Франк Гилбрет (1868-1924 г.) започва трудовата си кариера като зидар. През 1885 г. завършва висшето си образование и се дипломира като строителен инженер. През 1903 г. става член на Американското общество на инженерите механици, където се запознава с Фредерик Тейлър, на чиито идеи става последовател. Фредерик Тейлър е считан за „баща на научното управление“, а Франк Гилбрет доразвива неговите идеи.

  

     Голяма известност придобиват предложенията на Гилбрет относно оптимизацията на работните движения на зидарите и хирурзите. Заедно със съпругата си – Лилиан Гилбрет, той разработва прибор, който представлява съчетание от кинокамера и микрохронометър, чрез който могат да бъдат определени точните движения при всяка операция и времето за нейното изпълнение.

 

       Основните трудове, в които Франк Гилбрет развива своите теории са: „Изучаване на движенията“ (1911 г.), „Основи на научното управление“ (1912 г.), „Фактори на умората“ (1916 г.) и „Практическо приложение на изучаването на движенията“ (1917 г.).

    

     Тук ще разгледам как е възникнала теорията за повишаване на производителността на труда на Гилбрет, как се е развила тя във времето и по какъв начин може да се прилага в управлението на една компания.

 

​

Възникване и съдържание на теорията за повишаване на производителността на труда на Гилбрет

 

    На 17-годишна възраст Гилбрет започнал работа като чирак в строителна фирма. Докато работел, той посещавал вечерни курсове, за да повиши знанията си за строителството. След като завършил образованието си, той постепенно се издигнал в кариерата и станал управител на фирмата, в която започнал работа като чирак. Още в началото на кариерата си в тази фирма, Гилбрет бил поразен от начина по който се прахосвали ресурсите в следствие на тогавашните методи на строене. Така той решил да открие най-добрите методи на строене, чрез които работните материали да се изразходват по най-добрия начин. По-късно той прилага тези методи, като обучава работниците как да работят така, че да се употребяват възможно най-малко материали и труд. Това довело до намаляване на производствените разходи и до повишаване на работните заплати във фирмата.

 

    Разработените от него методи се основавали на идеята на Фредерик Тейлър за разработването на норми на труд поотделно за всеки елемент от дадена операция. Гилбрет разчленява технологичния процес при зидарията на отделни взаимнозаменяеми прийоми и чрез различни комбинации от тези прийоми, получил определени технологични операции. Този негов метод става известен с името „терблиг“. След 3-годишни изследвания Гилбрет намалява дотогавашните 18 движения нужни за полагане на тухла в зид до 5. След това той основава собствена компания, чрез която прилага откритите от него методи на работа, като консултира други компании как да внедрят разработените от него методи на работа, за да повишат производителността си.

  

  По-късно той доразработва концепцията за повишаване на ефективността на труда чрез оптимизиране на работните движения, заедно със съпругата си. Заедно те правят оценка на ефективността чрез идентифициране и прилагане на най-добрия начин, по който може да се изпълни дадена задача. Двамата вярвали, че трябва да се спазват определени правила при последователността на изпълнението на работата и че е по-добре да се обърне внимание на действията, които се извършват при изпълнението на работната задача и те да бъдат сведени до минимум, отколкото задачата да се раздроби на малки части. Също така, те смятали, че съществува един начин за извършване на всяка работна задача, който е най-добър и чрез откриването му и прилагането му, ще се повиши ефективността на работата като цяло. Тяхната теория има три основни характеристики:

• Намаляване на броя на движенията при изпълнението на работната задача. Франк и Лилиан Гилбрет въвеждат термина „терблиг“, който значи: набор от елементарните движения, нужни за изпълнение на дадена работна задача. При наблюденията си те установяват, че има 18 основни движения, които се извършват при изпълнение на работата – търсене на предмета с очи, вземане на обекта с ръка, сглобяване и разглобяване на две част и т.н. На основата на тези наблюдения откриват кои движения са нужни и кои могат да бъдат премахнати, като по-този начин бъде увеличена ефективността на изпълнение на задачата.

