В СВЕТА НА МАРКЕТИНГА

        Разработването и поддържането на уеб-сайтове, които да представят фирмите и тяхната дейност е една от първите маркетингови дейности в Интернет пространството. Такива сайтове започват да се правят още през 90-те години на XX век. Колкото повече се развиват технологиите, толкова повече елементи могат да се включват в тези сайтове – текст, звук, видео, форма за контакт, чат-бот, виртуален асистент и др.[1] В днешно време, освен информационни, много от фирмите правят и сайтове, които представляват онлайн платформи за пазаруване, като по този начин изнасят търговската си дейност извън физическите си магазини или производствените бази. Понастоящем, онлайн търговията е придобила огромни размери. Продажбите чрез онлайн магазини стават все по-популярни, а в следствие на пандемията от Ковид-19 и ограниченията, наложени заради нея, този начин на търговия се разви още повече. Предимствата на онлайн търговията пред търговията във физически обекти е че обслужването е без прекъсване, т.е. няма работно време, клиентът може по всяко време да влезе, да разгледа продуктите и да си поръча, а ако има въпроси – чат-ботът или виртуалният асистент могат да отговорят на някои от тях.

 

        На собствената си уеб страница, всяка компания може да предостави на своите публики пълна информация за себе си, за дейността си, за целите си, за постиженията си и за продуктите си. На него обикновено се предоставят и контакти (адрес, телефон, имейл), посредством които клиентът може да се свърже с дадената компания.[2] При разработването на уеб страниците, фирмите трябва да се стремят да предлагат възможно повече информация за себе си и за своите продукти. Много е важно също, дизайна на тези страници да е адаптивен към всички видове устройства, т.е. страницата да изглежда еднакво добре както на екрана на лаптоп или компютър, така и на смарт телефон или таблет. Значението на адаптивния дизайн нараства още повече с развитието на мобилния маркетинг. Също така, когато сайтовете са оптимизирани по този начин, техния рейтинг в Google се повишава.[2]

 

        Най-базовата форма на фирмената уеб страница е корпоративната страница, в която се включват философията, ценностите и друга важна информация за компанията. Тя представлява първия източник на информация, който посетителите ще видят търсейки информация за дадената компания.[2] Затова е нужно информацията, която ще се публикува в него да бъде добре подбрана и оформена, а дизайна на страницата да съчетава удобството с естетиката. Много е важно сайтът да има добра навигация, за да може потребителят да се ориентира в него бързо и лесно.

 

        В случаите, когато корпоративният сайт се съчетава с онлайн магазин, тогава присъствието на компанията в онлайн пространството се увеличава и е възможно да се осъществят повече продажби, тъй като по този начин продуктите на фирмата могат да достигат да повече потребители.

 

    Корпоративният уеб сайт служи и като един от каналите за комуникация със заинтересованите от дейността на фирмата лица. На него обикновено се поместват контакти като адрес, телефон, имейл. На много от тях има и директна форма, чрез която потребителят може да изпрати запитване или някаква информация. С напредъка на технологиите, много от фирмените сайтове, особено онлайн магазините предлагат и още по-лесен начин за свързване с клиентите каквито са чат-ботовете и виртуалните асистенти.

        Основните маркетингови задачи, които изпълнява един фирмен уеб сайт са следните:

• Да помогне за утвърждаването на фирмата и/или бранда;

• Да се генерират повече приходи от продажби, особено когато се използва и онлайн магазин;

• Да се комуникира с клиентите.[2]

 

        За да бъде един сайт добър той трябва: да е интуитивен (потребителят да може бързо и лесно да се ориентира в него), да отговаря на стандартите на UX дизайна, да дава възможност на потребителя за обратна връзка, да е добре оптимизиран за търсещи машини (SEO) и да е интегриран към страници на фирмата в социалните мрежи. [2]

 

 

Източници:

[1] Славова, М., Дигитален маркетинг. Сп. „Икономически и социални алтернативи“, бр. 3, 2016.

[2] Попова, И., Инструменти на дигиталния маркетинг, МВБУ, 2014.