Основната роля на мениджъра е тази на главен ръководител на цялата организация или част от нея е съгласно длъжностната му характеристика, т.е. той е формален лидер. В същото време е необходимо той да бъде и истински лидер, за да може хората да го слушат, да умее да ги мотивира и да го следват. Понякога, обаче се случва така, че формалния ръководител не успява да бъде лидер, а ролята на неформален лидер се поема от някой от другите служители.

    

     Ръководителят трябва да бъде свързващото звено между подчинените си служители, т.е. той трябва да ги обединява и мотивира, за да може работата да тече правилно.

​

  Втората група роли, които мениджърът изпълнява са информационните роли. Той е:

• Приемник на информация;

• Разпространител на тази информация;

• Представител на организацията.

   

    Като приемник на информацията, мениджърът трябва да събира достатъчно количество информация от външни и вътрешни източници, която е свързана пряко и косвено с работата на организацията. Тази информация е нужна, за да може да се реагира достатъчно адекватно във всяка новосъздала се ситуация.

   

    Когато получава някаква информация отвън или от служителите, мениджърът трябва да я доведе до знанието на подчинените си. Те трябва да бъдат информирани за всяка новост, свързана с организацията. Така той влиза в ролята си на разпространител на информацията. 

   

    Когато действа като представител, мениджърът се явява лице на организацията при преговори и срещи с ръководители или представители на други компании.

 

     Третата група роли са свързани с вземането на решения. Вземането на решения е най-важната и отговорна част от работата на мениджъра. Той влиза в ролята на:

• Предприемач;

• Отстраняващ нарушенията;

• Разпределител на ресурсите;

• Преговарящ.

   

    Като предприемач, мениджърът трябва да търси и намира най-изгодните сделки и сътрудничества с други компании и организации. Преди да сключи дадена сделка, мениджърът трябва да е достатъчно информиран и да е успял да предвиди дали тя ще донесе желаните ползи за компанията.

 

       Когато изпълнява ролята на отстраняващ нарушения, той трябва да следи дали работата се върши правилно и при нарушения да действа чрез санкции. Тази роля е пряко свързана с контролната функция на мениджъра.

   

    Когато разпределя ресурсите на компанията, която управлява, той трябва да ги разпредели по най-оптималния начин, така че да няма загуби за организацията, а по този начин да се оптимизират и разходите.

  

     В ролята на преговарящ, мениджърът влиза, когато трябва да сключва изгодни сделки в полза на организацията. Неговата основна задача е да постигне възможно най-изгодните условия за компанията, която управлява.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

 

 

 

 

     Мениджърите трябва да притежават и няколко основни умения. Те трябва да имат технически, междуличностни и концептуални умения, както и умения да мотивират персонала да си върши добре работата.

 

      Техническите умения са необходими на един мениджър, тъй като той трябва да разбира това, което управлява. Така например, ако даден мениджър управлява екип от програмисти, то и самият той трябва да разбира от програмиране (дори и да не е най-големият специалист в областта), тъй като в противен случай не би могъл да разбере дали подчинените му си вършат работата правилно и качествено.

 

      Междуличностните умения се изразяват в това мениджъра да умее да общува с останалите членове на организацията и с лица, които са извън нея, но са свързани по някакъв начин с фирмата, като клиенти и доставчици. Умението да общува ще му помага да решава бързо възникналите конфликти в екипа, а също и да създаде благоприятна атмосфера на работа.

 

    Концептуалните умения са нужни на мениджъра, за да успее да съпоставя алтернативите при вземане на решение, да анализира ситуацията и да вземе най-доброто решение за организацията.

 

    Умението да мотивира подчинените си е нужно на всеки мениджър, за да се гарантира, че всички от екипа работят и влагат усилия, за да постигнат целта на организацията. Всички те трябва да са настроени позитивно, за да могат да работят с пълния си капацитет при изпълнението на задачите си. Високата мотивация на персонала води до високо ниво и на ангажираността, лоялностти и ефективността на работата.

​

​

Източник:

Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, Ботевград, 2011.