• Фокусиране върху постепенното изучаване на движенията и времето. Двамата съпрузи изучавали от близо движенията и времето за тяхното изпълнение, за да определят най-ефективния начин да се изпълни дадена работна задача. Използвайки научен подход, те измерили времето и движението до 1/2000 от секундата с цел да разберат какво работи най-добре. Изводите, до които стигнали се различавали от тези на другите учени, тъй като те използвали повече науката физика, отколкото науката психология при създаването на своята теория.

• Увеличаването на ефективността води до увеличаване на печалбата и удовлетворението на работниците. Методът на Гилбрет не само води до намаляване на времето за изпълнение на дадена задача и увеличаване на ефективността на работата, но и до увеличаване на печалбата на дадената компания и удовлетвореността на нейните служители, тъй като ръководството може да си позволи да дава по-високи заплати и премии.

 

 

Развитие на теорията на Гилбрет

  

     Първата книга, в която Гилбрет описва своята теория за увеличаване на ефективността на труда е „Изучаване на движенията“ (“Motion Study”), издадена през 1911 г. В нея, той подробно излага новия метод, който е открил. В книгата си той казва: „Няма друго такова прахосване в света, каквото е прахосването в следствие на ненужните, зле насочените и неефективни движения.“ В книгата той описва променливите, които влияят върху ефективността на труда, като ги групира в три основни групи:

• Променливи, отнасящи се до работещия. В тази група се включват: анатомията на човека; мускулатура; удовлетворението от работата; религия; влияние върху другите; опит; умора; навици; здраве; начин на живот; начин на хранене; височина; умения; темперамент; обучение;

• Променливи, отнасящи се до околната среда, екипировката и инструментите. В тази група се включват: устройства; дрехи; цветове; забавления, музика и четене на книги; затопляне, охлаждане и вентилиране; осветление; качество на материалите; награди и наказания; размер и тегло на обекта, по който се работи; специални начини за намаляване на умората; заобикаляща среда; инструменти; правила в екипа;

• Променливи, отнасящи се до движенията на работещия. В тази група се включват: ускорение, автоматичност, комбинацията на даденото движение с други движения и последователност от движения; разход; посока; ефективност; степен на завършеност на работата; инерция и преодоляване на инерцията; продължителност; необходимост; път; „игра за позиция“; скорост.

  

     При извършването на анализ по отношение на проблем, касаещ намалението на движенията при изпълнението на дадена работна операция, първо се обмисля всяка променлива от горепосочените списъци, за да се разбере къде се корени проблема.

  

     В книгата си, Гилбрет казва, че изучаването на работните движения може да се приложи във всички индустрии и че професионалните училища и колежи могат:

• Да изучават начина, по който работят най-добрите работници в екипа;

• Да заснемат и записват на видео използваните методи на работа;

• Да записват резултатите от работата;

• Да отчитат какви са разходите;

• Да изведат правила, чрез които да се намалят работните движения и разходите;

• Да експериментират, като прилагат изведените правила;

• Да обединят правилата в инструкции;

• Да публикуват резултатите от изследванията си;

• Да се кооперират помежду си, за да подобрят резултатите си и да се подобряват.

  

     Година по-късно (1912 г.) Гилбрет издава втората си книга „Основи на научното управление“, която той написва с помощта на Фредерик Тейлър. Много от идеите му в книгата са основани на системата на Тейлър.

  

     В книгата той предлага прости и ясни инструкции, основани на науката, които да са в помощ на мениджърите, супервайзърите и бригадирите при ръководенето на работата на техните подчинени.

    

    Научният мениджмънт има за главна задача да осигури по-висока производителност при по-малко усилия. И въпреки, че използва теоретичните основи на научното управление, формулирани от Тейлър, схващанията на Гилбрет се различават от тези на Тейлър. Докато Тейлър се съсредоточава върху извършването на повече работа за по-малко време, Гилбрет се опитва да намали обема на работа, като намали броя на извършваните действия в рамките на дадена операция. По този начин той набляга върху благополучието на работещите за разлика от Тейлър, според чийто схващания трябва да се набляга предимно на получаването на повече печалба.

