Видове иновационни стратегии

Едно предприятие може да прилага една иновационна стратегия за всички иновационни направления или да разработва различна стратегии за всяко направление. Иновационната стратегия може да бъде променяна през различните периоди на развитие на предприятието. Изборът на стратегия обаче винаги се прави на база на съотношението между пари и време.

В практиката съществуват много видове иновационни стратегии. Според Л. Раменски иновационните стратегии са четири основни вида, според типа на предприятията, които ги прилагат: виолентна, патиентна, комутантна и експлерентна.

Силова/виолентна стратегия

Тази стратегия е типична за големите производствени фирми, които функционират в сферата на масовото производство. Основният източник на конкурентно предимство при тях е масовото производство на продукти със средно/добро качество на ниски цени. В рамките на този вид иновационна стратегия се осъществява научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и се усвоява наукоемка технология. Някои по-големи предприятия предпочитат да не поемат риск и да останат втори на пазара, като насочват своите усилия към намаляване на издръжката на производството вместо към внедряване на технологии, намаляващи разходите, спестяващи ресурси и усъвършенстващи продуктите. Мотото на предприятията следващи тази стратегия може да се определи като: „Евтино, но прилично.“

Нишова/патиентна стратегия

Тя е характерна за предприятия, които са тясноспециализирани и произвеждат продукция за определен вид потребители, които търсят скъпи висококачествени стоки/услуги. Ръководството на този вид предприятия се стреми към избягване на пряката конкуренция, идваща от водещите производители в отрасъла. За тяхно мото би могло да бъде определено следното: „Скъпо, но добро.

Съединяваща/комутантна стратегия

Този тип стратегия се прилага предимно от предприятия, които произвеждат стандартни продукти/услуги в ограничени мащаби и ги предлагат на местните пазари. Силната страна на тези предприятия е тяхната приспособимост към малките по обем предпочитания на даден клиент, които също така често са и кратковременни. Целта е да бъде увеличена ценността на иновация не чрез свръхвисоко качество, а чрез индивидуализиране на продукта/услугата. Мотото на тези предприятия може да се формулира по следния начин: „Заплащате допълнително затова, че решаваме вашите проблеми.“

Пионерна/експлерентна стратегия

Тази стратегия се ползва при създаването на нови или значително променени пазарни сегменти, които предлагат изцяло нови решения. Конкурентните предимства на предприятията, използващи тази стратегия се изразяват в предлагане на иновацията преди всички останали (първи на пазара). Тяхното мото може да се формулира по следния начин: „По-добро и по-евтино, ако се получи.“

Иновационните стратегии могат да се класифицират и според особеностите на иновационната активност на предприятията. Според този критерий, те могат да бъдат следните видове: настъпателна, отбранителна, имитираща, възприемаща, нишова, междинна, поддържаща и стратегия на минималната реакци:

Настъпателна/офанзивна стратегия - използвайки тази стратегия, мениджърите на предприятието се стремят към завоюване на значителни конкурентни предимства и водещи пазарни позиции. За целта те осъществяват широкомащабна научноизследователска и развойна дейност, стимулират вътрешното предприемачество и поемат висок иновационен риск. За прилагането на тази стратегия е нужно ранно разпознаване на индикациите на пазара и бърза реакция от страна на ръководството.
Отбранителна/дефанзивна стратегия - тя се използва, когато предприятието се стреми да запази текущите си пазарни позиции, като се стреми да се приспособи към предизвикателствата на икономиката, техниката и науката. Такова предприятие се стреми да оптимизира съотношението между разходите и резултатите, тоест да постига успех чрез минимизиране на разходите при поемането на по-малък иновационен риск.
Имитираща стратегия - този тип стратегия се използва от предприятия, които имат силни пазарни и технологични позиции. Те копират основните потребителски свойства на иновациите, предлагани на пазара. Тези предприятия следват своите конкуренти с малко изоставане от тях и се възползват от това, че могат да видят грешките на пионера и да ги избегнат в своите разработки.
Възприемаща стратегия - предприятията, прилагащи тази стратегия, разчитат да се развиват в области, в които имат най-добри технически постижения и за които потенциала им е най-голям.
Нишова стратегия - предприятието лансира иновации, които другите вече не предлагат. Те постигат максимална близост с клиентите, като правят незначителни корекции на тези иновации.
Междинна стратегия - предприятието прави проучване на силните и слабите страни на своите конкуренти и въз основа на откритите техни пропуски, разработва и определя иновационното си развитие. В същото време то избягва да се конфронтира с конкурентите си.
Поддържаща стратегия - тази стратегия се използва от по-малките и слаби предприятия, които използват лиценз за някоя иновация и я разработват, за да могат да бъдат конкурентни на пазара.
Стратегия на минималната реакция - използвайки тази стратегия, предприятието се стреми да компенсира негативните влияния на външната среда и нейните фактори чрез минимален разход на време и средства.

