Клиничната психология изпълнява два вида задачи: общи и специфични. Общата задача се заключава в провеждането на патогенетична и диференциална диагностика на различни болести и в провеждане на тяхното лечение и социално-трудово приспособяване. (Карвасарский, 2004)

 

      Специфичните задачи на клиничната психология са следните:

• Решаване на задачи при диференциална диагностика;

• Анализ на структурата и степента на психичното нарушение;

• Диагностика на психичното развитие и избор на посока на общообразователни и професионални обучения и преквалификации;

• Изготвяне на характеристика на личността и на системата на нейните отношения;

• Оценка на динамиката на нервно-психическите нарушения и отчитане на ефективността на терапията;

• Решаване на експертни проблеми;

• Психокорекционна, психотерапевтична и рехабилитационна работа с пациенти;

• Работа с близките на пациента (ако се налага). (Карвасарский, 2004)

       

       Важно е да се подчертае, че тези задачи имат условен характер, тъй като зависят, както от спецификата и степента на психическото разстройство, така и от характеристиките на личността на пациента и неговите отношения с другите хора. (Карвасарский, 2004)

 

       Методологията на клиничната психология се определя от конкретното научно ниво и от идеологическата позиция на изследователя. Така например тя може да бъде ориентирана към: когнитивно-поведенческото, хуманистичното, динамичното или диалектико-материалистичното разбиране за личността. Методологията включва различни научни методи за изследване, каквито са: опитът, наблюдението, моделирането и др. Като психологическа дисциплина клиничната психология разчита предимно на методите на общата психология. (Карвасарский, 2004)

 

    Методологията на клиничната психология се прилага въз основа на следните принципи:

1. Психиката и съзнанието се изучават като единство от техните вътрешни и външни проявления. Взаимните зависимости между психика и поведение и между съзнание и дейност, изразяващи се в специфични изменящи се форми са не само обект, но и средство за провеждане на психологическото изследване.

2. Решаването на психофизиологични проблеми утвърждава единството, но не и идентичността между психическия и физиологическия аспект на проблема. Поради тази причина, в психологическите изследвания често се включва физиологичен анализ на психологическите (психофизиологичните) процеси.

3. Методологията на психологическото изследване трябва да се основава на социално-историческия анализ на човешката дейност.

4. Индивидуализация на изследванията - целта на психологическото изследване трябва да бъде разкриването на специфични психологически закони.

5. Генетичен принцип – психологическите модели се разкриват в процеса на развитие.

6. Принцип на педагогизация на психологичното изследване на децата – това не означава отказ от провеждане на експериментални изследвания в полза на педагогическата практика, а включване на педагогическите принципи в самия експеримент.

7. Принцип на изучаване на даден човек в дадена ситуация – използват се резултатите от дейността на дадения човек в психологическото изследване дотолкова доколкото те материализират съзнателната дейност на този човек. (Карвасарский, 2004)

 

      Според Платонов, от най-голямо значение за клиничната психология са следните принципи, които са подобни на представените по-горе: определяне, единство на съзнанието и дейността, отражение, историзъм, развитие, структурираност и личностен подход. (Платонов, 1967)

 

     Съвременната клинична психология разполага с богат набор от изследователски методи. Някои от тях са взети от общата психология, а други са създадени в клиничната психология собствени клинични и психологически техники. Всички методи в клиничната психология могат да бъдат разделени на два вида: стандартизирани и нестандартизирани, като това разделение е условно. (Карвасарский, 2004)

 

       Нестандартизираните методи включват предимно т.нар. патопсихологически техники. Тези техники се отличават с фокусиране върху определени видове психични патологии, а изборът коя техника да бъде приложена се прави според индивидуалните особености на пациента. Всяка техника е създадена за определен вид психично разстройство и в условията на провеждане на психологически експеримент те служат за идентификация на особеностите на психичните процеси в съответствие с поставената задача на изследването и по-специално при поставянето на диференциална диагноза. Психологическото заключение, което се прави, не се основава толкова на отчитането на резултатите от действията на болния при решаването на поставените задачи, а по-скоро на качествения и богат анализ на способностите му и на характерните особености на процеса, протичащ по време на изпълнението на целия набор от задачи, а не на определени задачи. Трябва да се вземе предвид отношението на пациента към изследването и съответствието на формата на задачата към състоянието и нивото на развитие на пациента. Само конструираният по този начин експеримент може да идентифицира и сравни настъпилите промени и да идентифицира кои са непокътнатите умствени функции на пациента. За да се извърши такъв психологически експеримент се изисква висока квалификация на клиничния психолог. (Карвасарский, 2004)

 

     В своята практика, клиничните психолози често използват и стандартизираните методи. Стандартизираните методи представляват лесно разбираеми тестове, които са предназначени да изследват психичните процеси, психичните състояния и особеностите на личността. Те включват специално подбрани и структурирани задачи, които са представени в една и съща форма за всеки, който ги решава, като целта е да се направи сравнение между тествания в момента субект и останалите субекти, които са преминали теста до момента. Когато се използват стандартизирани методи, методът на анализ на всяка отделна приложена техника се основава на количествена оценка, която се сравнява с получените от други пациенти резултати и с получените от здрави субекти. Освен унифициране на задачите, при стандартните методи трябва да има и скали за оценки, които да са създадени въз основа на предварителни емпирични изследвания. Тези скали трябва да могат точно да оценяват състоянието на определени характеристики на умствената дейност на тествания субект, а резултатите, изчислени според тях, трябва да са достатъчно надеждни. Стандартизираните методи отстъпват по диагностична стойност на нестандартизираните и затова обикновено се използват като допълнение към прилаганите в дадена клиника нестандатизирани методи. Те се използват предимно при групови оценки на субекти, при масови прегледи и при нужда от бърза диагностика. Когато се правят оценки само на базата на стандартизирани методи, трябва да се прояви определена доза предпазливост, поради това, че според Стоквис, те създават илюзия за псевдопрецизност. (Карвасарский, 2004)

 

 

 

Източници:

Карвасарский, Б. Д. (2004). Клиническая психология. учебник.

Платонов, К. К. (1967). Занимателна психология. изд. Наука и изкуство, София.