Всеки лидер си има свой собствен начин, по който успява да вдъхнови и да води своите последователи. Също така, всеки един си има и свой начин, по който реагира в различните ситуации, в които попада и начини, по които решава проблемите.

 

    Все пак, в практиката съществуват няколко основни лидерски стилове, които включват определени характеристики и качества, които лидерите притежават. Нека разгледаме някои от тях.

​

​

Автентично лидерство 

 

  Автентичният подход в лидерството се развива на фона на големи измами и скандали, сляп стремеж към краткосрочни печалби и лични изгоди, характерни за много изпълнителни директори на големи компании. Автентичното лидерство се фокусира върху това качествата на лидера да бъдат предпоставка за възникването и развитието на положителни взаимоотношения в организацията. Автентичният лидер е себе си, не се опитва да играе някакви роли и не действа манипулативно. 

​

​

Автократично лидерство

 

  Автократичният лидер поема изцяло контрола и взема еднолични решения, без да се консултира с никого. Той притежава силна власт и авторитет, които му позволяват да налага своята воля на подчинените си. Автократичното лидерство е полезно, когато се налага да се упражнява стриктен контрол. То обаче потиска креативността на сътрудниците в организацията и понижава тяхната мотивация за работа. Автократичните лидери обикновено са презирани от техните подчинени, които изпълняват това, което се иска от тях, само защото са задължени и могат да бъдат наказани по някакъв начин, а не защото са мотивирани и желаят да постигат високи цели. Невъзможността да участват във вземането на важни решения и да изразяват мнението си, кара служителите да се чувстват неудовлетворени от работата си. 

 

​

Либерално лидерство

  

     Либералното лидерство предполага много ниско ниво на контрол върху работата на служителите. То може да се прилага успешно в колективи, които имат голям опит, които са добре сработени и имат много малка нужда от надзираване. В останалите случаи, обаче, то се свързва с неспособността на лидера да ръководи екипа си, което води до хаос и неизпълнение на служебните задължения, тъй като либералните лидери се държат приятелски с всички и не изискват достатъчно от тях. 

 

​

Трансформиращо лидерство

    

    Трансформиращо лидерство има тогава, когато лидерът и неговите последователи си взаимодействат и сътрудничат с цел да осъществят някакви промени в организацията, които ще подобрят нейната работа и ефективност и ще помогнат тя да постига целите си. За този тип лидерство е характерно високото ниво на комуникация между лидери и останалите от екипа. 

 

​

Бюрократично лидерство

    

    Бюрократичното лидерство се основава на сляпото следване на правилата на организацията, като не се дава никаква свобода на действие на служителите, които трябва да работят по точно определен начин. В някои видове организации то намира приложение - например в производството, където трябва да се спазват определени стандарти, но в сфери, които се основават на творчество и свобода на мисълта, този вид лидерство ще доведе до понижаване на мотивацията на служителите и неудовлетворение от работата. 

 

​

Харизматично лидерство

 

  Харизматичният лидер е визионер и работи вливайки огромно количество енергия и ентусиазъм в екипа си. Той е модел за подражание на останалите от екипа и ги вдъхновява да дават най-доброто от себе си. Те са отдадени изцяло на организацията и тяхното присъствие кара и останалите да дават всичко от себе си за постигането на общите цели. 

 

​

Демократично лидерство

    

    Демократичното лидерство предполага участие на всички членове на екипа при предлагането на идеи и вземането на решения. То е приложимо в екипи и организации, където задачите, които се изпълняват не са рутинни или са неструктурирани, където отношенията не са авторитарни и където има служителите могат сами да контолират себе си. 

 

​

Директивно лидерство

  

     Директивното лидерство може да се определи като противоположност на демократичното лидерство. То е подобно на автократичното лидерство. Директивният лидер казва какво, как и кога трябва да се направи, като работата се планира и се гонят определени стандарти. То е приложимо в организации и/или екипи, където се изпълняват рутинни или неструктурирани задачи, където опитът на служителите е малък и нивото на самоконтрол при тях е много ниско.

 

​

Подкрепящо лидерство

  

    Подкрепящото лидерство е ориентирано към потребностите на служителите. Подкрепящият лидер е приятелски настроен и разбиращ, като винаги се опитва да изпълни техните изисквания. Това повишава морала на служителите. Този тип лидерство е подходящ за организации, в които се изпълняват добре структурирани задачи и съществуват формални връзки.

 

​

Лидерство, ориентирано към постиженията

  

     Лидерството, ориентирано към постижения има за главна цел да насърчава служителите да се представят на възможно най-високо ниво в работата си, като им се поставят цели, които са едновременно постижими и предизвикателни за тях. То е приложимо в организации и екипи, където стремежа към постижения е голям и където се изпълняват предимно неструктурирани задачи. 

 

Източник: https://www.managementstudyhq.com/leadership-styles.html