Когнитивната психотерапия възниква в следствие на това, че прилаганите до момента психотерапевтични практики не са били достатъчно резултатни и са изисквали много време. Едно от предимствата на когнитивната терапия е именно в това, че се постигат определени резултати за определено време и тези резултати са трайни.

​

       За баща на когнитивната психотерапия се смята докторът по психиатрия Аарън Бек (род. 1921 г. в Провидънс, САЩ), който я развива през 60-те години на 20-ти век, след като разбира, че неговите пациенти, които страдат от тревожни и депресивни разстройства са неудовлетворени от психоаналитичната терапия. Бек е на мнение, че повишената невротичност и затруднена адаптация към заобикалящата среда се дължат на неправилно създадените мисловни модели и прекомерна поляризация на познавателните когниции, които са в следствие на погрешни предубеждения и психологически автоматизми.

 

    През 1967 г. Бек очертава своя новаторски подход в първата си книга „Депресия: Клинични експериментални и теоретични аспекти (изд. 1967 г. и преиздадена през 1970 г. като „Депресията – причини и лечение“). Към средата на 70-те години той разширява фокуса си върху депресията като включва тревожността и други психични разстройства и през 1976 г. публикува книгата „Когнитивната терапия и емоционалните разстройства“. Също така, той разработва и Beck Depression Inventory – една от най-широко употребяваните референтни скали за установяване на депресия и до днес.

    

      Най-общо, когнитивната терапия се състои в осъзнаването на тенденциите към изкривено мислене, фокусирано върху провалите и към изпълнението на задачи, които да допринасят за постигане на преживявания за успех и положително мислене. Тези задачи, които са под формата на домашна работа трябва да бъдат практикувани до тогава докато се изместят старите модели на мислене.

 

       Методът се основава на четири основни презумпции. Те са следните:

• Хората по-скоро правят интерпретация на това, което се случва, отколкото да виждат какво наистина се е случва, като често правят генерализация от една-единствена случка – пример за изкривено възприятие: провалът от един изпит води до извод, че няма да вземеш и останалите си изпити.

• Всички мисли, усещания и видове поведение са взаимно свързани и синхронизирани.

• За да се постига успех при прилагането на когнитивната поведенческа терапия трябва да се изясни начинът, по който даден човек мисли за себе си и за останалите, след което това да бъде променено, за да бъдат намалени психическото страдание и дисфункции, причинени от неправилното интерпретиране на събитията.

• Терапията трябва да се насочва едновременно към промени на възгледите и към промени на поведението. По този начин, ползите са най-пълни.

  

        Когнитивната психотерапия има три разновидности:

• Основна – когнитивна терапия, разработена от Аарън Бек (Cognitive Therapy, CT);

• Рационално-емоционална поведенческа терапия, разработена от Албърт Елис (Rational-Emotive Behavior Therapy, REBT).

• Когнитивно поведенческа терапия (Cognitive Behavioral Therapy, CBT).

​

       Съвременната когнитивно поведенческата психотерапия (Cognitive Behavioral Therapy, CBT) представлява психотерапевтичен подход, който представлява комбинация от когнитивната терапия и поведенческата терапия. Той изхожда от схващането, че начинът, по който човек възприема дадена ситуация е по-тясно свързан с неговата реакция на ситуацията, отколкото самата ситуация.

​​​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​Фигура 1: Когнитивен модел

​

      Методът е насочен към намаляване на психологическия стрес и дисфункция чрез изследване на начина, по който интегрирането на мислите, чувствата и поведението на пациентите допринася за техния проблем.

    

      Когнитивно-поведенческата терапия се основава на три основни предположения:

• Възприятието опосредства емоциите и поведението;

• Погрешните възприятия водят до психологически стрес и дисфункция;

• Психологическия стрес и дисфункция могат да бъдат намалени или облекчени чрез модификации на изкривените възприятия и чрез модификации на поведението.  

 

    Следователно когнитивно-поведенческата терапия се стреми да модифицира и замени съществуващите дефектни и изкривени мисли, чувства или поведения с по-положителни и приемливи, които да доведат до облекчаване на съществуващия проблем.

 

       Прилагането на CBT на практика включва три основни етапа: проучване, интервенция и оценка. На етапа на проучване често се прилага моделът A-B-C, чрез който изследва как активиращите събития (А - activating events), филтрирани през ценностната система и вярванията на даден индивид (B - beliefs) водят до определени поведенчески и емоционални последици (C - consequences). На този етап се събира информация, въз основа на която ще се избере начинът на интервенция. Тези интервенции могат да включват: когнитивно преструктуриране, техники за релаксация, обучение за придобиване на социални умения, обучение за придобиване на умение за отстояване на себе си и на умения за решаване на проблеми, систематична десенсибилизация и подсилване, моделиране и ролеви игри.

