Контролинговата концепция бива застъпвана и използвана все по-широко в съвременните бизнес организации, тъй като тя е насочена към всички аспекти на управлението на компаниите и обхваща въпроси като планиране, прогнозиране, анализ, контрол, счетоводство, бюджетиране, маркетинг и др. Чрез прилагането на контролинга се постигат резултати като: оптимизиране на управленските решения, оптимизиране на използваните ресурси и увеличаване на ефективността на работата, а всичко това води до увеличаване на печалбите и растеж на организацията.

 

       Когато се разглежда същността на понятието „контролинг“ трябва да се има предвид двете основни разбирания, които съществуват за тази концепция. От една страна, контролингът се разглежда като качествено нова философия и инструмент за управление на предприятието. Като инструмент на управлението той представлява начин на мислене, който е фокусиран върху оптималното използване на ресурсите и дългосрочното развитие на организацията. От друга страна, контролингът като инструмент на управлението се фокусира към постигането на целите на организацията чрез интегриране на система за информационно-аналитическо и методическо осигуряване на управлението по отношение на планирането, вземането на решения и упражняването на контрол. Въз основа на тези две определения, може да се каже, че контролингът в широк смисъл може да бъде разглеждан като концепция за целево-адаптивно управление, която е ориентирана към бъдещото развитие на компанията и нейното благополучие. В по-тесен смисъл контролинг концепцията, може да бъде разглеждана като съвкупност от математически, организационни и информационни модели, чрез които се подпомага работата на ръководството на компанията в процеса на вземане и прилагане на управленски решения и своевременно коригиране или отстраняване на възникнали отклонения.

 

        Контролинг концепцията може да се разглежда и като съвкупност от цели, задачи, инструменти, субекти и организационни структури. Неговата основна функция е да подпомага ръководството при вземането на управленски решения, така че да бъдат взети най-добрите и най-оптималните решения, свързани с дейността на организацията. Въз основа на това, може да се определи, че основните задачи на контролинга са свързани с планирането, регулирането и наблюдението на дейността, извършвана за реализирането на набелязаните цели. Като задача на контролинга се причислява и следенето за възникването на евентуални отклонения по пътя към постигането на целите и тяхното своевременно коригиране.

​

       Контролингът може да бъде определен и като управленска концепция, насочена към увеличаването на жизнеспособността и дееспособността на организацията чрез оптимизиране и управление на разходите (създаване на разходни центрове) и чрез оптимизиране на приходите и печалбата (създаване на приходни центрове).

​

     В общ план контролинг концепцията може да се разглежда като система, предназначена за информационно-аналитично и методическо подпомагане на ръководството по време на изпълнението и координацията на управленските функции като целеполагане, планиране, контрол и вземане на решения. Тази концепция е насочена към бъдещото развитие на компанията и успешното постигане на корпоративните цели.

      

      Основните цели на контролинга са следните:

• Планиране – включва: съставяне или оказване на съдействие при съставянето, координирането и администрирането на плановете на фирмата;

• Опазване на имуществото – включва дейности по превантивен, текущ и последващ контрол върху опазването на имуществото и рационалното използване на ресурсите на фирмата;

• Усъвършенстване на отчетността – включва всички действия и мерки, свързани с осигуряването на точна, вярна, пълна и навременна отчетна информация за дейността на фирмата, която да бъде представена пред държавните институции, а също да бъде ползвана и от ръководството на фирмата.

• Анализ и оценка – включва изготвяне на планово-фактически сравнения, анализи и оценки.

• Методично-консултативна цел – включва консултиране на ръководството на организацията по въпроси, свързани с планирането, регулирането и контрола.

 

 

 

 

 

 

 

  

​​

​

​

​

​

​

​

​

Фиг. 1: Цели на контролинга

       

        Планирането се осъществява посредством изпълнението на следните задачи:

• Съставяне на общ план, който е ориентиран към успех;

• Консултиране при целеполагането;

• Координиране на отделните планове;

• Наблюдение на външната за фирмата среда;

• Набелязване на възможности за бъдещо развитие;

• Текущо наблюдение на изпълнението на планираните цели, констатиране на евентуални отклонения и вземане на нужните мерки;

• Контрол на резултатите;

• Стимулиране на иновациите.

 

      Опазването на имуществото на организацията се осъществява посредством изпълнението на следните задачи:

• Следене на наличностите чрез извършване на текущи и годишни инвентаризации;

• Оптимизиране на разходите за суровини и материали;

• Оптимизиране на разходите за труд;

• Следене на състоянието на имуществото на организацията и осъществяване на своевременен ремонт или подмяна.

