Разработената от проф. Уилям Оучи (род. 1943 г.) Теория Z представлява модел на управление, обединяващ в себе си американския и японския опит. Тя е представена в неговата книга „Теория Z. Как американският бизнес може да отговори на японското предизвикателство“, публикувана през 1981 г. Името на теорията е избрано с идеята да служи като препратка към теориите X и Y, разработени от Дъглас Макгрегър и да представлява нещо като следваща стъпка в развитието на управленската теория. Оучи смята, че отношението на ръководителите към подчинените им неизбежно се отразява на стила на управление.

    

   В своята книга Оучи подробно описва направените от него изследвания на японския модел на управление и дава съвети на американските предприемачи за това кои от характеристиките на японския модел биха могли да възприемат и приложат в своите компании.

 

      Основните принципи на теория са следните:

• Дългосрочно наемане на работа – в големите японски фирми работниците и служителите се наемат за цял живот. С провеждането на такъв тип политика, компанията създава усещането у работещите, че е поела отговорност за тях и че се е превърнала в техен втори дом. За сравнение – в американските фирми е било възприето работниците да бъдат наемани временно или да има възможност техния трудов договор да бъде прекратен по всяко време.

• Групово вземане на решения, основано на консенсус – принципа е в съответствие с японския модел. За разлика от него, в американските фирми се набляга главно на индивидуалните решения.

• Отговорността за резултатите е колективна, както в японската система, така и в американската, въпреки, че при американската система решенията са индивидуални.

• Издигането в кариерата става бавно, като пряко зависи от възрастта на служителя и от трудовия му стаж в компанията. Принципа е взет от японския модел. При американския модел на управление издигането в йерархията може да става много бързо, стига служителят да има високо постижения и да бъде оценен високо от ръковоството.

• Неформален контрол с формални инструменти за мониторинг – този принцип е съчетание от японския модел, при който контрола върху работата е неформален и американския модел, където се използват формални инструменти, за да се упражнява контрол.

• Умерено специализирана кариера – този принцип също е съчетание от японския модел и американския модел на управление. При американският модел съществуват специализирани пътища за професионално развитие на работещите в организацията, като се избягва прескачането от една функционална област в друга. При японския модел кариерните пътища не са специализирани като цяло. При организация, ръководеща се според принципите на Теория Z кариерните пътища са по-малко специализирани от тези в организациите, управлявани по традиционния американски модел, но са по-специализирани в сравнение с кариерните пътища според японския модел.

• Холистична загриженост – организацията се грижи за своите работници и служители не само на работното място, но и извън него. Този принцип съответства повече на японския модел.

  

     При въвеждането на основните принципи на теорията на Оучи в управленската практика на дадена компания, трябва да се премине през следните основни етапи:

• Подробно изучаване на основните принципи на организация и откриване на тяхната реализация на практика в реални условия.

• Извършване на критична оценка на досегашната управленска философия на организацията.

• Формулиране на основните принципи на новия модел на управление.

• Реализиране на принципите на новия модел на управление, като се създадат нужните структури и стимули.

• Развиване на нови професионални навици и умения, свързани с новия модел на управление.

• Контролиране на резултатите от внедряването на новата система на управление.

• Въвеждане на система за атестация и бавно придвижване в кариерата.

• Разширяване на възможностите за кариерно израстване в рамките на организацията.

• Извършване на подготовка за въвеждане на нововъведенията на по-ниските йерархични нива в компанията.

• Включване на служителите в процеса на вземане на решения.

• Способстване за развитието на неформални отношения в организацията.

• Осигуряване на дългосрочна заетост на служителите с цел да им се помогне да се чувстват по-сигурни на работното си място.

​

​

Приложение на принципите на Теория Z в компанията Тойота

    

   До 1980 г. управлението на най-голямата японска автомобилостроителна компания Тойота се осъществява по вертикала чрез строги проверки от страна на висшестоящите ръководители на компанията. Такъв тип управление се оказва неефективно за компанията и затова са въведени нови принципи на управление, които стават база за прехода към модела на Оучи. Тези принципи са били следните:

• Самостоятелно проучване на проблемите и причините за тяхното възникване;

• Съставяне на дългосрочни планове;

• Поставяне на акцент върху мотивацията на работещите в компанията.

