Човекът бива определян като „социално животно“, т.е. той живее в общество и има нуждите и потребностите да общува с останалите членове на това общество, за да чувства принадлежност към него и да се чувства приет от другите. Също така, хората ежедневно общуват със своите най-близки хора – семейството, приятелите, колегите. Общуването е процес, при който хората обменят помежду си някаква информация, но той не се свежда само до това - общуването разкрива битието на даден човек като съвместно с това на другите. 

 

Същност и значение на общуването

       Общуването може да се разглежда като специфична дейност на човека, която осигурява връзка му със света. Човекът постоянно си взаимодейства с обектите от материалната среда и с другите хора в ежедневието си. Механизмът, чрез който тези взаимодействия се установяват и развиват, е социалната дейност, като една от основните форми на тази дейност е социалното общуване. (Никова, 2012)

     Социалното общуване присъства във всяка дейност на човека - независимо дали тя е индивидуална, групова или съвместна. Това означава, че във всяка човешка дейност съществува и взаимодействие между хората. По време на социалното общуване и взаимодействие връзките между обществените и междуличностните отношения на хората придобиват реална и конкретна форма. (Никова, 2012)

        Общуването разкрива човешкото съществуване като съществуване, споделено с другите хора. За да съществуваме, трябва да общуваме. Нашето аз може да бъде осъзнато само чрез присъствието на другия. През целия си живот човек се нуждае от другите. Взаимодействието с другия е като обгръщане с живот. Колкото по-силно е нашето участие в живота на другия, толкова повече Азът  може да се разкрие в своята пълнота. Азът осъзнава и изгражда самия себе си, когато открива себе си в другия и когато е там за другия и с другия. (Стаматов, 2006)

Процесът на общуване винаги започва там където личността спира да вижда единствено себе си и започва да вижда и другите хора около себе си и да приема техния живот като свой, особено на най-близките си хора. Общуването винаги може да се възприема като съучастие на даден човек към живота на другите хора. В общуването може да се види стремежът на човек да съхрани другостта на другия и да го приеме като равен на себе си. Равнопоставеността при общуването между хората се базира на еднаквата ценност, която имат всички участници в този процес. (Стаматов, 2006)

        Всеки човек изпълнява не една, а няколко социални роли. Тези роли могат да бъдат зададени от рождението (като да бъдеш жена или мъж), както и да се придобиват през живота. Самата социална роля не определя детайлите за поведението на индивида, тъй като това зависи от това колко добре индивидът осъзнава и приема ролята. Така че, въпреки че социалните отношения са в основата си безлични ролеви отношения, в действителност те придобиват "лична окраска" в конкретния случай. Хората влизат във взаимодействие като общуват помежду си и именно в това взаимодействие се проявяват техните индивидуални характеристики, въпреки че остават в системата на безличните социални отношения. Всяка социална роля не предопределя абсолютно поведенчески модели, а винаги предоставя "диапазон от възможности" за изпълнителя, наречен "стил на изпълнение на ролята". Този диапазон е основата за изграждането на междуличностните отношения. (Андреева, 1980)

     Социалното общуване е процес, който се осъществява в двустранно, взаимосвързано и взаимообуславящо се взаимодействие между индивидите с цел постигане на обща цел. Въпреки че активността на участниците не винаги е равностойна, като понякога едната страна доминира, а друг път - другата, този социален процес води до нови моменти в дейността, като качествени промени, преобразувания, нови постижения, развитие, изграждане и усъвършенстване, както на обществено, така и на индивидуално ниво. Важно е да се отбележи, че в този процес не се елиминират изходните и оригиналните характеристики на взаимодействащите страни. (Никова, 2012)

         Общуването е участие в живота на друг и грижа за него. Всеки човек сам взема решение дали да участва в живота на някой друг. Вземайки такова решение, той прави избор, за който носи отговорност по отношение на взаимодействието му с другите. Изборът се свързва със способността да се отделя време и внимание за другия. Избирайки другия, човек поема отговорността да се грижи за него и да го обгръща с любов и той за него става незаменим. Като прави този избор за себе си, човек решава да посвети себе си на другия независимо от това какви ще бъдат изпитанията пред него. Така той става отговорен не само за себе си, но и за другия. (Стаматов, 2006)

