Управлението на хората в организацията изисква да се направлява тяхното поведение в процеса на изпълнение на трудовите задачи по такъв начин, че това изпълнение да бъде ефективно и да допринася за постигането на целите на организацията.

 

        Мотивацията е основна вътрешна сила, състояща се от вътрешни позитивни импулси, които подтикват човек да извършва определени дейности, за да постигне собствените си цели или целите на общността, към която принадлежи. Мотивацията инициира движението и мисълта и кара човек да се държи по определен начин. Поради тази причина темата за мотивацията на служителите е централна за всяка организация.

 

     Понятието „мотивация“ идва от латинската дума „movere“, която означава „подбуждам“. Мотивацията представлява съвкупност от психични процеси, които определят действията и поведението на индивида. Тя дава представа за това какви са подбудите за това нещо да бъде извършено или не и какви са причините за постигане на високи резултати в индивидуалната работа или в работата на организацията. Поради тази причина дефинирането на понятието „мотивация“ се свързва със следните взаимосвързани елементи: потребности, подбуди, възнаграждения, т.е. тя е процес, който започва с появата на потребности, които от своя страна активизират определено поведение, с което да се постигне определена цел или възнаграждение.

 

        Мотивацията може да се характеризира като вътрешна и външна. Вътрешната мотивация се подхранва от ценностната система на човека, която влияе върху неговите потребности, приоритети и постигане на чувството на удовлетвореност. Външната мотивация произтича от влиянието на ръководителите върху поведението на служителите чрез различни видове възнаграждения (похвали, награди, повишение на заплатата, бонуси и премии, допълнителен отпуск, повишение в организационната йерархия и др.).

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

 

Фиг. 1: Елементи на мотивацията 

​

      Много е важно ръководителите в организацията да определят, извличат и използват тези вътрешни подбуди и потребности на техните служители, които да отговарят на насочеността (изборът, който да направят когато са изправени пред две или повече алтернативи), нивото (какви и колко усилия да полагат) и настойчивостта (колко време да отделят на изпълнението на задачите си) в работата им, така че да бъдат постигнати целите на организацията. Също така, необходимо е да отчита взаимодействието между индивидуалните различия, мотивацията породена в рамките на организацията (микромотивация) и мотивацията породена от фактори на външната среда (макромотивация). Анализирането на културната основа на мотивацията също е от значение, тъй като според изследванията значимостта и степента на влияние на елементите на мотивацията могат да се различават според различните култури.

 

     Съвременните тенденции по отношение на управлението на организациите интегрират анализите на класическите теории за мотивацията с изграждането на стратегии, които обединяват различни модели и използват техните доминиращи значения.

 

​

Обобщение

 

        Мотивацията е съвкупност от психични процеси, които влияят върху поведението и действията на индивида. Тя се свързва със следните взаимосвързани елементи: потребности, подбуди и възнаграждения. Има два основни вида мотивация: вътрешна и външна. Външната може да се раздели също така и на микромотивация (в рамките на организацията) и макромотивация (влияеща се от факторите на външната среда).

 

 

Източници:

Гьошев, Б. (2011). Основи на управлението. Глава 10 Мотивация. София. МВБУ.

Панайотов, Д. (2018). Организационно поведение. Новите парадигми за човешко развитие. Глава 6: Мотивация и ефективно поведение. София. НБУ.