  

     Постепенно в компанията са въведени 14 принципа на управление, които са основани на теория Z. Те са следните:

• Качественото изпълнение на плана е по-важно от получаването на краткосрочни ползи.

• Ръководителят е длъжен да разполага с много информация, която да му позволява да генерира идеи.

• Запасите да се попълват веднага след тяхното потребление, да се намали количеството на незавършената продукция и на запасите.

• Правилно разпределение на времето и натоварването, съобразно работния график.

• Качеството е по-важно от количеството.

• Стандартизация на методите на работа, като се поддържа и разработването на нови методи.

• Разработване на таблици със стандартите на работа за служителите, по които те могат да се ориентират. При нужда може да се отстрани всичко, което отвлича тяхното внимание от работния процес.

• Всичко да се решава от хората, като те не бива да бъдат заменяни с технологии.

• Лидерите се отглеждат в самата компания, а не се взимат отвън.

• Повишаване на значението на работата в екип и екипния дух.

• Уважение към партньорите и доставчиците.

• Ръководството на компанията не бива да стои настрани от текущите проблеми, а напротив – трябва да контролира всичко.

• Обсъждането на проблемите със служителите е много важно, тъй като те могат да дадат ценни идеи и да измислят добри алтернативи.

• Непрекъснато усъвършенстване и недопускане на текучество на персонала.

 

​

Оценка и критики към теория Z

    

   Изследванията на функционирането на организации, прилагащи принципите на теория Z в своя модел на управление са разнопосочни – една част от тях сочат, че тези организации постигат предимства както по отношение на мотивираността и удовлетвореността на служителите, така и по отношение на финансовите резултати, а други изследвания сочат, че този тип организации по нищо не превъзхождат останалите.

  

     През 90-те години на 20-ти век японската икономика изпита някои трудности, което накара част от учените да се усъмнят в ефективността на т.нар. японски модел. Това доведе и до критики към Теория Z, тъй като голяма част от нейните принципи са заети именно от японския модел на управление.

  

     Изследванията не са дали ясен и категоричен отговор на въпроса дали теорията има траен ефект върху управленските практики в САЩ, но Оучи със сигурност е успял да премести целите на управленските практики за години напред.

 

      Критиките към теорията на Оучи са главно в следните насоки: 

• Поставя се под въпрос това, че включването на служителите във вземането на решения относно компанията би довело до повишаване на нейната ефективност. 

• Оказва се, че драстичните промени в управлението и организацията на дадена компания може да доведе до понижаване на нейната стабилност.

• Съществува мнение, че теорията опростява съществуващите проблеми на компанията, като се съсредоточава върху човешкия, а не върху техническия фактор.

 

​

Обобщение

 

    Книгата „Теория Z. Как американският бизнес може да отговори на японското предизвикателство“ би могла да се разглежда и като начин да се обясни феномена на успеха на японската икономика, освен като книга предлагаща нов модел на управление. Книгата на Оучи успява да предизвика оживени дебати през 80-те години на 20-ти век, но всъщност тя е била само една от много книги и статии, издадени по онова време, в които са се търсели причините за успеха на японската икономика.

  

     Теория Z със сигурност води до преосмисляне на мениджърските нагласи и до промени в управлението на много компании в САЩ. Много от принципите на теорията са приложими и днес. Затова всеки мениджър трябва да е добре запознат с мотивационните и управленските теории, тъй като чрез тях той може да си обясни какво мотивира неговите служители и как е най-добре да подходи, за да увеличи тяхната ефективност и желание за работа.

 

 

Източници:

Гьошев, Б., „Основи на управлението“, глава 10 „Мотивиране“, МБВУ

„Теория Z“, достъпно на: http://www.how2manage.com/component/content/article/65-%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-Z-(Theory-Z)

„Теория Z“, достъпно на: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_Z

Христов, С., „Теория Z на Оучи“, 8.11.2017 г., достъпно на: https://www.novavizia.com/teoriya-z-na-ouchi/