​​

​

​​

​

​​​

Фигура 2: Моделът ABC, използван в когнитивно-поведенческата терапия

​

       CBT е насочена към хора, които:

• Изпитват психологически стрес и/или дисфункция;

• Желаят да изследват по какъв начин техните чувства, мисли и поведение допринасят за съществуването на проблема и/или желаят да им се приложат интервенции, чрез които да се модифицират тези мисли, чувства и поведение.

 

       Методът може да се прилага както индивидуално, така и групово. Основните принципи на прилагане на когнитивно-поведенческата терапия са следните:

• Сътрудничество между терапевт и клиент – двете страни в процеса трябва да работят като екип, за да може да се извлече и анализира необходимата информация по отношение на проблема. Клиентът не е пасивен слушател, а участва много активно по време на целия процес на терапията, като се включва в обсъждането и анализирането на въпросите, включени в терапията и сам достига до важни изводи и преструктуриране на поведението си.

• Прилагането на метода често се съпътства от т.нар. домашни работи, които се отнасят до конкретни действия по отношение на ситуации, в които клиентът изпитва затруднения. Това помага да се усвоят по-ефективно новите модели на мислене и поведение като се прилагат на практика.

• Целта на терапията е да научи клиента не просто да се справи с дадения проблем, а с всички проблеми, които ще възникнат занапред.

​

     Смята се, че един от корените на когнитивната терапия е рационално-емоционалната поведенческа терапия, създадена от Албърт Елис. С други думи, рационално-емоционалната терапия може да бъде смятана едновременно за предшественик и форма на когнитивната терапия.

 

     През 1950 г. Албърт Елис (1914 – 2007 г.) развива нов вид психотерапия, която той нарича рационална терапия, по-късно през 1959 г. тя е преработена на рационално-емоционална терапия. През 1992 г. този вид терапия сменя името си на рационално-емоционална терапия на поведението (Rational-Emotive Behavior Therapy, REBT), с което е известна и до днес.

 

       В своята книга „Ръководство на интелигентната жена по търсене и намиране на партньор“ (изд. 1960 г.) Елис посочва, че неговите пациенти имат ирационални убеждения, които вървят ръка за ръка със свръхангажираността им за това какво мислят останалите хора за тях и винаги, когато действителността се различава от техните убеждения – те смятат това за ужасно. Тъй като действителността рядко отговаря на тези ирационални очаквания на хората, то е твърде възможно те да изпаднат в депресия.

 

     Както и при когнитивната терапия, така и при рационално-емоционалната поведенческа терапия се използва моделът A-B-C, като към тях се добавя и D и E. А е за „активиращите събития“ (activating events) – такива са: семейни проблеми, незадоволителна работа, травми от детството и други събития, които човек смята за извор на своето нещастие, B е за „вярванията“ (believes) и по-специално ирационалните вярвания, а  С е за „последствията“ (consequences), които се изразяват в невротичните симптоми и негативните емоции, като депресия, гняв и паника. Той смята, че въпреки, че активиращите събития може да са наистина доста болезнени, всъщност нашите ирационални вярвания/очаквания са тези ни създават дългосрочни проблеми. Към моделът той прибавя D за „обсъждане“ (disputation) и E за „ефекти“ (effects), т.е. ирационалните вярвания трябва да се обсъдят и оспорят, за да се превърнат в рационални вярвания, което да доведе до положителни психологически ефекти за пациента.

​​

​

​

​​​​​​

Фигура 3: Моделът ABCDE, използван в рационално-емоционалната поведенческа терапия

​

 

​

​

Източници:

1. Буре, Дж., статия „Албърт Елис“, достъпно на: https://moradabg.com/ellis_bg.htm, посетено на: 15.01.2021 г.

2. Енциклопедия Психология (1998), ред. Дж. Корсини

3. Miller, A., Instructions Manual for Aaron Beck on Cognitive Therapy with Aaron T. Beck, M.D., достъпно на: https://www.psychotherapy.net/data/uploads/51102b99efbaf.pdf

4. Selva, J., Albert Ellis` ABC Model in the Cognitive Behavioral Therapy, 13.10.2020, достъпно на: positivepsychology.com/albert-ellis-abc-model-rebt-cbt/

5. Teater, B. (2010). An introduction to applying social work theories and methods. Basingstoke: Open University Press

6. Teater, B. Cognitive Behavioural Therapy (CBT), City University of New York

7. What is Cognitive Behavior Therapy (CBT)?, достъпно на: https://beckinstitute.org/get-informed/what-is-cognitive-therapy/,

​