Според английския професор Пат Петри и нейните колеги социалната педагогика представлява работа с деца, при която се вземат предвид техните мисли, чувства, физическото, духовното, социалното и творческото им съществуване. (Petrie, Boddy, Cameron, Wigfall & Simon, 2006)

       

   Социалната педагогика може да се определи като холистичен и ориентиран към взаимоотношенията начин на работа в областта на грижата и образованието на хората през целия им живот. Тя е мултидисциплинарна наука и включва в себе си знания от други науки като: психология, социология, педагогика, социална работа и др. В много държави в Европа и извън нея, социалната педагогика се е утвърдила като дисциплина, занимаваща се с преодоляването на социалното неравенство и улесняване на социалната промяна чрез насърчаване на ученето и увеличаването на благополучието, както на ниво личност, така и на ниво общество. Терминът „педагогика“ идва от гръцки език и означава „възпитание на детето“, а думата „социална“ идва, за да подчертае, че възпитанието не е отговорност само на родителите, но представлява и споделена отговорност на цялото общество. Следователно, може да се каже, че социалната педагогика се е развила различно в различните страни и отразява културните и обществени норми, нагласите и представите за образование и възпитание, за връзката между индивида и обществото и за осигуряването на социални грижи за неговите маргинализирани членове. По принцип социалните педагози работят с хора на различна възраст, които са в неравностойно положение спрямо другите членове на обществото – от малки деца и тийнейджъри, през хора на средна възраст до възрастни хора. Най-често обаче те работят с деца и юноши.

       

     Според Л. В. Мардахаев социалната педагогика е дисциплина, която изучава проблемите, които възникват по време на възпитателно насочената дейност от субекта на възпитание (родител, настойник, възпитател) към обекта на възпитание (дете, юноша). Тази дейност допринася за оформяне на поведението на човек от момента му на раждане до момента, в който той става пълноценен член на обществото. Тя се извършва в съответствие с установените традиции, култура, обичаи и ценности на средата, в която човек живее и реализира себе си като личност. (Мардахаев, 2008)

 

     Предметът на социалната педагогика включва социалното възпитание и социалната интеграция на децата и  възрастните. Социалната педагогика е наука, която изучава съдържанието и методиката на социалното възпитание и на социалната интеграция на хората, като фокусът е върху децата и юношите, които имат социални проблеми. Основната цел е да се помогне на тези хора да се ресоциализират.

​

     Социалната педагогика се осъществява в три основни направления: социално-гражданско възпитание и интеграция, социално-адаптивно възпитание и социално-оздравително направление. Също така, социалната педагогика се осъществява и чрез прилагането на многобройни и разнообразни методи, които се базират на следните три основни метода:

• Работа по индивидуален случай – целта на приложението на този метод е да се подобрят индивидуалните житейски обстоятелства на индивида, с когото се работи;

• Социална групова работа – целта е развитие на социални компетенции на индивида чрез включването му в група от хора, с които да общува;

• Интервенция в общността – целта е развитие на социални демографски структури. 

 

     Основа на социалната педагогика са човешките ценности, каквито са: взаимното уважение, достойнството, доверието, признателността, равенството и други. Тя се основава на фундаменталната концепция, че всички човешки същества са равни и всички притежават потенциал да се развиват като компетентни, находчиви и активни хора.

 

     Според Айхщелер и Холтхоф, концепцията на социалната педагогика може да се разглежда като съвкупност от позитивни цели (функции), които представляват върхове на диамант (т.нар. диамантен модел). Те са следните:

• Подобряване на благосъстоянието и щастието – включва укрепване на факторите, поддържащи доброто здраве и осигуряване на подкрепа на хората, за да могат да се насладят на дълготрайно усещане за щастие;

• Даване на възможност за холистично учене, включващо придобиване на: когнитивно познание, емоционално и духовно познание и практически и физически умения;

• Развиване на взаимоотношения с цел насърчаване на социализацията и добруването на индивидите и намаляване на социалните проблеми;

• Увеличаване на овластяването – включва даване на възможност на децата и младите хора да се овластят и да бъдат отговорни за себе си пред обществото. (Eichsteller, & Holthoff, 2011)

