През 1961 г. Ренсис Ликерт провежда изследвания в Мичиганския университет, САЩ, като прави сравнение между групи с висока производителност и групи с ниска производителност, като разликата в тяхната производителност се обяснява със стила на лидерството. Въз основа на тези изследвания, Ликерт класифицира лидерите в две противоположни групи – лидери, които са ориентирани към работата (подобно на Теория Х на Дъглас Макгрегър) и лидери, които са ориентирани към хората (подобно на Теория Y на Дъглас Макгрегър).

 

  Ръководителите/лидерите, които са ориентирани към работата (работните задачи) се характеризира с това, че определя точно и ясно структурата на задачите и начина на тяхното изпълнение. Също така, той стриктно следи дали задачи се изпълняват точно и качествено, като за целта си служи както с възнаграждения, така и със санкции. Такъв ръководител/лидер обръща много малко внимание на проблемите и потребностите на служителите.

   

     Ръководителите/лидерите, които са ориентирани към хората се характеризират със силен стремеж да повишат производителността на работата чрез усъвършенстване на междуличностните отношения в екипа/организацията. Те обръщат специално внимание на своите подчинени, на техните проблеми и потребности, помага им при изпълнението на работните задачи и при повишаването на квалификацията им, а също така ги включва и в самия процес на управление чрез делегиране на отговорности и участие във вземането на общи решения.

    

        Според Ликерт стилът на ръководство на даден лидер/ръководител може да бъде само в единия диапазон, като не е възможно в еднаква степен да бъде ориентиран и към задачите и към хората.

 

        В резултат на свои по-късни проучвания, през 1979 г., Ренсис Ликерт оформя 4 основни лидерски стила, които нарича „системи“. Т.е. освен двата крайни стила, направени в предишната класификация (лидерски стил ориентиран към задачите и лидерски стил ориентиран към хората), тук той включва два междинни стила. И така, той оформя следните четири системи:

• Система I „Експлоататорско-авторитарна“

• Система II „Благосклонно-авторитарна“

• Система III „Консултативно-демократична“

• Система IV „Основана на участие“.

 

​

​

​

​

​

Фиг. 1: 4-те системи на Ликерт

 

      Ликерт определя естеството на всяка от тези системи, като се основава на стойностите на следните основни организационни променливи: лидерски процеси, мотивационни сили, комуникационен процес, процес на взаимодействие и взаимно влияние, процес на вземане на решение, целеполагане и контролни процеси.

 

       Първата система, експлоататорско-авторитарната, се характеризира с това, че отговорността и властта е изцяло в ръцете на ръководителя. Той няма доверие на подчинените си. Решенията се взимат еднолично от ръководителя без да се обсъждат с подчинените. Работата в екип и комуникацията между служителите са минимални, а тяхната мотивация за работа се основава на заплахи от страна на ръководителя.

 

      Втората система, благосклонно-авторитарната, се характеризира с това, че и тук отговорността и властта е изцяло в ръцете на ръководството. Отношението на ръководителя към подчинените е на снизходително доверие, както при отношенията господар-слуга. Тук също, подчинените не са свободни да обсъждат решенията на началниците си, нито пък да участват в тяхното вземане. Работата в екип и комуникацията между служителите също са минимални, но мотивацията им за работа се основава вече не на заплахи, а на система от награди.

 

    Третата система, консултативно-демократичната, се характеризира с широко споделена отговорност (отговорност носят служителите от почти всички йерархични нива). Част от дискусиите по въпроси, отнасящи се до работата, се обсъждат между ръководител и подчинени. Работата в екип и комуникациите са на високо ниво, като комуникацията се осъществява както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Мотивацията на служителите се основава на система от награди и участие в работата.

 

      Четвъртата система, основана на участие, се характеризира с много широко споделена отговорност (отговорност носят всички служители от всички йерархични нива). Нивото на доверие от началник към подчинен е много високо. Високи са и нивата на екипна работа, комуникацията и участието в работата и вземането на решенията.

 

 

Източници:

Гьошев, Б., „Основи на управлението“, глава 11 „Лидерство“, МВБУ, София, 2011 г.

Likert R., From production and employee-centeredness to Systems 1-4, Journal of management, 5, 1979“, Likert`s Management System”, https://www.managementstudyguide.com/likerts-management-system.htm