В българската литература понятията „управление“ и „мениджмънт“, както и „ръководители“ и „мениджъри“ се използват като синоними. В специализираната литература няма единно определение относно същността на управлението. Едно от най-широко разпространените схващания е, че управлението представлява процес на работа с и чрез други хора за постигане на целите на организацията в условията на непрекъснато променяща се среда. Основното при осъществяването на този процес е стремежът към ефективно и ефикасното използване на ограничените ресурси, с които разполага организацията. От това определение, могат да се извлекат следните основни компоненти на мениджмънта, които са: работа с и чрез другите, постигане на целите на организацията, балансиране на ефективност и ефикасност, извличане на максималното от ограничените ресурси и справяне с непрекъснатата промяна. (Kreitner, 2009)

 

  Преди всичко, обаче, управлението на организацията представлява социален процес, тъй като организационните цели дават насока на действията както на мениджърите, така и на изпълнителите и осмислят тяхната обща работа, т.е. те обединяват отделните личности в един колектив. (Kreitner, 2009)

​

      Управлението може да бъде разглеждано от различни гледни точки, каквито са:

• Като наука, управлението представлява система от научни знания, чиято цел е да изучава въпросите, свързани с управлението на хората в организацията. Научните знания служат като база за своевременно и качествено управление на дейността на организацията, включващо прогнозиране на възможните варианти за развитие и разработване на стратегически и тактически планове в съответствие с тези прогнози. Необходимостта от управление на организацията се обуславя от разделението на труда, което бива два вида – хоризонтално и вертикално.

• От функционална гледна точка, управлението се разглежда като съвкупност от функции, които са свързани със състава и съдържанието на всички управленски дейности. Функциите на управлението са четири основни: планиране, организиране, ръководене и контрол.

• Като информационен процес, управлението представлява процес на формиране, възприемане, предаване, обработване и съхраняване на информация. Информацията е важна за управлението, тъй като въз основа на нея се поставят цели и се изграждат стратегическите и тактическите планове на организацията. В този контекст, процесът на управление се разглежда като целенасочено и планирано въздействие от страна на субекта на управление (ръководителя) върху обекта на управление (работниците и служителите).

• Като статична структура, управлението се възприема като управленски апарат, включващ длъжностните лица, които са ангажирани с управлението. В този контекст управлението се разбира като система от хора на ръководни позиции, които осъществяват процеса на управление. Мениджърите са специалисти, притежаващи необходимите знания и умения за извършване на управленските дейности. Тяхната задача е да организират и ръководят усилията на целия персонал за постигане на поставените цели. Затова, по принцип управлението се асоциира с мениджърите. (Бенчева, 2008)

 

  Основният принцип, въз основа на който функционира мениджмънта е принципът на целесъобразност, т.е. управленските процеси трябва да бъдат насочени към постигане на целите на организацията при минимални разходи. (Бенчева, 2008)

   

     Управлението на стопанските организации в условията на пазарна икономика, притежава следните основни характеристики и особености:

• Ориентираност на стопанската организация към потребностите на пазара и към производство на такива стоки или услуги, които биха се търсили на пазара.

• Постоянен стремеж към оптимизиране на производствените и другите дейности, т.е. повишаване на ефективността и намаляване на разходите.

• Самостоятелност, която позволява автономност при вземането на управленски решения, като в същото време отговорността за последствията от взетите решения също е на организацията и на нейното ръководство.

• Непрекъснато адаптиране към промените в заобикалящата среда.

• Прилагане на съвременни технологии при вземането на решения – те помагат за по-бързата и обективна обработка на данните. (Бенчева, 2008)

 

       Мениджмънтът (управлението) е дейност, която не се отнася само до ръководителите на фирми или до тийм лидерите. Мениджмънтът е нужен на всеки човек, дори и на обикновената домакиня. Това е така, тъй като той включва такива основни дейности, като планиране, организиране, ръководене и контролиране на определени неща от всекидневието ни. Именно тези четири функции са в основите на мениджмънта, но той се свързва и с още много неща, особено когато става въпрос за фирмен мениджмънт.

    

    Нека разгледаме малко по-подробно четирите функции на мениджмънта:

• Планиране - по време на планирането се определят целите и стратегиите на организацията, а също така се разработват и планове, чрез които да се постигнат предварително определените цели на компанията.

• Организиране - това е процес, по време на който се определят задачите, които трябва да бъдат изпълнени, така че да се постигнат целите на компанията. Също така, тези задачи се разпределят по отдели и хора, като за целта трябва да се изгради определена структура и да се създаде добра организация на труда. Добре изградената структура и правилната организация на труда дават възможност за постигане на определените цели.

• Ръководене - представлява направляване на дейностите в организацията, като това включва и мотивиране на служителите. Високата мотивация на служителите води до съгласуване и обединяване на техните усилия за достигане на определените цели.

• Контрол - тази дейност се извършва с цел да се създаде обратна връзка в процеса на управление. Нейното предназначение е да се осигури изпълнението на поставените задачи и цели чрез задаването на стандарти, установяване на фактическото изпълнение, сравнение между стандартите и фактическото изпълнение и извършване на коригиращи действия, ако има нужда от такива.