Модели за разработване на иновационни стратегии

Иновационната стратегия може да се определи като съвкупност от решения на индустриалното предприятие по отношение на използването на конкурентните предимства и иновационния потенциал на фирмата с цел реализиране на нейните дългосрочни цели.

Съществуват три основни модела за разработването на иновационни стратегии. Те са следните:

Отдолу-нагоре. Всяко звено на предприятието съставя списък с идеи и препоръки по съдържанието на иновационната стратегия в съответствие със своите компетенции. След това тези предложения се анализират от ръководството на предприятието и се одобряват или отхвърлят. Този подход дава възможност да се използва натрупания опит от различните звена в предприятието. Също така, се дава възможност на персонала да разгърне своите възможности и да се почувства съпричастен.
Отгоре-надолу. Стратегията се разработва от ръководството на предприятието и се спуска към по-ниските нива на фирмената йерархия под формата на заповеди и предписания. Възможно е да се даде някаква степен на свобода и вариативност при вземането на оперативни решения, но това зависи от решенията на ръководството.
Ползване на услугите на специални консултантски фирми или индивидуални експерти. Този вариант може да се ползва в някой от следните случаи: при липса на специалисти в иновационната област вътре в предприятието, при недостатъчна вътрешна компетентност или при сложна пазарна ситуация за предприятието.

Иновациите могат да се обвържат със стратегията по три основни начина:

Разработване на иновации, които да са въз основа на предизвикателствата пред фирмата. При този вариант на обвързване на иновациите със стратегията, се приема, че не съществува обвързаност с миналото. Търсят се добри идеи, които да бъдат разработени, независимо дали те съответстват на досегашната посока на развитие на предприятието. Този начин е подходящ за разработване на иновационна стратегия на предприятие, което сега навлиза на пазара или за такова, което е решило да препозиционира бизнеса си. Връзката, която се осъществява с миналите периоди е единствено чрез опита и знанията, които биха могли да се използват за осъществяването на новите идеи и цели на фирмата.
Поетапна проверка на идеите. Този вариант се използва за тестване на потенциала на възникващите през даден период идеи. Обикновено се разработва модел, състоящ се от стъпки, като се започва от общото и грубо пресяване на идеите и се стига до прецизното и аналитичното оценяване, което може да бъде направено в една или няколко области. Тук се поставя акцента върху периодичното тестване на междинните резултати, на база на оценката, от което се взема решение по отношение на последващото развитие на иновацията или на отказ от нея. Затова първоначално разработената иновационна стратегия трябва да притежава опция за периодично коригиране според резултатите от проверките.
Избор на един от трите хоризонта – продукти, процеси, клиенти. Изборът на областта, в която фирмата ще прави иновации трябва да бъде измежду едно от посочените три направления: продуктово лидерство, близост с клиентите или съвършенство на процесите в предприятието. Изборът се налага, тъй като на практика е много трудно да се организират и подсигурят с необходимите ресурси едновременно и трите направления. Поради тази причина ръководството на предприятието трябва да избере да се развива предимно в една от трите области, посредством което да изпревари конкурентите си. И въпреки, че търсенията трябва да бъдат насочени в избраната област, не бива да се пренебрегва поведението на конкурентите и в останалите две области.

Източник: Пантелеева, И., „Управление на иновациите в индустриално предприятие“, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2013 г.