 

      Усъвършенстването на отчетността се осъществява посредством изпълнението на следните задачи:

• Анализиране на продуктивността на отчетната дейност;

• Формиране на контролни единици;

• Извършване на преустройство на отчетната дейност (създаване на приходни центрове);

• Извършване на съдържателно отчитане на разходите от дейността на фирмата;

• Изготвяне на текущи и годишни отчети;

• Извършване на специални изследвания (анализ на ефективността на отчетната дейност, инвестиционни разчети, сравнения и др.).

 

    Анализът, оценката и консултирането включва изпълнението на следните задачи:

• Изготвяне на числови анализи, нужни за вземането или поддържането на решенията;

• Извършване на различни видове анализи по отношение на вътрешната и външната среда на фирмата – SWOT, PEST, анализ „Ползи-разходи“, анализ на рисковете и др.

• Изготвяне на оценки и прогнози.

 

         Постигането на методично-консултативната цел на контролинга става посредством изпълнението на следната задача: извършване на консултации на ръководството по различни въпроси свързани с планирането, регулирането и контрола на фирмата.

​​​​

      Основните функции на контролинг концепцията са следните:

• Координиране на дейностите, свързани с планирането, контрола и информационното обезпечаване в компанията;

• Информационно осигуряване на управленския процес по вземане на решения чрез създаване на информационна система, включваща всички счетоводни, финансови, маркетингови и други данни, необходими като база за вземане на решения;

• Регулиране на установените отклонения чрез прилагане на необходимите мерки;

• Събиране, обработване и съпоставка на информация от различни нива на системата – информация от преди и след изпълнението на плановете на компанията;

• Формиране на система за стратегическо и оперативно планиране;

• Координиране на дейностите по управление, така че да се постигнат целите на организацията;

• Разработване на контролинг методи и мониторинг (наблюдение) върху изпълнението на плановете/бюджетите на компанията;

• Гарантиране на процеса на рационално управление на организацията и цялостна координация на системата за управление;

• Изследване и следене на тенденциите на развитие на фирмата от гледна точка на ситуацията на пазара;

• Планиране на всички действия във фирмата.

 

            Контролингът си служи с разнообразен инструментариум, който се базира на четири основни елементи: счетоводна дейност, система за фирмено планиране, информационна система и система за електронна обработка на информацията. На база на тези елементи, най-важните инструменти, които служат за прилагане на контролинг концепцията са следните:

• Отчетната дейност на фирмата, информацията от която служи като основа за вземане на управленски решения;

• Системата за планиране, която представлява адаптивен механизъм за извършване на необходимите промени и корекции, така че фирмата да може да се адаптира към постоянно променящите се външни условия;

• Информационно-отчетната дейност на фирмата и по-конкретно контролинговите отчети, които подпомагат фирменото управление в следните направления: откриване и оценяване на планираните реалности; контакти със звената и отделите, които са пряко съпричастни с корпоративния успех или неуспех; анализ на причинно-следствените връзки; въвеждане на нужните коригиращи мерки; и т.н. Основните елементи на информационно-отчетната система на фирмата са следните: отчет на успеха (обем на продажбите, разходи); реализация (продажби – общо, по направления и групи); персонал (текучество, заплати, заетост и др.); производство (използван производствен капацитет, производителност, работно време и др.); финанси (ликвидност, инвестиции, други показатели); материално стопанство (ценови отклонения, разходи и др.).

• Информация, която се създава и потребява при въвеждането на контролинг системата във фирмата – тя има специфично значение и осигурява следните предимства: доставя актуална информация; помага за своевременното откриване на негативните тенденции в развитието на организацията; помага за изготвянето на актуални и точни анализи за пазара и конкурентите; подпомага да се оптимизира плановата работа; и т.н.

  

     Реализацията на контролинг концепцията се основава на действието на следните видове механизми: механизъм на ранно предупреждение, механизъм на контрол на предпоставките, механизъм на обратната връзка и механизъм на логическата връзка.

 

​

Източници:

1. Илиев, П., Контролинг и вътрешен контрол. НБУ, http://eprints.nbu.bg/3259/1/Kontroling.pdf

2. Каменов, К., Асенов, А., „Контролинг“, изд. Абагар, Велико Търново, 2010.

3. Младенов, Ю., Терзиев, В., „Основи на управлението“, Русе, 2011.

4. Хаджиева, В. Приложение на контролинг концепцията, като съвременен управленски инструмент. Сп. Икономика, бр. 21 от 2/2016, https://dlib.uni-svishtov.bg/bitstream/handle/10610/3186/p611__Economics21Book2bul2016_93_111.pdf?sequence=1 

5. Обща характеристика на контролинга при управление на фирмената дейност, https://financeue15.files.wordpress.com/2014/10/1-d0bed0b1d189d0b0-d185d0b0d180d0b0d0bad182d0b5d180d0b8d181d182d0b8d0bad0b0.pdf