече съществува, за отстраняване на слабо звено или за преразглеждане на стар процес, който трябва да бъде приведен в съответствие с новите знания.

 

​

Източник 4: Производствена и пазарна структура

  

    Производствената и пазарната структура в някои случаи и в някои отрасли се запазва за дълго време непроменена. Пример за това е алуминиевата промишленост, в която в продължение на повече от век водеща си остава Америкън Алюминиъм Къмпани.

  

     В действителност, обаче пазарните и производствените структури са доста нестабилни и им е нужно съвсем малко, за да се разпаднат много бързо, особено през последните години, когато техническия прогрес е много динамичен. Ако виждаш, че търсенето се е променило, а ти продължаваш по същия стар начин да произвеждаш или търгуваш, това със сигурност ще те доведе до фалит. Адаптирането към промените в производствената и/или пазарната структура, обаче дава благоприятни възможности за новаторство и за завладяване на нововъзникващи пазари.

     

  При производствената структура всяко изменение изисква предприемачество от страна на всеки участник в производствения процес. Могат да бъдат определени четири ясни индикатора, които дават сигнал че в производствената структура настъпват промени. Те са следните:

• Резкият ръст на производството – ако дадено производство расте с много бързи темпове, които изпреварват темпа на икономиката или на нарастване на броя на населението, то може да се предвиди, че в близко бъдеще това производство ще се измени до неузнаваемост, тъй като пазарът ще се насити много бързо и търсенето ще започне силно да намаляват.

• Настъпване на промени в пазара преди производството достигне планираните обеми, което вече го прави неадекватно на търсенето.

• Разпространението и обединяването на технологиите, които вече навлизат във всички производствени процеси.

• Начинът, по който се извършва дейността се изменя бързо.

 

​

Източник 5: Демография

  

   Демографските изменения се изразяват в промяна на броя на населението и изменение на неговата възрастова структура, състав, заетост, образователно ниво и доходи. Демографията оказва голямо влияние върху това какво ще се купува, от кой и в какви количества. Анализът на демографската структура и нейните бъдещи измения дава възможности за сегментиране на пазара и насочване към този, който е най-благоприятен за даденото производство.

 

​

Източник 6: Изменения във възприятията

    

    С времето и в процеса на развитие на обществото неговите възприятия се променят, като причините за това могат да бъдат най-различни. Независимо, обаче какви са причините за тези промени, те представляват благоприятни възможности за въвеждане на иновации, тъй като новите възприятия пораждат нови потребности, които трябва да бъдат задоволени.

 

​

Източник 7: Ново знание

    

    Обикновено повечето хора свързват иновациите именно с новото знание. Този вид иновации получават най-много подкрепа и инвестиции. Невинаги, обаче базиращите се на ново знание иновации са важни, някои от тях са доста тривиални, но сред най-важните нововъведения в историята са именно тези, които са в резултат на някакво ново знание. Знанието, на което се базира иновацията, обаче не е задължително да бъде научно или техническо, то може да бъде и социално – социалните нововъведения могат да имат същата, а дори и по-голяма важност от научните или техническите.

 

     Базиращите се на знания иновации се различават от всички останали по следните характеристики: продължителност (най-дълго време за усвояване), степен на осъществимост, предсказуемост и поставяне на предизвикателства пред предприемача.

 

​

Източник: Дракър, П., „Новаторство и предприемачество“, изд. „Христо Ботев“, София, 1992 г.