Произходът на понятието иновация идва от латинския корен „novus“, а по отношение на семантиката му, то означава нововъведение или обновяване. Най-общо, иновацията представлява процес, при който се използват знания или някаква информация с цел да се произведе и въведе на пазара нещо ново или да се надгради досега съществуващ продукт. На практика иновацията представлява трансформиране на знанията, постигнати от науката в някакъв нов продукт (стока или услуга), който може да стигне до потребителите. Иновацията обаче не бива да се бърка с процеса на обновяване на износените активи на предприятието, при което новите активи не притежават по-високи технически показатели в сравнение със старите. (Вуцова и колектив, 2004)

​

     За основоположник на концепцията за иновация е смятан австрийският учен Йозеф Шумпетер, който пръв дава съвременна формулировка на понятието „иновация“. В своя труд, озаглавен „Теория на икономическото развитие“ (публ. 1912 г.), той представя иновациите като средство, чрез което предприятията могат да увеличат своите печалби. Неговото определение гласи следното: „Действие, чрез което на ресурсите се придават нови способности да правят богатство“.  Също така, той определя пет основни вида иновационни изменения, които могат да настъпят в производствената система, които са следните:

• Използване на нова техника, технология или пазарно осигуряване на производството (нова сфера за реализация на произведените продукти);

• Въвеждане на продукти, притежаващи нови, непознати до момента свойства;

• Използване на нови суровини;

• Промени в организацията и логистиката на производството;

• Възникване на нови пазари. (Шумпетер, 1982)

  

       Според Шумпетер иновациите стимулират създаването на други иновации, които заедно представляват т.нар. клъстери от иновации. В резултат на това се създава лавина от нови стоки и услуги за потребителите, която постоянно се задълбочава и по този начин разширява потока на реалните доходи на предприятията. Това е така, защото всяка една такава лавина представлява съвкупност от нови продукти, които имат потенциала да създават други нови продукти. На практика, това води до повишаване на покупателната способност повече в сравнение с използването на който и да е друг икономически лост. Следователно, може да се каже, че иновациите са средство за растеж на икономиката и за повишаване на жизнения стандарт на населението на дадена страна. (Шумпетер, 1982)

​

     При създаването на иновация се използва информация, въображение и инициатива, чрез която да се извличане по-голяма стойност от нововъведението или подобрението. При създаването на иновация се включват и всички процеси, чрез които се осъществява генерирането на идеи и тяхното осъществяване.(businessdictionary.com/definition/innovation.html)

 

     Иновацията може да се разглежда и като дейност, като процес и като резултат. Иновацията като дейност представлява резултат от различни видове дейности – научно-техническа, маркетингова, производствена и др., които са взаимосвързани, ефективно координирани и за управлението им се използват гъвкави средства. Иновацията като процес представлява цялостен комплекс от частични, логически свързани помежду си процеси и дейности, случващи се в определени фази. В резултат на тези процеси иновациите се явяват като непрекъснат творчески процес, по време на който се създават и реализират новости с по-високи качествени характеристики и усъвършенствани функции. Иновацията като резултат може да има материален или нематериален характер. Резултат от иновациите могат да бъдат: стоки (изделия), услуги, технологии, начини на комуникация, начини на организацията на управлението на компаниите и др. (Иванова, 2015)

​

      По-важните характеристики, които иновацията притежава са следните:

• Предмет на иновацията – какво се изменя и как се изменя;

• Степен на новост;

• Дълбочина на преобразуването;

• Мащаб на преобразуването – каква част от предприятието засяга;

• Ниво на разработката, което включва степента на подготвеност на иновациите за внедряване;

• Потенциал на иновацията – представлява оценка на очакваните ползи от иновацията;

• Очаквана продължителност и трудоемкост на внедряване;

• Обем на финансовите разходи по разработката и внедряването на иновацията и др. (Варамезов, 2005)

     

    Иновациите притежават три основни свойства, които ги правят необходими за развитието на предприятието. Те са: научно-техническа новост, производствена/практическа приложимост и търговска реализируемост. За индустриалните предприятия най-голямо значение има производствената приложимост на иновацията и доходите от нея. Търговския аспект на иновацията я прави икономически необходима за предприятието. Въз основа на търговския аспект на иновацията могат да се откроят два основни момента:

• Материализация – времето от възникването на идеята до нейното въплъщение в продукт, услуга, технология, ноу-хау и т.н.

