Същност на метода "психодрама"
Психодрамата представлява психотерапевтичен метод, посредством който се помага на пациентите да изразяват своите мисли и чувства и да решат своите психични конфликти, като ги разиграват и преживяват, влизайки в различни роли. Ключовите понятия, върху които се основава метода са спонтанност и креативност.
В осъществяването на процеса от съществено значение е "тук и сега", т.е. настоящия момент, както и срещата и взаимоотношенията между участниците. Спонтанността играе важна роля в психодрамата и се определя като адекватна реакция в нова ситуация или нова реакция на вече позната ситуация.
Психодрамата позволява на пациента да изиграе и изрази психичен конфликт, който му е трудно да изрази само с думи. Чрез ролевата игра и използването на различни символи и атрибути, пациентите имат възможност да изиграят различни роли и да изразят своите емоции и преживявания. Този процес на изиграване на психични конфликти помага на пациентите да ги осъзнаят, да ги проучат и да намерят начини за разрешаването им.
На практика, метода на психодрамата е базиран изцяло на ролевата теория за развитието на индивида, което се осъществява в детството. Според тази теория, развитието на човека преминава през следните пет основни етапа:
-
Първи етап – детето се идентифицира със света и възприема майката си като част от себе си.
-
Втори етап – вниманието на детето се фокусира върху разграничаването между "чуждо" и "свое".
-
Трети етап – характеризира се с постепенното отделяне на детето от майката и възприемането ѝ като самостоятелно същество (роля-възприятие или роля-признаване).
-
Четвърти етап – детето не само възприема другите хора, но може и да си представи себе си в техните роли (влизане в роля) и да ги изиграе (роля-игра).
-
Пети етап – той настъпва, когато детето започва да влиза в игровия процес и представя себе си в ролята на друг човек. То развива способността да се постави в "кожата на другия" и да гледа на себе си отвън. Това представлява пълна инверсия на самоличността.
Създател на метода психодрама е австрийският психиатър Джейкъб Л. Морено. Според него, единствено действието позволява на индивида да навлезе непосредствено и дълбочинно в своя емоционален свят и да получи достъп до своята „вътрешна сцена“. Това е така, защото действието представлява автентичния контекст на всеки опит, чувство и конфликт, през които преминава човек. Чрез действието се интегрират психическите и соматични аспекти, като включват жестовете, мимиката, позата, интонацията и общата изразност в опита на индивида да открие нещо повече за себе си и за хората около него.
Основната отличителна черта на психодрамата е, че тя представлява метод за изследване чрез действие. Това се съдържа и в самото ѝ име, което се състои от две части: „психе“ (душа) и „драма“ (действие). В противоположност на множеството други подходи при работа с хора, като аналитичния, когнитивния, системния и други, психодрамата има за цел да отиде "отвъд" вербалното представяне и интерпретиране на проблемите и да търси директната връзка с преживяванията и чувствата на индивида в начина, по който той действа. Вместо да се ограничава само до разговори и анализ, психодрамата ни предизвиква да изследваме проблемите чрез физически израз, движение и роля-игра. Това позволява на индивида да преживее и изрази своите емоции, конфликти и опити в живота, които често са трудни за изразяване само с думи. Чрез действието и играта на роли, психодрамата отваря вратата към по-голямо осъзнаване и разбиране на вътрешните процеси и взаимодействия на индивида. По този начин психодрамата дава възможността на пациента да опознае себе си и с другите по-дълбоко и интензивно.
Основната техника, която се използва в психодрамата е играенето на роля. Според Морено, ролите представляват действителните и осезаемите форми, които Азът приема. Играенето на различни роли се използва за изследване и изразяване на вътрешни конфликти и преживявания. Тази техника позволява на индивида да влезе в кожата на други хора или обекти и да ги изиграе, за да разбере по-добре тяхната перспектива и преживяване. Индивидът може да влезе в ролята на детето, на родителя, на бунтаря, на приятеля, на перфекциониста и т.н. При играенето на роля в психодрамата, участниците се поставят във въображаеми сцени и представят ролите си чрез диалози, движения, жестове, мимика и интонация. Те могат да представят себе си, други хора или дори абстрактни концепции или части от себе си. Целта е да се изразят и да изследват различни аспекти на своята личност и на взаимодействията си с другите хора.
Играенето на роля в психодрамата предоставя възможност за експериментиране и разучаване на различни възможности за реакции и поведение в сигурна и подкрепяща среда. Това позволява на индивида да разбере какво чувства и какво мисли друг човек, да се превъплъти в различни роли и да разгледа проблемите си от различни гледни точки. Също така, техниката помага на участниците да изследват и променят своите взаимоотношения и роли в различни контексти. Те могат да преоткрият и преосмислят себе си и своите връзки чрез взаимодействията, които се разиграват в рамките на психодраматичната сесия.
Влизането в роля позволява на индивида да изрази и преживее емоции и конфликти, които биха били трудни за изразяване само с думи. Това му дава възможност да разкрие по-дълбоки слоеве на своята личност и да намери нови начини за справяне с трудностите и за решаване на своите проблеми. Играенето на роля може да помогне да се разкрият скрити аспекти на личността, безсъзнателни мотиви и стереотипни модели на поведение, които могат да бъдат източник на конфликти и пречки в живота на човека.
Основната идея зад играенето на роля в психодрамата е, че когато човек се постави в позицията на друг човек или обект, може да изживеем и разберем техните емоции, мисли и мотиви. Това дава възможност да се разшири разбирането на сложните проблеми и да се открият нови пътища към намирането на решения. Играейки различни роли, личността може да изследва взаимодействията и динамиката в своите междуличностни отношения.
От решаващо значение за формирането и динамиката на ролите по време на развитието на личността са не толкова миналите събития, през които тя е преминала и преживяла, а взаимодействието с другите хора в контекста на различни ситуации и при определени повтарящи се модели на поведение. Следователно, ролите, а оттам и развитието на индивида са социални по своя произход. Според Морено, ролята е „сплав от лични и колективни елементи“.
В обобщение може да се каже, че играенето на роля в психодрамата предоставя богато и многослойно изживяване, което допринася за по-дълбоко себеразбиране и развитие. Тази техника позволява на участниците да изразят своите вътрешни конфликти, да търсят нови решения и да изградят по-пълноценна връзка със себе си и с другите. Чрез играенето на роля, психодрамата стимулира креативността, себепознанието и възможността за промяна и растеж.
Източници:
-
Морено, Дж. Л., „Основи на психодрамата“, “Отворено общество”, 1994.
-
Чалъкова, Б., „Позитивна психотерапия и психодрама – сравнителна характеристика“, https://dppb.org/wp-content/uploads/2015/07/pp_psihodrama.pdf