Ограничения при изграждането на проекта
Ограничението е нещо, което пречи на проекта. Всеки проект може да бъде ограничен от множество фактори, които освен че оказват влияние върху него, оказват влияние и един върху друг. Четири от областите на знанието за проекта – обхват, разходи, време и качество, които разгледахме по-горе, също ограничават развитието на проекта и затова е нужно те да бъдат добре балансирани и умело управлявани. Ако обръщаме прекалено много внимание на една от областите, то може да допуснем грешки и да имаме проблем в някоя от другите области.
Традиционно проектите се разглеждат като „тройно ограничени“ – ограничението идва от областите обхват, време и разходи. Те са взимозависими и когато една от тях се изменя – изменят се и останалите. Например, ако се измени обхвата на работата на проекта и неговите спецификации, това неминуемо ще доведе до повече разходи и ще е нужно повече време за изпълнението му. Подобно на това, ако например пък времето за изпълнението на проекта бъде намалено, то това ще окаже влияние върху обема на работа, който най-вероятно ще намалее, а оттам ще се намалят разходите, тъй като ще се извършват по-малко работи по проекта. Ако пък предварително одобрения бюджет бъде орязан, то това може да наложи промяна в обхвата на проекта, което ще окаже влияние и върху времето необходимо за изпълнението на проекта.
Обикновено това „тройно ограничение“ води и до промени в областта на качеството, затова посочихме тази област по-горе също като ограничаваща проекта. Например ако се увеличат разходите, т.е. имаме повече пари за проекта, то това ще доведе до повишаване на качеството, тъй като ще се купуват по-скъпи и по-качествени материали или услуги.
Зависимостите между четирите области: обхват, разходи, време и качество могат да се изразят чрез триъгълник, в чиято среда се намира качеството, а върховете са останалите области.По-новите определения за ограничения за проекта включват и други области, които ограничават развитието на проекта, което довежда броя им до шест: обхват, качество, график, бюджет, ресурси и риск.
Ограниченията могат да бъдат ползвани и като инструмент, чрез който да обясним на спонсора на проекта или на клиента как като ги изменяме, влияем и върху други аспекти от проекта. Например, ако е нужно да обясним на клиента защо са нужни някои промени, то ние можем да му покажем как изменението в обхвата на проекта да речем, ще доведе до промяна в размера на разходите, в промяна на необходимото време за изпълнението на дейностите и т.н.
Балансирането на ограниченията трябва да бъде една от целите на управлението на проекта. Например ако имаме проект, чийто основен недостатък са ключовите доставки, това би могло да рефлектира върху загуба или намаляване на жизнеността на проекта. Този негативен ефект най-вероятно се дължи на това, че се обръща прекалено внимание на ограниченията откъм качество и риск, а се пренебрегват другите ограничения като разходи (надхвърлен бюджет), ресурси (недостиг и нужда от още материали) и график (просрочване на определеното време за изпълнението на дейностите).
При софтуерните компании често се получава така, че се жертва качеството, за да се намали времето за реализирането на продукта. След това се получава така, че се откриват различни бъгове и грешки в него и се разчита на обратната връзка от страна на клиента, за да се подобрява продукта след първоначалното му реализиране. Това обаче може да се окаже опасно, тъй като клиентите може и да приемат продукта с тези недостатъци, но могат и да го отхвърлят напълно, което ще доведе до големи загуби за компанията-производител. Затова е необходимо, когато се обмислят какви са ограниченията за проекта, да се мисли и как те да бъдат балансирани по най-добрия начин. Трябва и да се помисли кои ограничения са с приоритет и да се наблегне на тях, а другите да се пренебрегнат доколкото е възможно.
Източник: Open2Study