  

     В тази книга, Гилбрет набляга и на изучаването на времето, като основа на научното управление на труда. Той определя изучаването на времето по следния начин: „Изучаването на времето е изкуството да се записва, анализира и синтезира времето за изпълнението на елементите на всяка операция, като става въпрос обикновената за ръчна операция, но това може да се отнесе и към умствената или машинната операция.“, а изучаването на движенията определя така: „Изучаването на движенията е наука, чиято цел е намаляване на излишните движения чрез премахване на ненужните, зле насочените и неефективни движения.“

    

    Според него, целите на научния мениджмънт са следните:

• Да се сдобие с цялата налична информация за изкуството или занаята, която притежават майсторите, калфите и експертите в дадена професия, които са придобили знанията като са започнали от ниво „чирак“.

• Да извлече възможно най-точната информация, отнасяща се за времето, което е нужно, за да се изпълни дори и най-малкия елемент от дадена работна операция, така че при синтетичното изграждане на стандартен метод за изпълнение на операцията да бъдат избрани най-бързите елементи и движения, които работещият може да извърши. По този начин методът ще се състои от елементи, които изискват най-малко време за изпълнение.

• Да определи кои движения и елементи са най-малко уморителни, така че работникът да не бъде повлиян нито от ненужна умора на работното си място, нито от друг вид умора извън неговата работа и това да му помага да произвежда повече.

• Да определи колко почивка изисква дадена работа, така че нито ръководителите, нито работниците да се претоварват като вършат повече работа, отколкото е по силите им.

• Да определи персоналния коефициент на всеки кандидат за определен вид работа, така че той да бъде подкрепен и подпомогнат да навлезе в онази част на професията, за която е най-подходящ.

  

     Книгата си „Фактори на умората“ той написва заедно със съпругата си Лилиан Гилбрет. С нейна помощ, той доразвива теорията си, като се фокусира върху факторите причиняващи умора и начините за нейното намаляване. Двамата съпрузи смятат, че една компания може да бъде най-добрата, ако притежава добре квалифицирани работници и служители, но никоя компания не би могла да продължи да бъде най-добрата, ако нейните работници и служители са преуморени, колкото и квалифицирани да са те. Изучаването на умората се основава на научни изследвания, които изискват специално обучени експерти, лабораторни методи и екипировка, но съществуват и елементарни методи за изучаване и премахване на умората, които всеки би могъл да разбере и приложи.

 

       В книгата те доразвиват тезата, че прахосването на движения води до прахосване на усилия и време, а това води до ненужна умора. Тази умора от своя страна води до по-ниска производителност на труда на дадения работник или служител. Изучаването на умората има за цел да намали тази ненужна умора, която е причинена от ненужната загуба на енергия.

 

      С изучаването на умората Гилбрет си поставя следните цели:

• Да се определи как умората влияе върху извършването на различни видове работа;

• Да се елиминира ненужната умора;

• Да се намали нужната умора до възможно най-ниски нива;

• Да се осигурят всички възможни средства за преодоляване на умората;

• Да се придаде такава форма на резултатите от изследването, че всички работници да могат да ги прилагат в работата и в живота.

  

     Също така, съпрузите Гилбрет проследяват и връзките между умората и научното управление и между умората и изучаването на движенията. Те смятат, че научното управление отчита важността на ролята, която играе умората в трудовия живот на работещите. Това помага да се постигне сътрудничество и постоянна полезна ефективност, които са основните идеи на този вид управление. По отношение на изучаването на движенията, те виждат връзката му с умората в това, че тя е един от двата елемента, измерващи степента на активност на работника. Елементите, чрез които се измерва активността на работещия са:

• Активността сама по себе си, включваща видимите или невидимите движения – какво е направил работника и как го е направил.

• Умората, която включва дължината и естеството на почивката, от която се нуждае работещият, за да възстанови силите си.