 

 

​

​

​

​

​

​

​

​

​

Фиг. 1: Диамантен модел на Айхщелер и Холтхоф

Източник: Eichsteller & Holthoff, 2011

     

      Изучаването на принципите на социалната педагогика позволява на обучаващите се специалисти да овладеят тези препоръки, които да станат основа за тяхната по-нататъшна работа. Основните методологически принципи, на база на които съществува социалната педагогика са следните:

• Принцип за хуманизъм – предполага утвърждаване на идеята за признаване на човека като висша социална ценност и като цел на развитието на обществото.

• Принцип за социалност -  заключава се в осъзнаването на важността на социалната природа на човека и важната роля на средата при формирането на човешката личност.

• Принцип за развитието – определя се от факта, че личностното развитие на човека е резултат от антропо- и социогенезиса и е тясно свързано с развитието на обществото.

• Принцип за интегративност – проявява се като междудисциплинарен подход, който се използва при решаването на педагогическия проблем за взаимодействието между личността и обществото.

• Принцип за опората в практиката – този принцип е свързан с прагматичната ориентация на социалната педагогика. (Кутева-Цветкова)

 

     Според проф. Петри, работата на социалната педагогика се осъществява съобразно следните девет основни принципа:

1. Фокус върху детето, което се разглежда като цялостна личност и подкрепа за неговото личностно развитие;

2. Социалният педагог вижда себе си като личност, която осъществява връзка с личността на детето или младия човек, с когото работи;

3. Децата и персоналът се разглеждат като същества, обитаващи едно и също жизнено пространство, а не като отделни йерархични структури;

4. Социалните педагози трябва да бъдат постоянно насърчавани да описват своята практика, в която да включват както теоретични знания, така и практически знания, резултат от собствения им опит, придобит в следствие от справяне с различни предизвикателства;

5. Обучението на социалните педагози ги подготвя за участие в различни аспекти от ежедневието и дейностите на децата, а също и за справяне с различни видове предизвикателства;

6. Асоциативния живот на децата се разглежда като много важен ресурс и поради тази причина социалните педагози трябва да насърчават и използват групите, които децата са образували спонтанно;

7. Социалната педагогика се основава на разбирането за спазването на правата на децата, но това не се ограничава само до законови или процедурни въпроси;

8. Набляга се върху работата в екип и върху приноса на други лица в „отглеждането“ на децата, каквито са: други специалисти (психолози, логопеди, специални педагози, учители, ресурсни учители и др.), членовете на местната общност, родителите и др.

9. Централното място във връзката между социалните педагози и децата заемат слушането и общуването. (Petrie, Boddy, Cameron, Wigfall & Simon, 2006)

 

    Според Л. В. Мардахаев, принципите на социалната педагогика могат да се групира в следните три групи:

• Принципи за социалната педагогика като наука – те са присъщи за научната дисциплина социална педагогика и имат общометодологически характер. Такива принципи са: общи положения, тъждество на закона, изходно положение в науката и др.

• Принципи на социалната педагогика като практика – това са принципи, като организацията на работа и самата социално-педагогическа дейност. Те отразяват основните изходни положения, нужни за осигуряването на добра организация и ефективност на социално-педагогическата дейност.

• Принципи на обучението на специалисти в социалната сфера – това са принципи на висшето образование. Те са с общ характер и отразяват изискванията на висшите заведения относно подготовката на бъдещите кадри. (Мардахаев, 2008)

 

     Според руския учен в областта на педагогиката А. В. Мудрик, принципите, върху които се основава социалното възпитание са следните:

• Хуманистична насоченост на възпитанието – между възпитателят и възпитаника трябва да съществуват последователни отношения, като възпитателят трябва да гледа на възпитаника като на отговорен и самостоятелен субект по отношение на собственото си развитие.

• Природосъобразност на възпитанието – основа на научното разбиране е взаимовръзката между естествените (биологичните) и социалните процеси.

