SWOT анализът е разработен от Албърт Хъмфри през 1960 г. Неговото наименование идва от първите букви на аспектите, които той покрива. Това са:

• Силните страни/предимствата (Strengths) на бизнес сектора или региона – тук се включват най-общо положителните качества на дадения бизнес или регион.

• Слабите страни/недостатъците на бизнеса или региона (Weaknesses) –това са недостатъците и проблемите на бизнеса, които затрудняват неговата дейност или негативните фактори, които оказват влияние върху развитието на региона. Те трябва да бъдат открити и отстранени. Ако недостатъците са повече от предимствата, те могат да се превърнат в сериозна пречка при възползването от възможностите или при предотвратяването на заплахите.

• Възможностите/шансовете пред фирмата/региона (Opportunities) –това са благоприятните условия, които могат да усилят още повече силните страни или да намалят влиянието на слабите страни.

• Заплахите за фирмата (Threats) – те оказват неблагоприятно влияние върху осъществяването на целите на проекта и затова трябва да бъдат разпознати и минимизирани или ликвидирани, ако е възможно.

​

     SWOT анализът може да бъде ефективен само при използването на сравнителния подход, тъй като силните и слабите страни на региона или бизнеса трябва да бъдат сравнени с тези на друг регион или бизнес.

 

       Видове SWOT анализи:

• Обобщен SWOT – при него се формулират само най-силно изявените предимства, недостатъци, заплахи и възможности. Този вид се използва най-често в практиката.

• Детайлизиран SWOT – анализът се прави по отношение на всички направления на развитие на изследвания обект и средата, в която той функционира. Когато SWOT анализа се използва като основен инструмент за идентифициране на проектната идея, се използва именно детайлизираният му вариант.

• Обективизиран SWOT – при него се дава количествена оценка на установените предимствата, недостатъците, възможностите и заплахите, въз основа на която им се прави подреждане според значението.

​

      Силните и слабите страни включват факторите на конкурентостта – икономическа база, човешки ресурси, лидерство, мениджмънт, предприемчивост, пазарни хоризонти, иновации, наука, технологии, финанси, инфраструктура, административно управление.

 

    Възможностите и заплахите включват двигателите на промяната – глобализация на икономиката, демография и начин на живот на хората в региона, икономическа среда, пазари, стоки и услуги, конкуренти, технологии, доставчици.

       

     Възможно е идентифицираните силни и слаби страни на бизнеса/региона да бъдат подредени така, че да може да се установи следното:

• Слабости, които са обективни и трайни и не могат да бъдат променени лесно, но могат евентуално да бъдат компенсирани чрез силните страни;

• Силни страни, които са застрашени и за които трябва да се вземат мерки, за да бъдат опазени;

• Възможни подобрения на някои от слабите страни, които може да стана чрез влагането предимно на финансови и материални ресурси;

• Възможни подобрения на някои от слабите страни, което да стане чрез подобряване на координацията, партньорството и предприемчивостта.

​

      Резултатите от SWOT анализа се използват за определяне на насоката на проекта, като целта е да бъдат използвани силните страни и възможностите и да бъдат смекчени или премахнати слабите страни и заплахите.

​

        Възможни слабости при прилагането на SWOT анализа:

•  Ограничаване само до силните и слабите страни на бизнеса/региона;

•  Акцентът да е само върху някои аспекти на анализираните елементи;

•  Отъждествяване на проблемите със слабите страни или заплахите;

•  Отъждествяване на шансовете идващи от околната среда с целите  на развитието.

 

​

Източници: 

Найденов, Н. Мениджмънт на проекти. Русе, РУ, 2005.

Найденов, Н. Управление на проекти. Силистра. РИТТ, 2011.