Проектни рискове винаги съществуват и това се дължи отчасти на това, че самите проекти съдържат определена доза несигурност. Тази несигурност на проектите произтича от факта, че по време на планирането на проекта и дейностите по него се налага да се правят предположения за резултатите от тези дейности, но има вероятност тези предположения да се окажат грешни. Всяко едно такова грешно предположение представлява риск за проекта. Общите ограничения пред проекта, породени от влиянието на факторите на обкръжаващата среда, също представляват риск за него. Поради тази причина е нужно да се провежда качествено управление на риска, което да повиши вероятността за успех на дадения проект в дългосрочен план и да намали опасността от провал.

 

      Много е важно не само да се открият потенциалните рискове за дадения проект, но и да се направи оценка на тяхното влияние върху резултатите от проекта. Риска трябва да се управлява на всички стадии от проекта.

 

​

Същност на проектния риск. Видове риск

 

        Всеки един проект се планира и осъществява в среда на несигурност, която се състои от множество фактори, влияещи върху проекта. Тези фактори могат да оказват както негативно влияние, тоест да пораждат риск за проекта, така и да оказват положително влияние, като създават нови възможности, от които изпълнителите на проекта биха могли да се възползват. В повечето случаи факторите, пораждащи риск могат да бъдат наблюдавани, анализирани и оценявани, въз основа на което да се правят прогнози за тяхното евентуално влияние върху осъществяването на проекта.

 

        Видовете рискове за проектите могат да бъдат обособени в следните няколко основни групи:

• Рискове, причинени от непреодолими фактори – тук се включват: рисковете от пожар, наводнение, проблеми по време на транспортиране и др. За този тип рискове обикновено се правят застраховки.

• Пазарни рискове – тук се включват: валутни, кредитни, инфлационни, лихвени, ценови и ликвидни рискове.

• Макроикономически риск – това е рискът от настъпване на негативни последици за проекта поради влошаване на макроикономическата обстановка в страната, например настъпването на икономическа криза.

• Инвестиционни рискове – тук се включват: влошаване на условия за инвестиции поради икономически кризи или други причини, риск от неправилно инвестиционно решение, риск инвестицията да не може да се възвърне и т.н.

• Политически рискове – тук се включват: влошаване на политическата обстановка в дадена страна, промени в законодателството и др.

• Информационен риск – това е риск от набиране на грешна или недостатъчна информация, което да доведе до неправилно изпълнение на дейностите по проекта.

• Отраслов риск – това е риск, който възниква в следствие на отрицателни тенденции в дадения отрасъл, в който се планира и осъществява проекта.

 

 

Проектно управление на риска

        

    Управлението на риска представлява процес, който е насочен към избягването на риска или към намаляване на нежеланите последствия от него. Според PMI управлението на риска се състои от следните основни стъпки:

• Планиране на управлението на риска – определя си начина, по който ще се провеждат дейностите по управление на риска за даден проект.

• Идентифициране на рисковете – определя се кои рискове могат да повлияят на проекта и се прави документиране на техните характеристики.

• Извършване на качествен анализ на риска – идентифицираните вече рискове се приоритизират с цел да те да бъдат анализирани и да бъде направена оценка на вероятността за тяхното възникване и въздействие върху проекта.

• Извършване на количествен анализ на риска – прави се числен анализ на ефекта от идентифицираните рискове за проекта.

• Анализ и оценка на възможностите за начините, по които да се отговори на рисковете – разработват се опции и действия за подобряване на възможностите и за намаляване на заплахите за проекта.

• Контрол на риска – тук се включват следните дейности: изпълнение на плановете за реагиране на риска, проследяване на идентифицираните рискове, проследяване на останалите рискове, идентифициране на нови рискове и оценка на ефективността на управлението на риска по време на изпълнението на проекта от началото до неговия край.

 

     Според проф. Пенчев процесът по управление на рисковете включва следните етапи:

• Определяне на възможните източници на риск.

• Определяне на възможните последствия от различните видове риск и избор на тези от тях, които влияят в най-голяма степен върху реализирането на проекта.

• Оценка на всички възможни последствия от избраните видове риск.

• Анализ и оценка на възможностите за намаляване на нежеланите последствия.

• Разработване и прилагане на план за контрол на риска.

 

   Проектното управление на риска може да се разглежда и като съвкупност от следните етапи:

• Идентифициране на рисковете и техните източници;

• Оценка на риска;

• Избор за на начин за намаляване на риска;

• Контрол на риска.

​

​

Идентифициране на рисковете и техните източници

        

     Определянето на риска става съобразно възможностите за контрол. Въз основа на това, доколко даден риск може да бъде контролиран, той може да бъде определен по един от следните начини:

• Външен непредсказуем риск – това е риск, който е извън контрола на организациите и техните ръководители.

• Външен предсказуем риск – това е риск, който може да се очаква, но не може да се предскаже времето и степента на неговото влияние.

• Вътрешен технически риск – този риск е пряко обвързан с технологиите на извършване на дейностите по проекта.