Според технологичната позиция на предприятието стратегиите се разделят на три основни вида:

Стратегия на технологично лидерство - прилага се от предприятия, които лансират нови продукти и технологии на пазара или предлагат ново приложение на съществуваща технология. Тяхното лидерство на пазара е в следствие от това, че първи предлагат дадения продукт или технология на пазара.
Адаптивна иновационна стратегия - предприятията, които прилагат тази стратегия, произвеждат подобрени конкурентоспособни продукти, които притежават различна степен на адаптация. В някои случаи, предприятията правят само несъществени изменения по продукта и разчитат повече на атрактивна реклама.
Имитационна иновационна стратегия - предприятието спестява разходи за научноизследователска и развойна дейност, като разработва продукти в етап на зрялост.

Според времето на навлизане на пазара, иновационните стратегии се делят на:

Стратегия на бързо навлизане на пазара - предприятието прави малки изменения на иновация, разработена от друго предприятие и се стреми в най-кратък срок да позиционира своите продукти на пазара и да заеме съществен дял. Тези предприятия се наричат „втори на пазара“. Тази стратегия е доста рискова и се изисква наличието на персонал, който да може бързо да копира и усъвършенства.
Бавно навлизане на пазара - предприятието предлага иновативни продукти или технологии, които вече достатъчно време са на пазара и са познати на потребителите.
Късно навлизане на пазара - тази стратегия се прилага за продукти и технологии, които са утвърдени на пазара и за които могат да се предложат по-ниски цени.

Иновационните стратегии могат да бъдат класифицирани и според иновационната активност, вида на пазара и преследваните цели от предприятието. Те биват: проактивна, активна, реактивна и пасивна стратегия.

Проактивна иновационна стратегия - предприятията следващи тази стратегия правят много научни изследвания и обикновено са лидери на пазара. Те се склонни да поемат високи рискове и осъществяват радикални и постепенни иновации.
Активна иновационна стратегия - фокусът при тази стратегия е върху защитата на съществуващите пазари и технологии, но предприятието има готовност да реагира бързо при наличието на доказани ползи от измененията в тези пазари и технологии. Тези предприятия обикновено осъществяват собствена научноизследователска и развойна дейност и иновациите, които те въвеждат са постепенни. Те имат много източници на информация и риска, който поемат е със степен от нисък до среден.
Реактивна иновационна стратегия - тази стратегия се използва от предприятия, които следват в иновационно отношение други предприятия. Тяхна позиция се характеризира с наблюдение, изчакване и установяване на нискорискови възможности. Тези предприятия обикновено копират иновации, които са се доказали като печеливши. Въвеждането на иновациите става постепенно.
Пасивна иновационна стратегия - предприятията изчакват докато клиентите им сами не поискат някаква промяна в предлаганите от тях продукти или услуги. Повечето предприятия, произвеждащи автомобили, следват този вид стратегия.

Според средствата за осигуряване на конкурентни предимства, разграничаваме следните видове иновационни стратегии:

Стратегия на ниските разходи - понижаването на разходите в предприятието се постига чрез оптимизирането на производствения процес в него. Това дава възможност иновативните резултати да се предложат на по-ниски цени.
Стратегия на диверсификацията - предприятието предлага иновативни резултати, които са различни от тези на другите и са лесно разпознаваеми на пазара. Развитието на предприятието се осъществява чрез повишаване на качеството, усъвършенстване на дизайна, повишаване на надеждността на доставките, подобряване на производствения график и контрола и намаляване на разходите.
Стратегия на фокусиране - предприятието съсредоточава своите ресурси и усилия върху задоволяването на потребностите на тесен кръг от потребители. Продуктът задоволява целевия сегмент чрез максимална икономичност.

Според предимството, което предприятието придава на пазара, иновационните стратегии се разделят на два вида: стратегия на технологичното теглене и стратегия на пазарното теглене.

