Според концепцията за жизнения цикъл на продуктите, разработена за пръв път от Р. Вернон и доразвивана многократно през годините, поведението на продуктите в координатната система „време – продажби/приходи от продажби“ прилича на жизнения цикъл на живите организми и преминава през четири основни етапа: раждане, растеж, зрялост и старост. Благодарение на концепцията за жизнения цикъл, може да се определят и анализират характеристиките на пазара, да се определи точния момент за въвеждането на новия продукт и да се планира изтеглянето на губещите продукти от пазара. Тази стратегия се използва и при управлението на иновационното развитие на предприятията и най-вече при управлението на продуктовите и процесните иновации. Според нея, жизненият цикъл отразява промяната в специфичните състояния и характеристики на продуктите, технологиите и предприятието по време на етапите, през които те минават последователно.

  

     Жизненият цикъл на иновациите съдържа следните основни елементи:

• Линия на поведение – тя отразява промените, които настъпват в обема на продажбите от гледна точка на фактора „време“. Линията на поведение може да има различно изражение в зависимост от специфичните параметри и стойностите на останалите елементи на жизнения цикъл.

• Инфлексна точка – тя показва момента, в който потребността се насища и изразява най-големия обем на продажбите, които предприятието може да реализира в следствие на иновацията в рамките на нейния жизнен цикъл.

• Ъгъл на интензитет – той отразява динамиката на обема на продажбите в даден момент или в рамките на периода на въвеждането на продукта на пазара. Той служи като показател за това доколко добре се приема новия продукт от потребителите.

• Граници на жизнения цикъл – те отделят отделните етапи на жизнения цикъл и показват тяхната продължителност. 

 

       Жизненият цикъл на продуктовите иновации може да се обособи в два основни стадия:

• Стадий на създаване на иновацията - обхваща фазите на иновационния процес, които са следните: стратегическо планиране; генериране на идеи, оценка, пресяване на идеите; създаване на концепция за новия продукт въз основа на идеите за него; икономически анализ; разработване и внедряване на новия продукт в производство.

  • Възникване на идеята за нов продукт - производствените предприятия обикновено се стремят да пускат нови продукти на пазара с цел да задоволяват постоянно променящите се изисквания на потребителите и да бъдат конкурентоспособни. За целта, ръководствата на компаниите използват както вътрешни, така и външни източници за генериране на идеи. Вътрешните източници на идеи са самите служители на компаниите, а външни източници могат да бъдат: други предприятия, научни центрове и звена, университети и др. Също така, методите, които се използват от компаниите за генериране на нови идеи са два основни вида: аналитични и неаналитични. Аналитични методи са например: функционално-стойностния анализ, анализът по сценарий, проблемния анализ и др. Неаналитични методи са например: методът „Мозъчна атака“, методът „Делфи“, методът на пробите и грешките и др. Генерираните чрез някой от методите или чрез комбинация от методи идеи се пресяват от мениджърите и се избира най-добрата според тях. Изборът обикновено става въз основа на внимателна оценка на всяка от идеите.​

  • Намиране на научно решение за реализация на идеята - след като е избрана идея, която да бъде реализирана, трябва да се помисли и за оформянето на концепцията за разработката на новия продукт. Това става въз основа на проведени приложни или научни изследвания. По друг начин казано, на този етап се оформя съвкупността от базови представи за това как ще изглежда продукта и какво ще бъде неговото предназначение и функционалност.

  • Намиране на техническо решение за реалиализация на идеята - на този етап се прави избор на подход и метод, чрез който да се развие иновацията на практика. За целта се извършват следните основни дейности:

    • Инженерно прогнозиране – включва прогнозиране на: нови технически решения, нови методи за проектиране и нови материали. Също така се определят и възможните ограничения при проектирането на новия продукт, които могат да бъдат ресурсни (материали, човешки ресурси, финансови ресурси), технически, информационни, екологични, социални и др.

    • Оптимизиране на параметрите на продукта – включва: определяне на техническите характеристики на продукта или на неговия образец, осигуряване на оптимални измерители на параметрите на продукта, типа, теглото и размерите на продукта, дизайна на продукта и др.

