Планирането е основна функция на мениджмънта. Самият процес на управление започва с планиране. То служи като основа за осъществяването на останалите три основни функции на управлението – организирането, ръководенето и контрола. Въз основа на планираните дейности се определя: каква ще е структурата на организацията; какъв вид и брой персонал ще е необходим и какви ще бъдат функциите, задачите, отговорностите и пълномощията на служителите; по какъв начин ще се мотивира персонала; какъв ще бъде стила на ръководство; какви ще бъдат формите на контрол. (Гьошев, 2011)

 

   Най-общо, планирането може да бъде определено като съвкупност от действия за избор на алтернативни бъдещи курсове за развитие на организацията, както и за отделните нейни звена и изпълнители. С него се очертава желаното състояние на организацията, както и пътищата, по които може да се постигне това състояние. На практика, планирането е процес по вземане на решения относно бъдещето на организацията в условията на непрекъснато променящата се среда. Именно заради непрекъснатите промени в заобикалящата среда, планирането има толкова голямо значение за успеха на организацията, като в същото време то става все по-трудно и по-сложно за осъществяване. (Серафимова, 2015)

 

     Може също да се каже, че планирането е процес, включващ: определянето на целите на организацията, изготвяне на стратегии за постигането на тези цели и разработване на йерархическа структура от планове, чрез които да се координира цялостната дейност на организацията. Следователно, планирането включва следните основни дейности: целеполагане, прогнозиране и разработване на планове. (Гьошев, 2011)

 

     Отправна точка в процеса на планиране е формулирането на мисия на организацията, в която се отразява основната цел на нейното съществуване, нейните отличителни способности, ценности и ръководни принципи. Стратегическите цели произтичат директно от мисията, което дава възможност за разработване на стратегически планове, от които на свой ред се разработват тактическите планове. Най-накрая се разработват оперативните планове. (Серафимова, 2015)

 

     Планирането може да се определи и като средство за решаване на сложни проблеми и за постигане на желаното развитие на организацията. Дейността по планиране предполага предвиждане на бъдещото развитие на организацията. Предвижданията са необходими както по отношение на измененията на външната среда, така и по отношение на разкриване на възможните варианти за развитие на организацията. По време на планирането става възможно да се избере най-подходящия вариант за дадената организация. Практиката показва, че разработения и следван от организацията вариант не винаги успява да постигне заложените цели. (Станчева и колектив, 2010)

 

  Планирането дава следните важни предимства на организацията:

• Определя посоката за развитие на организацията, както и конкретните дейности за постигането на нейните цели. Така всички сътрудници са наясно с целите на организацията.

• Улеснява координацията на действията на сътрудниците в организацията и така помага да се постигнат общите цели.

• Дава възможност на организацията да отчете евентуални промени във вътрешната и външната среда, да определи последствията от тях и възможните действия, които може да предприеме. Така организацията ще бъде подготвена и ще реагира по най-добрия начин на промените.

• Дава възможност за по-рационално използване на наличните ресурси чрез по-добра координация на дейностите, премахване на излишните и дублиращи се дейности и премахване на нерационалните действия.

• Помага да бъдат установени определени стандарти и норми, които да се използват при контрола на изпълнението на плановете. (Гьошев, 2011)

 

    Планирането в организацията може да бъде формално и неформално. За неформалното планиране е характерно това, че то не е в писмен вид, а целите често не се оповестяват пред изпълнителите. То е характерно предимно за малките бизнеси, в които собственикът, който е и управител има визия за развитието на своя бизнес и начините, по които може да постигне целите си, но не оформя това документално. Когато в теорията се говори за планиране, се има предвид формалното планиране, при което се разработват йерархични цели (за всяко ниво), които са дългосрочни, средносрочни и краткосрочни. Тази информация се представя писмено и се оповестява пред всички служители. Изпълнението на целите се подсигурява чрез подробно разработени планове, политики, процедури и правила. (Серафимова, 2015)

​

​

Източници:

1. Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, Ботевград, 2011.

2. Серафимова, Д., Теория на управлението, Трето издание, Стено, Варна, 2015.

3. Станчева, Ан., Апостолов, Ап., Колева, В., Максимова, В., Серафимова, Д., Владова, К., Димитров, Н., Добрев, Д., Стойнешка, Р., Зафирова, Цв., Теория на управлението, Наука и икономика, ИУ, Варна, 2010.