Стратегическото мислене е важна част от стратегическия мениджмънт, особено сега когато се преминава от индустриална в дигитална икономика. Стратегическото мислене представя нови възгледи за бъдещето и помага да се оформят нови идеи по отношение на развитието на организацията. Основната насоченост на стратегическото мислене е към адаптиране спрямо промените във външната среда и по-пълноценното използване на благоприятните възможности пред организацията.

 

        Стратегическият мениджмънт, включващ в себе си стратегическото мислене, е процес, при който се прави предвиждане на посоката, в която ще се развива организацията и предприемане на нужните действия за следването на тази посока. За целта се разработват алтернативи, чрез които могат да бъдат постигнати мисията и целите на организацията. В стратегическия мениджмънт, най-важната част е вземането на стратегически решения от страна на ръководителите на организацията, което не може да стане без прилагането на стратегическо мислене. Стратегическият мениджмънт представлява важна част от цялостното управление на организация, без който управлението ще бъде непълно, неефективно и неперспективно.

 

      Стратегическият мениджмънт включва следните основни етапи:

• Формулиране на мисията на организацията;

• Анализи на външната и вътрешната среда на организацията;

• Определяне и формулиране на стратегическите цели и задачи;

• Определяне на стратегическите алтернативи;

• Анализ и избор на стратегия;

• Реализация на избраната стратегия;

• Оценка и контрол на изпълнението на стратегията.

 

        Стратегическото мислене като част от стратегическия мениджмънт на организацията е ориентиран към формулирането и преследването на дългосрочни цели и може да се определи като противоположно на традиционното мислене, при което се определят краткосрочни цели. То представлява съчетание между разумът и интуицията на мениджърите, чийто решения относно развитието на организацията в повечето случаи са съдбоносни. Стратегическото мислене се прилага на всички етапи на стратегическия мениджмънт – от формирането и избора на стратегията, която ще бъде следвана от организацията до реализирането на тази стратегия на практика. Стратегическото мислене включва следните основни компоненти: мислене в перспектива, системно мислене въз основа на анализ и синтез и ситуационно мислене.

  

     Мисленето в перспектива помага при търсенето, оценяването и използването на определени възможности с цел получаване на изгоди за организацията.

  

     Системното мислене се използва когато се изследват общите и частичните стратегии. То се базира на анализа и синтеза, които взаимно се допълват. Чрез него се извършва раздробяване на малки части, като се обяснява тяхното поведение чрез анализ и след това се прави синтез на получената чрез анализа информация. Системното мислене позволява на организацията да се възприема от една страна като част от по-голяма система (част от икономическата система на страната), а от друга – като сбор от подсистеми (отдели, цехове, подразделения и др.).

    

   Ситуационното мислене подпомага приспособяването на организацията към новосъздали се ситуации в следствие на изменения във външната среда. Чрез него мениджърите насочват вниманието си към това какви промени могат да направят в дейността на организацията, така че да се адаптират към настъпващите промени.

 

        Според К. Хикмън и М. Силва основната цел на стратегическото мислене е да спомага за откриването, привличането и задържането на клиенти. За да се постигне тази цел, трябва да бъдат изпълнени следните задачи

• Да се направи сегментация на пазара;

• Да се проучат желанията и потребностите на потребителите;

• Да се направи прогноза относно бъдещите желания и потребности на потребителите;

• Да се оценят реакциите на потребителите спрямо определен продукт, произвеждан от организацията или реакциите към организацията като цяло;

• Да се направи анализ на конкурентите и въз основа на него да се очертаят техните основни пропуски и предимства и да се предвидят бъдещите им действия;

• Да се определят силните и слабите страни на организацията;

• Да се открият възможностите (новите перспективи) и заплахите пред организацията.

 

​

Обобщение

    

    Стратегическият мениджмънт е цялостен процес, чрез който се определят мисията и целите на организацията, както и нужните действия за тяхното изпълнение. Стратегическото мислене може да бъде определено като неделима част от стратегическия мениджмънт в организацията, което е ориентирано към формулирането и преследването на дългосрочни цели. Основните компоненти на стратегическото мислене са: мислене в перспектива, системно мислене и ситуационно мислене. За прилагането на стратегическия мениджмънт е необходимо извършването на анализи на външната и вътрешната среда на организацията, като въз основа на интерпретираната, анализирана и синтезирана информация от тези анализи могат да се вземат възможно най-ефективните управленски решения.

 

​

​

Източници:

Гьошев, Б., Мениджмънт, Авангард Прима, София, 2013.

Хикман, К., М. Силва, Съвършенството като цел, София, 1991.

„Стратегическо мислене“, https://www.bg-ikonomika.com/2012/10/17_11.html