    • Проектиране на новия продукт – включва: разработване на скица на продукта, определяне на възможните технически варианти, разработване на технически проект и определяне на технологичността на новия продукт.

    • Изготвяне и тестване на прототип или образец на продукта – въз основа на резултатите от тестовете се прави корекция на техническата информация за продукта.

  • Внедряване на идеята за новия продукт - по време на тази фаза се прави подготовка за започване на производство на продукта и за негова адаптация към пазара. Организационната подготовка на пускането в производство на нов продукт е свързана с изготвянето и следването на редица планове, като например: план за усвояване на новото изделие в производството, план за реорганизация на съществуващите звена, план за изграждането на технологичния процес на новото производство, план за наемане на човешки ресурси и/или преквалификация на наличните и др. Внедряването на идеята за новия продукт включва следните основни дейности:

    • Провеждане на организационно-техническа подготовка, включваща: подготовка на производството на новия продукт (предвиждане на необходимите машини, оборудване, инструменти и други и проектиране на тяхното разположение); технологична подготовка на производството (включва: проектиране на последователността на производствения процес и предвиждане на необходимия брой човешки ресурси); материално-техническа подготовка на производството (включва закупуването на необходимите суровини и материали за производството; монтиране, настройване и тестване на машините оборудването; извършване на пускови дейности).

    • Въвеждане и стартиране на производството на новия продукт – включва съвкупност от организационни, технически и икономически дейности, с извършването на които се цели да се усвои новия продукт в производството на фирмата.

    • Управление на текущото производство на продукта – включва контролни дейности, целящи спазването на заложените стандарти и постигане на желаното ниво на качество на новия продукт.

  • Разпространение на новия продукт - ​на този етап новия продукт започва да се произвежда и да се продава на други предприятия или на крайни клиенти. Тук се включват следните дейности: пазарна реализация на новите продукти, реклама, използване на продукта от крайни клиенти, предоставяне на услуги по поддръжката и ремонта  на продукта и др. 

• Стадий на потребление – тук могат да се обособят следните четири фази в зависимост от обема на продажбите на новия или модифицирания продукт. Те са следните:

  • Фаза на въвеждане - за нея е характерно следното: на пазара има малък брой конкуренти; налице е неголямо по обем, но редовно иновационно производство; иновационният продукт е един от основните продукти, произвеждани от предприятието, но все още не е добре познат на потребителите; новият продукт е привлекателен само за определена част от купувачите, тъй като цената му все още е доста висока; темповете на нарастване на продажбите са бавни, тъй като пазарният интерес все още е ограничен; влагат се много средства в реклама; търсят се пропуски и недостатъци, които да бъдат отстранени и продукта да бъде подобрен.

  • Фаза на нарастване - по време на тази фаза се извършва истинското пазарно признаване на иновацията. За нея е характерно следното: увеличава се обема на производството; намаляват единичните разходи; бърз растеж на продажбите; реализират се значителни печалби; увеличава се броя на конкурентите, което се отразява на цената на продукта по посока на нейното намаляване; технологията за производството на продукта се усъвършенства; извършва се диверсифициране на продукта; инвестициите имат добра възвращаемост.

  • Фаза на зрялост - за тази фаза са характерни следните особености: пазарът е стабилен и се превръща в пазар на замяната; губи се интерес към оригиналния продукт, поради появата на продукти-заместители; темпа на ръста на продажбите се забавя; силната конкуренция води до спад в продажбите и печалбите; единичната цена на продукта намалява, което води до намаляване на рентабилността от него; паричните потоци към предприятието все още са положителни и относително стабилни. На този етап могат да се предприемат следните мерки: повишаване на качеството на продукта, посредством което да се задържи нивото на неговата цена, усъвършенстване или диверсифициране на продукта, търсене на нови канали за реализация, търсене на нови начини за неговата употреба, промяна в дизайна или опаковката, реклама и др.

