Връзки с обществеността (PR) - същност и характеристики
Връзките с обществеността (Пъблик рилейшънс, PR) е материя, която е трудно да бъде дефинирана. Най-общо ПР представлява съвкупност от знания, взети от науки като психология, философия, социология, публицистика и някои аспекти от икономическата наука.
Терминът „public relations“ неправилно е преведен на български език като „връзки с обществеността“, докато всъщност значи „взаимоотношения с публиките“ и всъщност това е по-точния термин, който определя това поле от знания, тъй като всяка компания в повечето случаи си взаимодейства не с цялото общество, а само със своите публики – потенциални и настоящи клиенти, инвеститори, партньори и други.
Пъблик рилейшънс обхващат всички аспекти от комуникацията на дадена организация или личност.
Най-общо ПР могат да бъдат определени като специфична система, чрез която се организира и управлява социалната информация с цел да се формира определено мнение в обществеността или в отделните публики. С други думи казано, това е комуникация, чиято цел е да се изгради престиж или благоразположение към определена личност или организация.
Основните характеристики на Връзките с обществеността са следните:
-
ПР е мениджърска функция, чиято цел е да се постигне одобрение и разбиране на дейността на организацията от страна на нейните публики;
-
ПР обхваща всички сфери на обществения живот без изключение;
-
Те съществуват обективно в дадената организация, а не се създават по изкуствен начин. Работата на ПР специалистите и мениджърите е да открият комуникационните връзки и да ги активизират, за да насочат информацията към различните публики и да привлекат тяхното внимание.
-
ПР включват в себе си всички вербални и визуални изразни средства на дадената организация. Те се използват, за да се формулират точно и да се изразят целите, задачите, стратегията и философията на организацията.
-
Характерна за ПР е двустепенната комуникация, при която първо се прави проучване и оценка на общественото мнение и отношение към действията на компанията и въз основа на това се прави корекция на нейното поведение.
-
ПР обхващат всички нива на комуникация не само в сферата на общуването между организацията и нейните публики, а и отношенията между служителите в самата организация.
Според Джон Марстън практическата дейност на ПР се състои в 4 основни действия, които той включва във формула, наречена от него „RACE“ (Research, Action and Planning, Communication, Evaluation). Това са следните дейности:
-
Изследване (Research) – прави се изследване на това каква точно е ситуацията или проблема.
-
Действие и планиране (Action and Planning) – определя се какво трябва да се направи.
-
Комуникация (Communication) – определя се как да се поддържат връзките с отделните публики.
-
Оценка (Evaluation) – прави се оценка на това дали аудиторията е достигната и какъв е ефектът от това.
ПР най-често се ползват с цел да се трансформира обществената нагласа към дадената организация. Според модела на Франк Джефкинс трансформацията се извършва по следния начин:
-
От непознаване към познаване;
-
От апатия към интерес;
-
От предубеждение към приемане;
-
От враждебност към симпатия.
ПР дейностите в една организация представляват безкраен процес, за който се изискват упоритост, целенасоченост и повторяемост, за да се постигне устойчиво въздействие върху публиките. Само професионално организираният ПР обаче би позволил на организацията да постигне промяната, която е нужна, за да извършва по-ефективно дейността си.
Източник: Бойков, В., "Връзки с обществеността", МВБУ