         Грижата за друг човек, разголва душата на Азът, като и душата на другия, който се явява пред Аза като умоляващ да получи грижа. Тази грижа отива отвъд това просто да изпълниш дълга си към другия. Другият не е задължен да заслужи грижата, която Азът му дава, а е достатъчна само неговата беззащитност. Въпреки изразяването на благодарност, откликването на страданието и болката са отвъд благодарността. Грижата за другите се проявява в действия, които надвишават простата благодарност, която те могат да изразят. (Стаматов, 2006)

         Общуването е и обещание, което свързва настоящето с бъдещето. Обещанието, което Азът отправя към другия е израз на неговото желание за това да се обвърже и да се посвети на него. Обещанието дава разбиране, че обвързването на личността с друг човек няма да ѝ отнеме свободата. Обещанието изправя един човек пред друг и го кара да преосмисли отговорността, нараняването, страданието, разочарованието, както и предизвикателството, че самоосъществяването на личността е невъзможно без участието на другия. (Стаматов, 2006)

      Здравословното общуване с другите хора изисква безусловно уважение към тях. За да засвидетелства един човек уважението си към друг, той трябва да признае неговата ценност като личност. Общуването значи и приемане на другия такъв какъвто е. За да може човек да приема другите, той първо трябва да се научи да приема и уважава себе си. (Стаматов, 2006)

        Доверието е важна част от общуването. Общуването се изгражда върху доверието, което премахва страха от предателство и отхвърляне и увеличава надеждата у човек, че ще бъде приет, разбран, окуражен и утешен. Изграждането на доверие започва с отварянето към другия и с разбирането, че той няма да те предаде, отхвърли и да се отнесе лошо с теб. Доверието е пряко свързано с очакването, че общуването и сближаването с другия ще доведе до това да се случи нещо добро и да се отговори на доверието с доверие. Доверието е свързано с преодоляване на страха на Аза, че може да бъде наранен или отхвърлен. Доверието много зависи от нагласите на Аза към самия себе си и към другия. Съществуват няколко основни начина, по които в процеса на общуване може да се разбере дали човекът, с когото общуваме е достоен да получи нашето доверие – това са: търсене на съвет, споделяне на тайни, споделяне на слабост, търсене на услуга/помощ, отправяне на питане относно възможностите на дадената ситуация и за ограниченията на другия и отправяне на питане относно мотивите на другия. (Стаматов, 2006)

        Общуването предполага откритост. Откритостта разкрива автентичността на участието на Аза в живота на другия. Да бъдеш открит, означава да изложиш вътрешния си свят пред погледите на другите. Откриването пред другия/другите може да стане по различни начини: чрез разказ, задушевен разговор, изповед или признание, а също така може да бъде както в словесна, така и в несловесна форма. Има няколко причини, които биха могли да ограничат откритостта на даден човек. Те са следните: страх от нараняване или загуба на контрол; страх, че другия може да използва това което знае за да навреди на този, който му го е споделил; страх, че разкриването на минали случки или слабости могат да накърнят представата за дадения човек пред другите. Когато човек открива себе си пред другите, то това себеоткриване трябва да бъде: истинско; с мяра; насочено към изграждането и по-дълбокото разбиране за заедността; неотхвърлящо разбирането, че себеоткриването може да завърши с отхвърляне на другия. (Стаматов, 2006)

        Общуването не предполага само любов, грижа и приемане на другия, но и честност. Грижата за другия не трябва да е свързана със скриване на неговото разрушително поведение, а напротив трябва да сме честни и да се изправяме срещу слабостите на другия, за да му помогнем да ги преодолее и да го предпазим от повтаряне на грешките, чрез които той може да ни наранява, да  наранява други хора или да вреди на себе си. Честността се изразява в открито конфронтиране с другия, което цели да му помогне да види по-ясно последиците от своето поведение и да го коригира. (Стаматов, 2006) Конфронтацията с другия, обаче често води не до постигане на тези цели, а до разрушаване на връзката, тъй като хората често отказват да видят истината за себе си и приемат казаното от другите като нападки, от които трябва да се защитават. Затова е много важно, когато казваме истината на даден човек за последиците от неговото поведение да бъдем внимателни по какъв начин ще му поднесем тази информация, така че той да я приеме като градивна критика, а не като нападка.

