Дъглас Макгрегър (1906 – 1964) е бил професор в Школата по управление към Мичиганския университет, САЩ. През 1960 г. той публикува своята книга „Човешката страна на предприятието“, в която описва своите възгледи по отношение на мениджмънта и развива своите теории X и Y. Тази книга води до промяна във възгледите на мениджърите по отношение на техните служители. Той смята, че има два основни подхода към човешката личност, които са напълно противоположни един на друг и ги нарича Теория X и Теория Y. Самият Макгрегър е привърженик на Теория Y и неговите анализи залягат в основата на съвременния мениджмънт, на голяма част от съвременните теории за управлението на хората и на практиката в тази област.

 

​

Същност на Теория Х

    

   Характерните особености на Теория Х се свеждат до това, че ръководителите смятат, че техните подчинени:

• Не обичат работата си и биха се възползвали от всяка възможност, за да работят по-малко или да не работят;

• Не желаят да носят отговорност и предпочитат да бъдат ръководени;

• Трябва да бъдат насочвани какво да правят и по какъв начин да извършват работата си;

• Имат малки амбиции, свързани с работата си и предпочитат сигурността и безопасността на работното място;

• Постоянно трябва да бъдат контролирани от ръководителя си, включително и като бъдат заплашвани с наказания и глоби, ако не си вършат добре работата.

 

        Теория Х се свързва с авторитарния стил на управление, при който мениджъра централизира колкото е възможно повече правомощия, структурира строго работните задачи и не позволява почти никаква свобода на подчинените по отношение на вземането на решения.

  

     Тази теория понякога може да представя не само възгледите на отделен мениджър, а на цяла компания, тоест нейната култура на управление да е тясно свързана с характеристиките на Теория Х. Този тип фирми са с ясно изразена йерархична структура, при която:

• Има мениджъри на всяко ниво и те контролират работата на своите подчинени;

• Отсъства делегирането на отговорности;

• Обикновените служители нямат право дават мнения и идеи, а решения се вземат изцяло от ръководството.

    

   Макгрегър смятал, че като цяло служителите, за които Теория Х е валидна са малко, но има организации, като например производствените предприятия, при които принципите, заложени в теорията са задължителни.

 

      Характеристиките на мениджърът с Х-нагласа са следните:

• Изисква от подчинените си и никога не ги пита за мнение;

• Ориентиран е към постигането на резултати и спазването на крайните срокове;

• Нетолерантен е към подчинените си;

• Избухлив е, вика и крещи на подчинените си;

• Дава инструкции и заповеди и изисква да се спазват безпрекословно;

• Не гради екип;

• Не умее да делегира права на подчинените си;

• Търси предимно грешките и недостатъците у подчинените си;

• Не приема критики, особено ако идват от подчинените му служители;

• При проблемна ситуация, търси виновника, а не си взема поуки от случилото се.

 

​

Сравнителна характеристика между Теория Х и Теория Y

 

        Двете теории са напълно противоположни една на друга. Основните разлики между Теория Х и Теория Y са следните:

• Според Теория Х хората са мързеливи по природа и бягат от отговорност и затова трябва да бъдат принуждавани да работят най-вече чрез заплахи и наказания. Според Теория Y – напротив, допуска се, че хората са вътрешно мотивирани и желаят да поемат отговорност.

• За организация, за която са характерни особеностите на Теория Х, може да се смята, че стилът на управление е авторитарен, докато за организация, за която са валидни характеристиките на Теория Y, може да се смята, че притежава либерален стил на управление.

• По отношение на организацията на работата разликите се състоят в това, че в една Х-организация задачите, които се възлагат на работниците и служителите са тясно специализирани и повтарящи се, докато в една Y-организация задачите са с по-широк обхват и служителите са насърчавани да дават идеи и да разширяват знанията и уменията си.

• В една Х-организация, мениджърите регулярно правят оценка на своите подчинени и според тази оценка дават поощрения или прилагат наказания, докато в една Y-организация мениджърите също правят оценка на подчинените си, но не я използват като средство за контрол. Също така в една Y-организация регулярно се дава възможност на служителите за кариерно развитие в рамките на организацията.

