Съвременната психология е в състояние на постоянно развитие, което е характерно за всички млади науки. В нейната структура постоянно се появяват нови направления. Когато в основата на класификацията на отраслите в психологията се сложи обекта на изследването, могат да бъдат обособени следните направления: сравнителна психология, психология на възрастта, диференциална психология, педагогическа психология, инженерна психология, психология на труда, социална психология, юридическа психология и клинична психология. (Карвасарский, 2004)

 

      Клиничната психология е клон на науката психология, който продължава да се развива и до днес. Тя се занимава с оценка, диагностика, профилактика и лечение на различни психични разстройства. Нейната основна цел е да постигне цялостното благосъстояние на хората чрез осигуряване на добро психично здраве. Клиничната психология се прилага в центрове за психично здраве, болници и клиники практика, където се предлага терапия за отделни лица, за двойки и дори за цели семейства. По време на тяхното лечение се прилагат различни методи и подходи, в зависимост от специалността на лекуващия психолог и от нуждите на пациента/пациентите. (infobooks.org)

 

        В Международния наръчник по клинична психология се дава следното определение за този вид психология: „Клиничната психология е частна психологическа дисциплина, предмет на която са психичните разстройства и психичните аспекти на соматичните разстройства (заболявания). Той включва следните раздели: етиология (анализ на условията за възникване на нарушения), класификация, диагностика, епидемиология, интервенция (превенция, психотерапия, рехабилитация), здравеопазване, оценка на резултатите." В англоезичните страни като допълнение към понятието „клинична психология“ и като негов синоним се ползва понятието „патологична психология“ (abnormal psychology). (Карвасарский, 2004)

 

      Клиничната психология единодушно се определя като емпирична наука, т.е. като емпирично-научна дисциплина, в която се придава особено значение на експеримента. (Бауман, 1995) Въпреки това, много практикуващи клинични психолози използват много от методите на дълбочинната психология или хуманистичната психотерапия в своята работа и поради тази причина, те могат да бъдат смятани за привърженици на схващането, че клиничната психология е наука, която тълкува и обяснява явленията, докато към разбирането, че клинична психология е емпирична наука, те се отнасят критично. (Бауман, Перре, 1998)

 

      Според това, дали психологическите изследвания са насочени към установяване на общи закономерности или към изучаване на особеностите на даден болен човек, клиничната психология се разделя на обща и частна. (Ведехина, 2008)

 

  Общата клинична психология включва следните аспекти: патопсихология (симптоматика, етиология, прогноза, класификация, епидемиология); психодиагностика; психологическа намеса; психосоциални здравни грижи. (Bastine, 1990)

 

        Предметът на общата клинична психология включва:

• Основните закономерности на психиката на болния и психологичните особености на общуването между болния и терапевта, а също и влиянието на психологическата атмосфера в лечебното заведение върху състоянието на човек.

• Психосоматиката – взаимодействието между тялото и психиката.

• Индивидуалността, включваща личността, характера и темперамента на човек; етапи на развитие на човека (детство, юношество, младост, зрялост и старост); емоционално-волеви процеси.

• Въпросите по отношение на дълга и етиката на лекарите и лекарската тайна;

• Психическата хигиена, включваща психологически медицински консултации, семейни консултации;

• Психология на лицата в кризисни периоди от живота им (пубертет, климактериум) и психология на сексуалния живот;

• Обща психотерапия. (Ведехина, 2008)

•  

      Освен според общите аспекти, клиничната психология може да бъде класифицирана и според специфичните психически разстройства. В този случай говорим за частна клинична психология. При класификацията на психическите разстройства се използват единиците за класификация МКБ (Международна класификация на болестите) или DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). Бауман и Перре разглеждат психичните разстройства по-разширено от тяхното разглеждане в посочените класификатори, като те смятат, че всяко психическо разстройство има два аспекта: вътрешноличностен и междуличностен. Вътрешноличностният аспект се изразява в нарушение на психичните функции и модели на функциониране, а междуличностният – разстройства, изразяващи се в нарушения на различни нива в обществото (при двойки, семейства, в училище, в организация, в общност и т.н.). (Бауман, Перре, 1998)

 

          Предметът на частната клинична психология включва:

• Особеностите на психичните процеси при психично болни хора;

• Психиката на пациенти преди и след хирургически интервенции;

• Особености на психиката на болни хора, страдащи от различни заболявания (сърдечно-съдови, онкологични, инфекциозни, гинекологични и др.);

• Психиката на хора с увреждания;

• Особености на психиката на болни при провеждане на трудови, военни и съдебни експертизи;

• Психиката на болните от алкохолизъм и наркомании;

• Частна психотерапия. (Ведехина, 2008) 

 

    В клиничната психология основните понятия са две: психическо разстройство и вид на психическото разстройство.

       Психическото разстройство се отличава от психическата болка, тъй като понятието „болка“ се свързва с определен набор от симптоми и неин източник са биологичните процеси в тялото. Поради тази причина болката може да се отнесе по-скоро към соматичните разстройства. При психичните разстройства понятието „болка“ внася противоречие и затова се използва по-отворената концепция „психично разстройство“. (Бауман, Перре, 1998)

      Видовете разстройство са два: психично и соматично. Клиничната психология се занимава предимно с психичните разстройства, но се обръща внимание и на психичните процеси при соматични разстройства, каквито са например: рисковите фактори при инфаркт на миокарда, физическите усещания след ампутация на крайник, психическо състояние заради физическо увреждане и др. (Бауман, Перре, 1998)

 

 

 

Източници:

Ведехина, С. А. (2008). Клиническая психология. изд. Эксмо.

Карвасарский, Б. Д. (2004). Клиническая психология. учебник.

Bastine, R. (1990). Klinische Psychologie (Band1; 2. Aufl.), Stuttgart: Kohlhammer.

Baumann, U., Perrez, M. (1998). Lehrbuch Klinische Psychologie — Psychotherapie

https://www.infobooks.org/free-clinical-psychology-books-pdf/