       Общуването между хората не би могло да се осъществи, ако не съществува разбиране. Разбирането включва не само улавяне на смисъла на казаното, но и отразяване на преживяванията на другите и чувствителност към тях, смисъла, с който чувствата и мислите на единия участник в общуването се отразяват в съзнанието на другия. Трудно е човек да разбере дали е бил разбран от другия. Все пак, това може да стане като другия потвърди това което е разбрал и като се наблюдават неговите реакции, емоции и поведение спрямо това, което му е било споделено. Пълно разпръсване на несигурността относно това, че човекът е разбран няма как да бъде постигнато. Винаги човек ще се съмнява дали е бил разбран напълно от другия. Разбирането дава възможност на другия да се довери на себе си, да приеме себе си, да навлезе в себе си, да изследва себе си и да промени себе си отхвърляйки нарцисизъма и егоизма. Това да бъдем разбрани може да предизвика задоволство у човек, но може да доведе и до страх, страх от това, че ще се открие пред другия и това може да събуди безпокойство и желание да се защити. (Стаматов, 2006)

         Общуването между хората води до възникване на емпатия. Емпатията представлява форма, посредством която Азът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност и чувство за взаимна принадлежност и заедност. Емпатията създава едно особено пространство, което е изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Тя се основава на близостта в опита, което прави възможно да се преживеят чуждите преживявания. (Стаматов, 2006)

         Много често в процеса на общуване, хората се нараняват едни други чрез думи или постъпки. Тогава този, който е наранил друг може да изпитва вина и да се разкайва, а другият – който е наранен да се чувства гневен и ядосан. И именно тук идва прошката, която помага на наранения да се освободи от гнева, а този, който е наранил – да успокои своята съвест. Даването и получаването на прошка е част от общуването между хората. Прошката помага на хората да се „изчистят“ от грешките на миналото и да продължат напред.

      Прошката се появява тогава когато отношенията се изпълват с наранявания, болка и страдания и когато заедността е заплашена. Нараняванията, които Азът смята, че получава незаслужено, ограбват неговата сигурност и радост. Нараняванията предизвикват болка, която води до отдалечаване на хората един от друг. (Стаматов, 2006)

          При общуването, осъществявано „лице в лице“ важно е и посланието, тъй като то разкрива вътрешния свят на Аза. Посланието изразява целите на Аза и на другите. Общуването на практика представлява изпращане на послания и от всички страни, включени в този процес. Азът изпраща послание до другия/другите, след което той получава послание от другия, след това той може пак да отговори и т.н. Посланието винаги съществува в определен контекст, който остава неосъзнат за участниците в общуването. (Стаматов, 2006)

       Общуването помага и за разкриване на отношението на дадена личност към свободата. Отношението към свободата разкрива и отношението на личността към нейния живот. Азът може да възприеме другия като ограничаващ неговата свобода (като заплаха) или като напомнящ за свободата, от която е лишен. Свободата на личността се изразява чрез изборите, които човек прави. Тя не е свобода на обстоятелствата. Хората не могат да избират обстоятелствата, т.е. нещата, които им се случват, но могат да избират как да действат, за да отговорят на тези обстоятелства. (Стаматов, 2006)

​

Бариери в общуването

     Общуването между хората е необходимост и потребност за тях, но много често то не е пълноценно, тъй като съществуват различни бариери, които пречат на хората да общуват помежду си по най-добрия начин.

          От психологична гледна точка бариерите могат да бъдат следните:

• Негативните мисли на хората – когато човек се намира в ситуация, която го разстройва негативните мисли се задействат и придават негативен смисъл на ситуацията. Те също така се пораждат и от негативни емоции и от определени действия (от това какво сме направили или не сме направили в дадена ситуация). Негативните мисли карат човек да се отдръпне от другите и да комуникира трудно с тях.

• Неразбиране – човек не винаги среща такова разбиране, което да отговаря на неговите очаквания как е разбран от другия. Също така, неразбирането може да е и резултат на нежеланието на Аза да разбере другия и да приеме неговата гледна точка, защото това ще застраши собственото му разбиране, зад което той се чувства сигурен и защитен. Неразбиране може да се породи и от неспособността на човек да се постави на мястото на другия и да изпита емпатия. Когато човек общува с друг и се почувства неразбран от него, той най-вероятно ще намали общуването си с този човек или ще го прекрати.

• Очакванията – всяка връзка се основава на някакви очаквания, които имаме към другия. Много от тях се приемат като очевидни и хората дори не се замислят доколко са основателни на практика. Илюзията се засилва, когато започнем да проектираме собствените си разбирания и действия върху другите и когато очакваме те да ни отговорят по същия начин. Когато правилата не са ясно очертани или не се спазват, започват да възникват проблеми в общуването. Много често тези правила са наложени насила на другия („ти трябва да…“), което води до ограбване на радостта от общуването.