    

     Механизмът на действие на принципите на двете теории и сравнението между тях може да се онагледи чрез следната схема:

 

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Как теориите на Макгрегър се съгласуват с теорията на Маслоу?

    

   Според теорията на Маслоу, човек има пет основни потребности, които са подредени възходящо и могат да се представят под формата на пирамида, където на най-ниското ниво са екзистенциалните нужди, а на върха е потребността от самореализация и самоусъвършенстване. Когато е задоволена дадена потребност от по-ниско ниво, тогава човек се стреми да задоволи потребността от следващото ниво и т.н. Потребностите, които той включва в своята теория са следните:

• Физиологични/екзистенциални потребности – включват се: потребностите от храна, вода, здраве, сън, секс;

• Потребност от сигурност – включва: подслон, безопасност и обезпеченост;

• Социални потребности – тук се включват: общуването, социалните връзки, привързаността, любовта, принадлежността към дадена група, загрижеността към другите, нуждата от внимание и т.н.;

• Потребност от увереност – включва: слава, уважение и самоуважение;

• Потребност от самоусъвършенстване – включва: постижения, учение, духовност.

  

     След като се разгледат добре характеристиките на двете теории на Макгрегър, може да се заключи, че принципите и потребностите, включени в Теория Х отговарят на най-ниските две нива от пирамидата на Маслоу: задоволяването на физиологичните нужди и нуждата от сигурност. Останалите три нива: принадлежност, увереност и усъвършенстване, отговарят на принципите и потребностите, разгледани в теория Y.

 

Приложение на Теория Х в практиката

  

     Когато се направи сравнение на Теория Х и Теория Y, може да се достигне до извода, че теория Y е по-добрата теория, тъй като с нея се подкрепя либералния начин на управление, който е предпочитан от много служители и мениджъри. Но има случаи в практиката, при които е по-добре да се спазват принципите на Теория X и управлението да бъде по-твърдо и по-ограничаващо. Такива са случаите, когато става дума за управлението на производствени предприятия, тъй като в тях естеството на работа е такова, че изисква точно спазване на определени правила и стандарти, както и точното изпълнение на сроковете за производство, а самата работа е еднообразна и монотонна, което не дава възможност за личностна изява на дадения работник. В такива предприятия, работниците биха могли все пак да изразяват своето мнение по отношение на подобрение на условията на работа и оптимизиране на ефективността на труда.

  

     Има мениджъри, които биха искали да прилагат принципите на Теория Y в своята управленска практика, но това е трудно да се случи, тъй като мениджърите от по-високото управленско ниво в същата компания се придържат към по-авторитарните принципи на управление и по този начин не дават възможност на мениджърите от по-ниските нива да управляват по-либерално. Например: въвеждат се определени правила, по които да се върши работата, строго се изисква спазването на крайните срокове и т.н.

  

     Понякога пък се налага даден мениджър да действа в определени ситуации според принципите на Теория X, а в други моменти – според принципите на Теория Y. Случва се, в дадени ситуации либералния подход да не върши работа, тъй като подчинените могат да се отпуснат прекалено и да не си свършат работата навреме или според зададените правила и стандарти. Поради тази причина, дадения мениджър трябва да познава добре потребностите на своите подчинени и да умее да преценява ситуациите, за да знае в кой момент как да подходи – дали ще се наложи да действа с по-твърда ръка или ще даде свобода на своите подчинени и ще им делегира права.

 

 

Източници:

Наумов, И., „Организационно поведение“, София, 2004 г.

Голубева, Ю., „Презентация на тему: Теория Х / Теория Y“, достъпно на: https://slide-share.ru/teoriya-kh-teoriya-y-119053

Христов, С., „Теория Х и Теория Y на Макгрегър“, 25.06.2019 г., достъпно на: https://www.novavizia.com/teoriya-x-i-teoriya-y-na-makgregyr/

McGregor, D. (1960), “The Human Side of Enterprise”

„Теории Х, Y и Z – Администрация и управление“, достъпно на: http://basaga.org/wiki/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_X,_Y_%D0%B8_Z