• Вътрешен организационен риск – той е свързан с проблемите по осигуряването на нужните ресурси за изпълнението на проекта.

• Юридически риск – той произлиза от съдържанието на сключените договори с клиенти и партньори.

        

     Определянето на риска става чрез няколко основни техники. Те са следните:

• Експертна оценка;

• Йерархично структуриране;

• Анализ „полза-загуба“;

• Анализ на мотивацията за вземане на решение.

 

 

Оценка на риска

        

     След като се определят възможните източници на риск, трябва да се направи оценка на влиянието на установените видове риск върху проекта. Обикновено се оценява първо влиянието на отделните фактори, а след това и цялостното комбинирано въздействие на тези фактори върху хода на проекта.

        

      Много рядко се случва източникът на риск за проекта да е само един. В повечето случаи източниците на риск са толкова многобройни и разнообразни, че е трудно, а понякога и невъзможно да се състави модел за оценка. Поради тази причина се подхожда към определяне на минималният набор от източници на рискове, които биха има съществено влияние върху реализацията на проекта. За определянето на приоритетните източници на риск обикновено се ползва правилото 80/20 (принцип на Парето), според който около 80% от резултатите се дължат на 20% от причините, т.е. фокуса трябва да бъде върху тези 20% от източниците на риск, които биха породили около 80% от негативните за проекта резултати.

 

    При определянето на риска могат да се ползват и следните два подхода:

• „Отгоре – надолу“ – разработва се списък на потенциалните рискови фактори и оценката се прави на база на минал опит. Стремежът е да се определят потенциалните връзки между отделните рискове, моментите на тяхното настъпване и възможните последици от тях. Това дава възможност да се планират действията по проекта така, че да се избегне или намали влиянието на риска.

• „Отдолу – нагоре“ – рисковете се анализират детайлно на най-ниското си ниво. Прави се оценка на алтернативните критични пътища и се изчислява времетраенето с цел да се осигури възможност на ръководителите на проекта да заложат буфери, с които да посрещнат негативните последици от евентуалното реализиране на рисковете. Този подход се прилага, когато се предполага, че е невъзможно да се предвиди риска и да се предприемат необходимите превантивни действия

 

 

Избор на начин за намаляване на риска

        

      За намаляването на риска се ползват няколко основни подхода:

• Избягване на риска – ръководителите на проекта вземат такива решения, чрез които да се премахнат източниците на риск, които е възможно да бъдат премахнати и по този начин интензивността на общия риск за проекта се намалява до приемливи размери.

• Контролиране на риска – ръководителите на проекта се стремят не към премахване на източниците на риска, а към намаляване на интензивността на рисковете чрез намаляване на вероятността за възникване на рисковите събития и чрез намаляване на негативният ефект при тяхното евентуално възникване.

• Отклоняване на риска – риска се разпределя между отделни структурни единици. Това разпределение може да бъде както помежду екипите, работещи по проекта, така и между целия екип на проекта и външни организации (подизпълнители, партньори, застрахователи и др.).

• Приемане на риска – не се предвиждат специални действия, с които да се контролира риска, но се сформират финансови и времеви резерви.

 

​

Контрол на риска

 

        След като се определят начините за намаляване на риска е нужно да се разработи и приложи план за начина, по който ще се контролира риска. В плана трябва се включват следните основни елементи: видовете риск за конкретния проект; подходите, чрез които са оценени рисковете за проекта; стратегията, която ще се използва за намаляване на риска.

        

    В съдържанието на плана за всеки риск трябва да се отговори на следните въпроси:

• Защо даденият риск е важен за проекта?

• Какво трябва да се направи, за да се избегне този риск?

• Кога даденият риск ще окаже влияние върху проекта?

• Кой е отговорен за управлението и контрола на този риск?

• По какъв начин ще се елиминира или намали дадения риск?

• Какви ще бъдат разходите за намаляването или елиминирането на риска?

        

      Наблюдението на риска трябва да се осъществява регулярно на базата на предварително определен период – седмично, месечно, на тримесечие или друг период. След всяка констатация, резултатите от нея се сортират в зависимост от степента на риска. На база на тези резултати се прави непрекъсната преоценка на съществуващите фактори или оценка на новопоявили се фактори, водещи до риск за проекта и се актуализира плана за контрол на риска.

 

​

Обобщение

        

     Факторите на обкръжаващата за проекта и фирмата среда (външна и вътрешна) постоянно се променят и създават както възможности, от които ръководството може да се възползва, така и заплахи (рискове), които биха могли да доведат да забавяне или провал на проекта. Тези рискове могат да бъдат управлявани и контролирани.

        

    Управлението на риска представлява процес, чиято основна цел е избягването на риска или намаляване на нежеланите последствия от него. Основните етапи на управлението на риска включва: идентифициране на рисковете и техните източници, оценка на рисковете, избор на начин за намаляване на риска и контрол на риска.

 

​

Източници:

PMI, A Guide to the Project Management Body of Knowledge, Fifth Edition, 2013.

Пенчев, Р., Управление на проекти, МВБУ