Стратегията на технологичното теглене се използва най-често за разрешаването на конкретен технологичен проблем, произтичащ от моралното остаряване на използваната технология или техника или произтичащ от производството на нови изделия, които изискват нови техника и технологии.
Стратегията на пазарното теглене се използва от предприятия, които са принудени да осъществяват иновационни разработки, тласкани от новите изисквания на пазара и иновативните предложения на техните конкуренти. Като осъществяват иновации, тези предприятия съумяват да си запазят завоюваните до момента пазарни позиции.

Според спецификата на пазара и перспективността на иновационните цели, стратегиите се разделят на два вида: стратегия „Червен океан“ и стратегия „Син океан“.

Стратегия „Червен океан“ - тази стратегия е насочена към конкуриране на вече съществуващи пазари и изпреварване на конкурентите чрез използване на съществуващите пазарни позиции на база на ниски разходи за производство и съответно предлагане на по-ниска цена на продукта от тази на конкурентите.
Стратегия „Син океан“ - тази стратегия е ориентирана към създаването на нови и силни пазари и превръщането на конкурентите в неуместни чрез формирането на ново търсене и пресичането на възможностите за конкуриране чрез ниски разходи.

Стратегиите могат да се групират и в две основни групи според равнището, на което се осъществяват. Те биват: стратегии на равнище предприятие и стратегии на равнище съюзи или групи от предприятия. Всяка от тези групи обхваща две направления стратегии, в зависимост от съдържанието и степента на измененията. Те биват:

Стратегии за научни изследвания и усвояване на нови продукти (НИРД стратегии);
Стратегии за въвеждане и адаптиране/усъвършенстване на вече усвоени процеси или продукти.

На ниво предприятие НИРД стратегиите са свързани с провеждането на бизнес изследвания с цел иновационно развитие чрез създаването на нови технологии или продукти. Тези изследвания зависят от наличието на научен отдел и иновационни идеи в предприятието. Към този вид стратегии се включват:

Лицензионна стратегия - предприятието купува лицензи на готови или незавършени иновации, разработени от други предприятия или от специални научно-изследователски центрове, които внедрява в производството си. По този начин то намалява разходите си и спестява време.
Стратегия на лидерство в изследванията - стратегията е насочена към придобиването на водещи позиции в областта на дадена иновация за продължителен период от време. При прилагането на тази стратегия се изискват непрекъснати инвестиции в НИРД.
Стратегия за следване на жизнения цикъл - НИРД в предприятието, следващо тази стратегия, е тясно свързана с жизнения цикъл на иновацията. Тази стратегия позволява постоянно натрупване на резултати от научната и развойната дейност на предприятието, които могат да се използват за производство на заместващи продукти или технологии на производство, които са в етап „спиране“.
Стратегия на паралелните изработки - тази стратегия е свързана с придобиването на технологични лицензи за производството на определени продукти. Предприятието се фокусира върху ускоряване на опитното усвояване на иновация и последващо собствено доразработване. Прилага се в случаите, когато целта на предприятието е да усвои и ускори разработки, направени извън него или когато конкурентите притежават занижени възможности за усвояването на конкретната иновация.
Стратегия на изпреварващата наукоемкост - предприятието се стреми да увеличи наукоемкостта на иновациите си над средното ниво за отрасъла. Тази стратегия се прилага в случаите, когато съществува много силна конкуренция на пазара и е нужно бързо да се изпреварят другите.

Стратегиите за въвеждане и адаптиране/усъвършенстване на вече усвоени процеси или продукти на ниво предприятие са свързани с процеси по надграждане на производствената система, използването на технологични предимства или създаване на подобрени продукти. В тази група се включват следните стратегии:

