Теорията за трите лидерски стила е една от най-популярните теории за лидерството, които се базират на отношенията между ръководителите и подчинените. Тя е изградена въз основа на теории X и Y на Дъглас МакГрегър за авторитарния и демократичния стил и извършените от Курт Левин изследвания за либералния стил на управление.

  

     Трите стила на управление според тази теория са: авторитарен, демократичен и либерален. Нека разгледаме всеки от тях.

 

   Авторитарният стил на ръководене се характеризира с: централизираност на властта, вземане на еднолични решения, ограничено участие на подчинените във вземането на решения и диктатура в методи на работа. Задачите на служителите са строго структурирани и трябва да се изпълняват по точно определени правила и изисквания. Свободата на действие е много ограничена. Необходимото поведение и ниво на изпълнение на задачите се постига чрез натиск, заплахи и наказания. Ръководителят има достатъчно власт и не се колебае да я използва, за да постига целите на организацията, като не се съобразява с потребностите на своите подчинени.

 

       Разновидност на авторитарния стил на управление е благосклонно-авторитарния стил, при който се избягват заплахите и натиска и се позволява на подчинените да участват в различни видове обсъждания и вземане на решения, но всички останали характеристики отговарят на авторитарния стил.

 

      Демократичният стил може да окачестви като противоположен на авторитарния стил, тъй като неговите основни характеристики са следните: подчинените биват въвличани в процеса на вземане на решение, на подчинените се делегират права и отговорности (властта е децентрализирана), лидерът/ръководителят се съобразява с предложенията на подчинените си, като избягва да налага собствената си воля. Демократичният лидер/ръководител определя само общите цели на организацията/екипа и дава свобода при избора на методи за постигане на целите и изпълнението на задачите от страна на своите подчинени. Между лидерът/ръководителят и останалите членове на екипа/организацията се осъществява постоянна комуникация, което води до създаване на атмосфера на откритост и доверие. Демократичният лидер помага на своите подчинени и се съобразява с техните потребности.

 

        Либералният стил на управление се нарича още и ръководен стил на ненамеса. Неговата основна характерна черта е, че ръководителят дава пълна свобода на действие на подчинените си както по отношение на вземането на решения, така и по отношение на избора на методите на работа, като неговото участие е минимално. Фокусът на ръководителя е върху отношенията в организацията/екипа, а не върху изпълнението на задачите.

 

        Не може да се каже кой от тези три стила на управление е най-добър, тъй като всеки от тях може да бъде ефективен в конкретна ситуация. Така например, в една производствена фирма, където трябва да се спазват определени норми и стандарти на качество на произвежданите стоки може би най-подходящ би бил авторитарния стил на управление, докато в една рекламна агенция, където се изисква креативност и гъвкавост у служителите, може би по-подходящ би бил демократичния или либералния стил на управление.

 

​

Източник: Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, София, 2011