        Франк и Лилиан Гилбрет различават два вида умора:

• Ненужната умора, която се явява като резултат от ненужни усилия или работа, която няма нужда да се извършва. Тази умора трябва да се премахне напълно. Това ще стане като се премахнат ненужните движения и извършването на ненужна работа.

• Нужната умора, която се явява като резултат от работата, която е трябвало да бъде свършена. Тази умора може да бъде намалена чрез увеличаването на ефективността на работата.

  

        Методите, които те използват, за да изучават умората могат да се използват еднакво лесно както от експерти, така и от обикновени хора. Тези методи са следните:

• Записване на настоящите практики в изпълнението на дадена работа и съставяне на пълен и точен писмен отчет за това какво точно се извършва.

• Вземане на решение за това в каква последователност трябва да се извършват измерванията и в каква форма да бъдат поставени обектите на измерването, така че да могат да бъдат измерени.

• Прилагане на точно измерване.

• Синтетично определяне на стандартите на измерването и прилагане на промени в практиката, така че тя да съответства на стандартите.

• Сравняване на новата стандартизирана практика със старата практика, за да се определи точно какви подобрения са настъпили.

 

Приложение на теорията на Гилбрет в практиката

  

     Първоначално Гилбрет е приложил своите идеи по отношение на повишаването на производителността на труда чрез изучаване на трудовите движения, в компанията „Widden Construction“, където започва работа като чирак, а пет години след това вече е на ръководна позиция.

  

     По-късно, той заедно със съпругата си, основава собствена компания - Gilbreth Inc., която е била консултантска фирма и дейността ѝ била фокусирана върху прилагането на техните идеи във фирмите на техните клиенти.

  

     Идеите на Гилбрет и на Тейлър са използвани и от Хенри Форд при производството на автомобили с марка „Форд“. За производството на модел Т, Форд въвежда поточна линия. В рамките на една година (1913-1914 г.), Форд намалява времето за монтаж на една кола 9 пъти, а цената - два пъти. Броят на произвежданите автомобили нараства от 8 000 броя през 1907 г. на 250 000 броя за 1914 г. Производствените методи на Форд имат следните основни елементи: стандартизирана продукция, взаимозаменяемост на детайлите, механизирано масово поточно производство, използване на специализирано оборудване. Също така, той удвоява надниците на работниците, въвежда осемчасов работен ден, намалява смените от три на две. Цялата тази организация на работа, позволява да се постигне максимална производителност на труда. По-късно тези идеи се прилагат и от Тойота.

  

     В книгата си „Практическо приложение на изучаването на движенията“, издадена през 1917 г., Гилбрет показва как могат да бъдат приложени неговите идеи по отношение на изучаването на работните движения, методите чрез които те могат да бъдат приложени и какъв би бил ефекта от тяхното практическо приложение.

​

 

 

Източници:

Курс „Основи на управлението“, „Глава 2: Възникване и развитие на теорията на управлението“, МВБУ, Ботевград

Христов, С., „Франк Гилбрет и идеите му за повишаване на производителността чрез работните движения“, достъпно на: https://www.novavizia.com/frank-gilbret-i-ideite-mu-za-povishavane-na-proizvoditelnostta-chrez-rabotnite-dvizheniya/

Caramela, S., “Frank and Lilian Gilbreth stressed one way to get the job done”, достъпно на: https://www.business.com/articles/management-theory-of-frank-and-lillian-gilbreth/

Gilbreth, F.B. (1911), “Motion Study, a method for increasing the efficiency of the workman”, publisher: D. Van Nostrand company, New York

Gilbreth, F.B. (1912), “Primer of Scientific Management”, publisher: D. Van Nostrand company, New York

Gilbreth, F.B. (1916), “Fatigue Study, the elimination of humanity`s greatest unnecessary waste”, publisher: Sturgis & Walton company, New York

“Frank Bunker Gilbreth Sr.”, достъпно на: https://en.wikipedia.org/wiki/Frank_Bunker_Gilbreth_Sr.

Gilbreth, F.B. (1917), “Appiled Motion Study; a collection of papers on the efficient method to industrial preparedness”, publisher: Sturgis & Walton company, New York