Основните фактори, които определят особеностите на организационната структура на управление на проекта са:

• Линиите на властта при изпълнението на функциите на проекта;

• Управлението на материалните ресурси, нужни за проекта.

 

  В зависимост от това съществуват две напълно противоположни структури на проектната организация, които са следните:

• Функционална структура – проектът се изпълнява от функционални отдели на фирмата. Проектът няма самостоятелен бюджет и координаторът на проекта използва хоризонтални връзки на координация и си сътрудничи с ръководителя на отделя при изпълнението на проекта.

• Чисто проектна структура – формира се отделен екип, който работи само по проекта. Проектната група е самостоятелна, разполага с ресурси отделени само за проекта и до голяма степен е независима.

 

     Освен тези две противоположни проектни структури, съществува и среден вариант, който се нарича матрична структура. Характерното за тази структура е двойното подчинение на членовете на екипа – на функционалния ръководител (по функции) и на ръководителя на проекта (по разходване на ресурсите по проекта). Работата на членовете на екипа в проекта е временна, като след приключването му, те се връщат към обичайната си работа.

​

       Предимствата на матричната структура са следните: могат да бъдат привлечени специалисти с по-висок капацитет, което води до повишаване на ефективността на проекта; структурата е по-гъвкава в сравнение с функционалната структура, което позволява едновременното изпълнение на няколко проекта; интегрират се дейности от различни функционални области, като в същото време се запазва самостоятелността на управлението на проект. 

 

     Основният недостатък на матричната структура се състои това, че има риск от конфликт между отделите и ръководителят на проекта, тъй като се използват едни и същи специалисти и ресурси.

 

  За преодоляването на този недостатък са разработени две разновидности на матричната структура:

 

• Функционално-ориентирана структура – координаторът има право да избира участниците в проекта, да разпределя работата между тях и частично да контролира изпълнението на задачите и хода на проекта.

• Проектно-ориентирана структура – делегират се повече права на ръководителя на проекта. За проекта се отделя самостоятелен бюджет, а ръководителя може да взема решение как да се разходват средствата от него.

 

        Ефективността на избраната организационна структура на проекта се определя от два основни фактора:

• Характеристики на проекта – дали е изследователско-внедрителски проект или обикновен проект, в който преобладават изпълнителски елементи.

• Качествата, които мениджъра на проекта и ръководителите на функционалните звена във фирмата притежават.

 

        Най-подходящата организация на проекта се избира след внимателен анализ на следните основни фактори:

• Размер на проекта – колкото по голям е проекта по размер, толкова по-подходяща е чистата проектна структура;

• Брой на проектите, които се изпълняват едновременно – при повече проекти, които се изпълняват едновременно най-подходяща би била матричната структура;

• Разлика между насочеността на проекта и предметната област на бенефициента – колкото по-голяма е тази разлика, толкова по-подходящо става използването на чистата проектна структура. Ако насочеността на проекта и всекидневната дейност на бенефициента са близки, то тогава най-подходяща е функционалната структура, тъй като така може при изграждането на проекта да се използва натрупаният опит в организацията.

 

       Разгледаните организационни структури на проекта (функционална, чисто проектна, матрична и междинна) съществуват в рамките на организацията, която е бенефициент на проекта. Често обаче се налага да се работи в партньорство с други организации, т.е. налага се коопериране чрез организационни решения между няколкото изпълнителя на проекта. Това са временни (за времето на изпълнение на проекта) обединения на организации от една или повече държави. Такива обединения са: смесените предприятия и консорциумите.

 

     Смесените предприятия представляват обединения на фирми за изпълнение на проекти. Тези фирми се кооперират с цел да осигурят нужните за проекта/проектите ресурси и ноу-хау. Те се договарят помежду си по отношение на степента, в която ще си поделят рисковете, печалбите и загубите.

 

        Смесеното договорно предприятие е вид гражданско дружество за изпълнение на проект, което е финансирано от няколко партньора. Съдружниците по проекта влизат заедно в договорни отношения с клиентите. Смесеното договорни предприятие е форма на междуфирмено коопериране в областта на изследователската, консултантската и проектната дейност при строителство и при доставка на комплектни обекти.

​

        Смесеното капиталово предприятие представлява обединяване на инвестициите на двама или повече партньори, включително и от различни държави, като това предприятие се регистрира като ООД или АД. По този начин смесеното капиталово предприятие може да влиза в договорни отношения по отношение на проекта самоцелно, а не чрез учредители си, както е при смесеното договорно предприятие. То може да съществува за по-дълъг период от време.

 

        Консорциумът представлява временно обединение на строителни или консултантски фирми за изпълнението на големи публични или бизнес проекти. Така се реализират натрупаните активи на участниците в него, които са под формата на капитали, знания, опит, ноу-хау, човешки ресурси, а в същото време риска, печалбата и загубата се поделят между тях. Начело на консорциума стои компания-лидер, която е негов представител пред заинтересованите страни (партньори, общественост, клиенти, правителство и т.н.).

 

     При изпълнението на публични проекти в България, формата „консорциум“ е много разпространена, като обикновено се състои от 2-3 фирми от ЕС и 1-2 български фирми. Изборът на фирма-лидер става на базата на опита, финансовите възможности, контактите с Програмата или донора на проекта и други съображения. За нуждите на консорциума се създава администрация, която се състои от основни и обслужващи звена. Отношенията между участниците в консорциума и техните права и задължения се регламентират договора, който те сключват и който трябва да бъде нотариално заверен.

 

 

Източници:

Найденов, Н., Мениджмънт на проекти. Русе, РУ, 2005.

Найденов, Н., Управление на проекти. Силистра, РИТТ, 2011.