Ръководенето представлява процес, при който се въздейства върху поведението на хората в организацията по време на изпълнението на техните трудови задачи, като това се осъществява чрез мотивация и лидерство. Високата мотивация води до по-добро съгласуване на действията и по-голяма ангажираност на служителите с целите на организацията. (Гьошев, 2011)

 

     Мотивацията представлява съвкупност от психични процеси, които се повлияват от вътрешни и външни стимули и които определят действията и поведението на дадената личност. Мотивацията дава представа за това какви са подбудите на дадена личност да извърши определена дейност или да не желае да я извърши, а също и какви са причините за постигане на високи резултати в работата. Следователно, понятието „мотивация“ може да се свърже със следните взаимозависими елементи: потребности, подбуди и възнаграждения, т.е. тя може да се определи като процес, който започва с появата на потребности, активизиращи определено поведение, с което да се постигне определена цел или да се получи определена награда. (Панайотов, 2018)

 

      Мотивацията може да се определи и като начин за изразяване на същността, съдържанието и механизмите на процесите, формиращи определени мотиви. Даден човек може да бъде определен като мотивиран, когато той се ръководи от ясно осъзнати и устойчиви мотиви, които се изразяват в целенасоченост на неговите действия и предсказуемост на неговите реакции по отношение на външните въздействия. (Станчева и колектив, 2010)

 

    В контекста на управлението, мотивацията има за цел да накара служителите да работят по-ефективно и да бъдат ангажирани с постигането на целите на организацията. (Серафимова, 2015)

 

   Мотивацията се характеризира като външна и вътрешна. Вътрешната мотивация се подхранва от ценностната система на дадената личност, която влияе върху неговите потребности, приоритети и определяне на начините за постигане на желаното. Външната мотивация произтича от влиянието, което ръководителите оказват върху подчинените. Това влияние се осъществява чрез различни видове възнаграждения, каквито са: похвалите, премиите, бонусите, допълнителния отпуск, повишение в йерархията и др. (Гьошев, 2011)

 

     Външната мотивация може да се повлиява и от наказанията, които даден служител би получил, ако не изпълнява съвестно трудовите си задължения. Такива наказания могат да са: мъмрене, парична глоба, предупреждение за уволнение и др. В този случай, страхът от получаването на наказание играе ролята на мотивиращ фактор. Такава мотивация се нарича отрицателна външна мотивация.

 

     В теорията на мениджмънта са познати множество теории за мотивацията, на които няма да се спирам подробно, а само ще спомена, че те разделят на следните основни видове:

• Съдържателни мотивационни теории – тук се включват: теорията за йерархията на потребностите на Ейбрахам Маслоу, теорията на придобитите потребности на Дейвид Макклеланд, теорията ERG на Клейтън Алдърфър, и двуфакторната теория на Фредерик Херцбърг.

• Процесуални мотивационни теории – тук се включват: теория за справедливостта на Джон Стейси Адамс, теория на очакванията на Виктор Вруум и теория за мотивация чрез цели на Латам и Локи. (Гьошев, 2011)

 

      За да бъде мотивиран персонала в една организация, то върху него трябва да се оказва влияние. Влиянието представлява поведение на индивида, което е насочено към постигане на промяна в поведението, възгледите, ценностите и т.н. на друг индивид. Един от начините, чрез които може да се постигне промяна в поведението на хората е лидерството. То представлява процес, при който се оказва въздействие върху хората, така че те доброволно и с удоволствие да изпълняват определени задачи за постигането на целите на организацията. Като явление, лидерството представлява двустранен процес, който протича между хората в организацията. Лидерите са личности, които чрез своето поведение, действия и думи могат да повлияят върху поведението и действията на други хора и така да ги вдъхновят да работят за постигането на общите цели. (Гьошев, 2011)

 

      Лидерството може да бъде определено накратко като начин да се влияе, без да се оказва принуда, върху поведението на други хора за постигане на определени цели. Много е важно да се прави разграничение между лидерство и управление, тъй като те не са синоними. Възможно е даден човек да бъде лидер, без да е ръководител, както и обратната ситуация – ръководителят да не е лидер. Най-добрата ситуация за дадена организация е когато нейните ръководители съумяват да бъдат и лидери, т.е. да успяват да мотивират персонала без да използват принудителни средства, каквито са различни видове наказания (глоби, мъмрене, предупреждение за уволнение и др.). (Станчева и колектив, 2010)

 

      Една от основните разлики между лидер и ръководител идва от източниците на тяхната власт – докато властта на ръководителя се дава от собственика или собствениците на стопанската организацията, то властта на лидера произтича от неговите последователи. На практика, лидерът си спечелва своята власт благодарение на качествата, които притежава и влиянието, което оказва върху останалите. Други разлики, които съществуват между формалния ръководител и лидера са следните:

• Ръководителят е администратор, а лидерът е иноватор;

• Ръководителят има подчинени, а лидерът има последователи;

• Ръководителят дава нареждания, а лидерът вдъхновява;

• Ръководителят контролира, а лидерът се доверява;

• Ръководителят базира своите действия на приетите планове, а лидерът се ръководи от своите виждания;

• Ръководителят е професионалист, а лидерът е ентусиаст;

• Ръководителят разчита на системата, а лидерът на хората; и др. (Гьошев, 2011)

 

       За да бъде успешен един лидер, той трябва добре да познава своите подчинени и да знае какво би ги мотивирало и вдъхновило, т.е. той трябва добре да познава техните потребности.

​

 

​

Източници:

1. Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, Ботевград, 2011.

2. Панайотов, Д., Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие, София, НБУ, 2018.

3. Серафимова, Д., Теория на управлението, Трето издание, Стено, Варна, 2015.

4. Станчева, Ан., Апостолов, Ап., Колева, В., Максимова, В., Серафимова, Д., Владова, К., Димитров, Н., Добрев, Д., Стойнешка, Р., Зафирова, Цв., Теория на управлението, Наука и икономика, ИУ, Варна, 2010.