• Комерсиализация – превръщането на иновацията в източник на доход. (Пантелеева, 2013)

​

       Иновациите притежават редица функции. Основната тяхна функция е тази на изменение (промяна). Един от механизмите, които стимулира създаването на иновации е пазарната конкуренция, затова производителите са принудени непрекъснато да търсят начини да намалят разходите си и да разширят пазарите, на които продават произведените от тях продукти. Предприятията, които първи съумеят да усвоят ефективни иновации получават предимство пред своите конкуренти. От тук произлизат и останалите функции на иновациите, които са следните:

• Възпроизводствена функция – нововъведенията представляват важен източник за финансиране на следващите икономически обороти, които предприятието иска да направи. Печалбата, която се генерира от продажбите на иновативния продукт може да бъде използвана за разширяване на дейността или навлизане на нови пазари.

• Инвестиционна функция – печалбата, която се генерира от дадена иновация може да се капитализира и да се използва в различни дейности, насочени към развитието на фирмата, включително и за разработване на други иновации.

• Стимулираща функция – част от паричните средства, които предприемачът получава от продажбата на иновативните си продукти се използват за покриване на разходите по внедряването на иновацията и производството на продукта. Ако разликата между приходите и разходите е положителна, то това значи, че предприемачът е реализирал печалба. Генерирането на печалба води до стимулиране на желанието за разработване и внедряване на още иновации. (Кокурин, 2001)

 

      За да бъде определена една иновация като такава, тя трябва да отговаря на всички изброени по-долу характеристики:

• Новост – нова идея за създаването на напълно нов или за усъвършенстване на съществуващ продукт (стока, услуга, технология);

• Реални промени – иновацията води до промени по отношение на това какво се предлага (какъв продукт) или по отношение на начина, по който даден продукт се произвежда, разпространява или реализира на пазара.

• Процесност – иновацията се разглежда като процес, който включва в себе си логически обособени, но свързани помежду си етапи, дейности и операции.

• Положителна оценка от страна на потребителите или търговска реализируемост – фактическата оценка за новостта и за полезността от тази новост се получава от крайния потребител.

• Материален или нематериален резултат от въвеждането на новостта – резултата от осъществяването на иновационната идея трябва да има някаква форма, която може да е материална (стока) или нематериална (услуга, производствена технология и др.). (Бенев, 1996)

​

        Освен, по-горе даденото определение на Шумпетер, в теорията са познати още много определения за иновация, които малко се различават едно от друго, но всички те съдържат една обща черта и това е акцентирането върху наличието на нещо ново и различно от всичко досега предлагано от фирмите и пазара. Следователно, като иновация може да се разглежда всеки нов или усъвършенстван продукт (стока, услуга, процес, начин на снабдяване, начин на организация на работния процес, дейност и др.), приложението на който води до подобряване на конкурентоспособността на организацията. Източници на идеи за иновации могат да се търсят както извън организациите, така и вътре в тях. Независимо от къде идва дадена идея, във всяка една от тях трябва е заложено нещо творческо и новаторско. Затова, фирмите които са избрали да следват стратегия на иноватори на пазара, трябва да създават подходящите условия за насърчаване на креативното мислене у нейните служители. (Иванова, 2015)

  

     Иновационната дейност съществува във всички видове предприятия, независимо дали са производствени или не. Този вид дейност представлява специфичен закономерен процес, който е относително непрекъснат и относително динамичен и е свързан с внедряването на прогресивни или усъвършенствани техники, технологии, материали или организационни структури. (Пантелеева, 2013)

 

       Иновационния процес има следните характеристики:

• Различава се от всички други процеси в предприятието;

• Извършва се в определено време и е неповторим;

• Не е рутинен, а се състои предимно от творчески дейности;

• Не е по силите само на отделна личност;

• Изисква ангажирането на хора с различни професионални умения;

• Изисква големи инвестиции;

• Свързан е с голяма доза неопределеност и риск;

• Този процес е относително интензивен, което значи, че е налице непрекъснат стремеж към съкращаване на интервала между възникването на идеята и нейната практическа реализация. (Иновациите: Политика и практика, 2004)

 

​​

Източници:

1. Бенев, Б. Мениджмънт на иновациите, София, 1996.

2. Варамезов, Л., Иновационен мениджмънт, Академично издателство „Ценов“, Свищов 2005.

3. Вуцова, А. и колектив, Иновациите: Политика и практика, фондация „Приложни изследвания и комуникации“, София, 2004.

4. Иванова, Р., Мястото на иновациите и НИРД в икономиката на България, Годишник на БСУ, том XXXII, Варна, 2015.

5. Кокурин, Д., Инновационная деятельность, М., Экзамен, 2001.

6. Пантелеева, И., „Управление на иновациите в индустриално предприятие“, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2013

7. Шумпетер, Й. Теория экономического развития. М., Прогресс, 1982.

8. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, „Иновациите: Политика и практика“, раздел 1 „Фирмени иновации“, 2004