Управленските решения могат да бъдат определени по различни начини, в зависимост от аспекта, в който са разглеждани:

• Управленското решение представлява форма на въздействие от страна на управляващия субект върху управлявания обект;

• Управленското решение представлява акт на избор на най-благоприятната възможност за организацията измежду няколко възможности;

• Управленското решение представлява крайния резултат от дългия и сложен процес по цялостното управление на организацията;

• Управленското решение представлява механизъм, чрез който се осъществяват функциите на управлението на организацията.

• Вземането на управленски решения е основна част от труда на ръководителите на организацията и представлява непрекъснат процес, който е част от цялостното управление на тази организация. Управленските решения в една организация се вземат само от ръководството на тази организация, тъй като само ръководният персонал има правомощията да взема решения и да носи отговорност за последствията от тях. В някои случаи се допуска и участието на друг вид персонал, но крайното решение винаги е в ръцете на тези, които са упълномощени да го взимат.

 

       Основните изисквания, помагащи за вземането на високоефективни решения са следните:

• Обоснованост – управленското решение трябва да може да разреши реален проблем на организацията, за което тя разполага с нужните ресурси;

• Целенасоченост – прилагането на управленското решение трябва да води до постигането на определена цел;

• Ресурсна обезпеченост – за прилагането на управленското решение, организацията трябва да разполага с всички необходими ресурси;

• Икономичност – изпълнението на управленското решение трябва да е свързано с генерирането на минимални разходи за организацията;

• Измеримост – след като управленското решение бъде изпълнено, резултатът от него трябва да може да бъде оценен, като най-добре би било, ако оценката може да се извърши по количествени критерии.

• Коректност – всяко управленско решение трябва да съответства на целите на организацията, да е синхронизирано с останалите решения и да не противоречи на интересите ѝ.

 

     Във всяка организация се вземат многобройни и разнообразни решения, в зависимост от сферата, в която тя функционира. Видовете решения най-общо могат да бъдат класифицирани според следните критерии:

• Според степента на значимост на решенията за организацията – стратегически, тактически и оперативни;

• Според функцията на управлението – решения, свързани с планирането, решения, свързани с организирането, решения, свързани с ръководенето и решения, свързани с контрола;

• Според степента на структурираност на проблема, който се решава – програмирани (решават структурирани проблеми) и непрограмирани (решават неструктурирани, нови и нестандартни проблеми);

• Според обхвата си на действие – общи и частични;

• Според организационното ниво, на което се вземат – решения на висше ниво, решения на средно ниво и решения на низово ниво;

• Според участниците във вземането на решенията – индивидуални и групови;

• Според степента на определеност на ситуацията, в която се вземат решенията – решения, вземани в условия на определеност; решения, вземани в условия на неопределеност и решения, вземани в условия на риск;

• Според подхода на вземане на решението – интуитивни (основават се на „вътрешния глас“ на вземащия решението) и ограничено рационални (основават се на използването на опростени модели без да се отчита цялата сложност на проблема).

 

 

 

Източник: Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ, София, 2011