Стратегия на поддържане на продуктовата линия - предприятието се стреми да поддържа добрите продуктови свойства на тези свои изделия, които са традиционни за пазара и за които не е характерно бързото морално изхабяване.
Стратегия на ретроиновациите - тя се прилага за остарели, но все още търсени и употребявани продукти. Иновациите са насочени към усъвършенстване на технология за производство на тези продукти.
Стратегия за запазване на технологичната позиция - използва се от предприятия, притежаващи силни конкурентни позиции, които са подложени на силен и неочакван натиск от страна на конкурентите си. Те не са способни да направят необходимите инвестиции за обновяване на продуктите си и на тяхното производство и затова се стремят към запазването на настоящата си технологична позиция. Тази стратегия може да се използва само за кратък период от време.
Стратегия на процесната и продуктовата имитация - предприятието заимства технологии от други предприятия, тъй като изостава значително от конкурентите си по отношение на притежавания научно-технически потенциал или защото навлиза в нова бизнес сфера.
Стратегия на стадийно преодоляване - тази стратегия предполага преминаването към по-висок етап на технологичното развитие, като се пропускат по-ниските етапи. Свързана е тясно с имитационната стратегия и със стратегията на изпреварващата наукоемкост.
Стратегия на технологичния трансфер - осъществява се от главно предприятие от вертикална структура. То предава вече отработената иновационна технология на по-малките предприятия, влизащи в същата структура. А за приемащите предприятия, стратегия се нарича „стратегия на вертикалното заимстване“.
Стратегия на технологичната свързаност - тя се използва, когато предприятието произвежда технологично свързани продукти.
Стратегия на следване на пазара - тази стратегия е насочена към най-печелившите и търсените продукти в момента. Тя може да се ползва в началните етапи на развитието на предприятието, когато все още не са определени приоритетите на производството.
Стратегия на радикално изпреварване - прилага се от предприятия, които се стремят да излизат първи на пазара със съвсем нов продукт или с производството на познат продукт, който да бъде употребяван по съвсем нов начин. Тя съчетава в себе си две стратегии: за лидерство в изследванията и изпреварваща наукоемкост. За нея са характерни високите разходи и високия риск, които обаче са оправдани, ако предприятието притежава добри разработки на продукти или процеси.
Стратегия на изчакване на лидера - първоначално на пазара излиза малко предприятие и ако е успешно, инициативата се прехвърля към лидера в отрасъла.

На равнище съюзи или групи от предприятие, стратегиите също се обособяват в двете основни групи, както е при стратегиите на ниво предприятие: стратегии за научни изследвания и усвояване на нови продукти (НИРД стратегии) и стратегии за въвеждане и адаптиране/усъвършенстване на вече усвоени процеси или продукти.

Групата от НИРД стратегии на ниво съюзи или групи от предприятия включва следните стратегии:

Стратегия на предконкурентната консолидация - тази стратегия се прилага на ранните етапи на НИРД, когато се налага временно обединение на силите на няколко предприятия с цел да се получат необходимите научни резултати. Тя се подразделя на два вида субстратегии:Субстратегия на преференциално лицензиране. На участниците в съвместните научни разработки се предоставят лицензи безплатно или на занижени цени. По този начин патентопритежател става цялата група от предприятия.
Субстратегия на пропорционален достъп - при използването на тази стратегия се съизмерват преференцията и приноса в научната разработка на всяко от предприятията в групата.
Стратегия на централизация - тази стратегия се използва от групи предприятия, при които научните разработки се правят само в едно или две от предприятията. Направленията на тези разработки се определят от органите на управление на групата.
Стратегия на субцентрализация - стратегията се използва от група предприятия, при които научните разработки са разпределени по отделни подотрасли и за всяка разработка се определя различна иновационна стратегия.
Стратегия на децентрализация - всяко от предприятията в групата самостоятелно разработва иновационната си стратегия и само организира процесите на изследвания и разработки, като използва собствено научно-техническо звено или дава поръчки за научни изследвания извън страната.

Групата от стратегии за внедряване и адаптиране на ниво съюзи или групи от предприятия включва следните видове стратегии:Стратегия на пълния жизнен цикъл. Тази стратегия се използва от групи от предприятия, които се стремят към изследвания на целия жизнен цикъл на нововъведението. При реализирането на тази стратегия се осъществява не само научна и развойна дейност, но и внедряване, разпространение и рутинизация на иновацията.

Стратегия на крайния стадий - използва се, когато групата от предприятия е ориентирана само към етапа на внедряване, а последващата научно-развойна дейност се извършва извън границите на групата.
Стратегия на вертикално интегрираните иновации - тя се прилага в случаите, когато групата е изградила своята иновационна система по такъв начин, че предприятията взаимно да се допълват в рамките на иновационния процес.
Стратегия на хоризонталната диференциация - тази стратегия се използва от групи предприятия, които въвеждат изолирани нововъведения.

Източник:

Пантелеева, И., „Управление на иновациите в индустриално предприятие“, Академично издателство „Ценов“, Свищов, 2013 г.