• Културосъобразност на възпитанието – този принцип е определящ по отношение на основните общочовешки ценности и норми и за националните култури и техните специфични особености.

• Вариативност на възпитанието – многообразието на възпитанието се определя от променящите се интереси и потребности на все по-развиващото се общество. За да се приложи този принцип е необходимо наличието на следните предпоставки: създаване на различни видове възпитателни организации, удовлетворяващи интересите и потребностите на отделните личности; диференциране на съдържанието, методите и формите на социалното възпитание; изграждане на регионални и общински системи за социално възпитание; създаване на локални системи за социално възпитание.

• Колективност – този принцип се приема като едно от организационните основания за осъществяването на социалното възпитание.

• Фокусиране на социалното възпитание върху развитието на личността – стратегията и тактиката на социалната педагогика трябва да бъдат насочени към развитието, обогатяването и усъвършенстването на личностните качества на подрастващите и младите хора. Развитието на личността може да се разглежда като решаване на три групи от задачи – естествено-културни, социално-културни и социално-психологически.

• Диалогичност – включва необходимост от диалог между възпитател и възпитаван. Диалогичността се изразява в обмен на културни и личностни ценности между възпитател и възпитаван.

• Незавършеност на социалното възпитание – основава се на предположението, че по отношението на развитието на всеки индивид винаги има нещо незавършено и индивида винаги може да се развива още в една или друга насока. (Мудрик, 2006)

 

     Развитието на социалната педагогика е подложено на въздействието на различни тенденции, които отразяват съвременните предизвикателства и нужди на обществото. Някои от основните тенденции в развитието на социалната педагогика са следните:

• Интеграция на технологиите в практиката на социалната педагогика - с развитието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), социалната педагогика се насочи към интегрирането им в образователния процес и работата с клиенти. Това включва използването на онлайн ресурси, социални мрежи, виртуални платформи и други технологични инструменти за подпомагане на обучението и социалната подкрепа.

• Мултикултурна и мултиетническа перспектива - в съвременното общество се насърчава признаването и уважаването на културното разнообразие. Социалната педагогика се адаптира, за да включи мултикултурни и мултиетнически перспективи в своите методи и подходи, с които да се постигне по-ефективно включване на хора от различни култури и етнически групи.

• Активно участие на клиентите и партньорство между тях и социалните педагози - вместо да се разглеждат само като приемници на помощ, клиентите вече се възприемат като активни участници в приложението на методите на социалната педагогика. Тенденцията е към разработването на партньорски отношения между социалните педагози и техните клиенти, като се подкрепя самоопределянето, самостоятелността и участието в процеса по вземане на решения.

• Интердисциплинарен подход - социалната педагогика все повече се стреми към сътрудничество с други области като социология, психология, право, медицина и други. Интердисциплинарният подход позволява по-цялостно разбиране и решаване на социалните проблеми и предизвикателствата.

• Глобализация и транснационални предизвикателства - социалната педагогика се изправя пред редица предизвикателства, които са трансгранични и глобални по своя характер, като например миграцията, бежанските вълни, изменението на климата и други. Тенденцията е към разработването на глобални стратегии и сътрудничество за справяне с тези предизвикателства.

​

​

​

Източници: 

1. Кутева-Цветкова, Принципи на социалната педагогика. Педагогически алманах.

2. Мардахаев, Л. В. Социальная педагогика. Учебник. М. Гардарики, 2008.

3. Мудрик, А. В. Основы социальной педагогики. М., Академия, 2006.

4. Eichsteller, G., & Holthoff, S. Conceptual Foundations of Social Pedagogy: A Transnational Perspective from Germany. In C. Cameron, & P. Moss, Social Pedagogy and Working with Children. UK: Jessica Kingsley Publishers. 2011.

5. Petrie, P., Boddy, J., Cameron, C., Wigfall, V. & Simon, A. Working with Children in Care - European Perspectives, Maidenhead: Open University Press. 2006.

6. Същност и теория на социалната работа, 16.01.2014. https://bit.ly/3eoxcBg

7. Wikipedia, Social pedagogy, https://en.wikipedia.org/wiki/Social_pedagogy

​