• Неизпълнените обещания – връзките на Аза с другите се крепят най-вече на обещанията. Когато обещанията биват нарушавани, това води до безпокойство и несигурност. Нарушава се и доверието, а вярата в бъдещето на връзката се губи. Азът започва да се чувства измамен и излъган.

• Нагласите – негативните нагласи притежават силен емоционален заряд, поради което създават сериозни пречки пред общуването. Те дават рамка на оценяването, което води до предразположеност към изкривявания, които от своя страна водят до предубеденост към другия.

• Колебанията на Аза – проявите на Аза често могат да подложат на изпитание връзките му с другите хора. Тези прояви могат да бъдат: предразположеност към собствения Аз, самопредставяне, самоограничаване, изтласкване, бягство, фантазиране, регресия, рационализация, проекция, пренос, формиране на реакция, изолация, отменяне, отричане, насочване срещу себе си, насочване срещу другия, компенсация, сублимиране, дисоцииране и ниска самооценка на Аза.

• Емоциите – тук се включват някои негативни емоции, като страх, тревожност, гняв, вина, срам, ревност и завист. Към тях могат да се добавят и други емоции и състояния като срамежливостта, смущението, самотата, отегчението и скуката, вярванията, скритите желания, отчаянието и обърканите ценности.

• Перфекционизъм – той издава стремеж към съвършенство и избягване на провалите и грешките в отношенията с другите. Зад него се крие страха от провал, вината и стремеж да се избягват слабостите и грешките. Той ограбва радостта на Аза и го обрича на несигурност. За Аза става невъзможно да се изразява свободно и спонтанно и общуването спира да бъде забавление за него.

• Самообвиненията – трудностите и разривите в общуването често водят до засилване на склонността към самообвинение или самооправдаване. Самообвиненията засилват склонността към самоомраза и самоотхвърляне.

• Живеене в миналото – Азът открива всичко в миналото, което му пречи да види бъдещето и всичко, което му предстои. Силната привързаност към миналото ограбва надеждата, че нещо хубаво може да се случи в настоящето или бъдещето.

• Привързаност – съществува в две основни разновидности: привързаност към вещите и привързаност към други хора. Прекалената привързаност на Аза към друг човек може да се превърне в желание той да бъде притежаван от него, а това вреди на връзката и на общуването, тъй като пълноценната връзка изключва стремежа към притежание на другия. (Стаматов, 2006)

      От комуникационна гледна точка, могат да се очертаят следните основни бариери пред общуването: неразбиране на съдържанието на предаденото съобщение; недоумение от смисъла и същността на съобщението; погрешно тълкуване на получената информация; непознаване и неразбиране на смисъла от предаване на съобщения. (Бойков и Бойков, 2015)

      Към тях могат да бъдат добавени и следните бариери: сложни и противоречиви изказвания, които объркват събеседника; затворено общуване (предава се само съобщението без да има лично мнение); избирателност на човешкото мислене (допускане само на тези части от изказването на събеседника, които не противоречат на нашите); разсеяно слушане; липса на доверие между събеседниците; липса на обратна връзка; неумение да се владее темпоритъма на речта или да се използва етикецията в общуването; различните социални нагласи и манталитета на хората; противоречивост между смисъла на думите и невербалните сигнали и др. (Панайотов, 2013).

​

Обобщение

        Общуването е сложен процес, при който хората си взаимодействат помежду си, като не просто си обменят информация, а и се обвързват емоционално едни с други. В ежедневието си общуваме с множество хора, но най-много и най-често общуваме с хората, които обичаме и са ни близки. За да бъде пълноценно общуването, то трябва да носи радост на хората. Често обаче, общуването среща различни бариери, които водят до неразбирателство и конфликти. Тези бариери са най-разнообразни и ако човек не ги осъзнава и/или не успява да ги преодолее, те могат сериозно да попречат на изграждането на добри отношенията с околните.

​

​

Източници:

Андреева, Г. М., „Социальная психология“, изд. МГУ, Москва, 1980.

Бойков, В. и Бойков, Д., „Устна и писмена бизнес комуникация“, София, 2015. 

Никова, Д., „Социалното общуване. Социално взаимодействие. Социометрия“, Изд. комплекс УНСС, София, 2012.

Панайотов, Д. „Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие“, НБУ, София, 2013. 

Стаматов, Р., „Психология на общуването“, изд. къща Хермес, Пловдив, 2006.