  • Фаза на спад в продажбите - за тази фаза е характерно следното: спад на обема на продажбите, увеличаване на разходите, паричните потоци към предприятието са малки и недостатъчни за бъдещи инвестиции, няма печалба, рентабилността намалява, пазарът е достигнал до ниво на пълно насищане и се поддържа само от заместващото търсене. На този етап предприятието може да вземе едно от следните решения: да се оттегли от пазара, като прекрати производството на продукта, да съкрати съществено разходите си или да въведе нов продукт на пазара. Концепцията за жизнения цикъл на иновациите може да бъде приложена не само за нови или модифицирани продукти/услуги, а и за изследване на тенденцията на измененията в технологиите на производство.

  

     Жизненият цикъл на технологиите е разделен в пет основни фази:

• Зараждане - по време на този етап се идентифицира потребността от новата технология или от продукти, произведени по новата технология. Конкуренцията между предприятията за лидерското място е доста силна, а лидери на пазара могат да бъдат само тези, които прилагат различни видове иновации, както продуктови, така и технологични. Технологичните иновации позволяват на предприятията да съкращават разходите си, да увеличават производителността на труда, да произвеждат по-големи количества от продукта, а също и продукти с по-високо качество. Така, те увеличават конкурентоспособността си и печалбите си. Те могат да ги разработват за собствена употреба, но могат и да ги продават на други предприятия.

• Изследване и развитие на новата технология – компанията инвестира във вътрешни изследвания и в развитието на новата технология. Този етап е най-рисковият от всички, тъй като тук се инвестират пари, време и усилия в нещо, което може и да не проработи. За да увеличат максимално своите възможности по време на този етап, компаниите трябва да идентифицират своите критични фактори за успех и да се уверят, че инвестициите им са съгласувани. За всеки проект трябва да се прецени правилно размера на пазара, за да може фирмата да е сигурна, че има достатъчна по обем клиентска база, заради която си струва да се направи инвестицията. Също така, компанията трябва да се увери, че технологията има ясно и устойчиво уникално предложение и че се основава на някоя от основните за компанията компетенции или на някакъв друг уникален ресурс (напр. патент), които ще бъдат трудни за копиране от страна на конкурентите. Добре е да се използват бизнес експерименти, чрез които да се тестват идеите. 

• Ускоряване на растежа - по време на този етап търсенето на новата технология или на продуктите, произведени чрез нея надвишава предлагането. Предприятието започва да реализира добри доходи и да заема все по-добри позиции на пазара. Започват да се появяват и еквиваленти на технологията, които я конкурират. Целта тук е компанията да се движи бързо, така че да може да се възползва напълно от новата технология. За да увеличи максимално своите възможности по време на този етап, компанията трябва да разработи солидна маркетингова стратегия, която да ѝ позволи да достигне до правилните пазарни сегменти. Също на този етап, фирмата трябва да обърне внимание на маркетинговия си микс, а също и дали производството е достатъчно оптимизирано, така че да генерира минимални разходи.

• Забавяне на растежа - на този етап постепенно започва да се насища потребността от технологията или от стоките/услугите произведени чрез нея. Предлагането вече надвишава търсенето.

• Зрялост - по време на този етап пазарът е приел новата технология, а конкурентите са започнали да произвеждат подобни технологии. За да увеличат своите възможности по време на този етап, компаниите трябва да потърсят други начини, чрез които да увеличат печалбите си, например: създаване на съвместно предприятие с друга компания, изграждане на стратегически съюз с други компании, разширяване на пазара или насочване към нов географски регион и т.н.

• Затихване на търсенето (спад) - на този етап търсенето на технологията спада и печалбите на компанията също спадат. Конкурентите са наситили пазара със сходни или по-напреднали технологии. Най-добре е компанията да е подготвена, като постоянно разработва нови идеи и в момента на спад да може да замени дадената технология с по-нова. По този начин, докато едната технология навлиза в етапа на спад, другата ще е в етапа на възход. Основното тук е компанията да създаде такава среда на работата, в която нейните служители да бъдат насърчавани да споделят идеите си

 

​

Източници:

Пантелеева, И., „Управление на иновациите в индустриално предприятие“, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2013 г.

https://www.mindtools.com/a6s5eb0/the-technology-life-cycle