Субекти на социалната педагогика са: неглижираните лица, лицата в риск и лицата с десоциално поведение.

     

     Лицата, които биват определяни като неглижирани включват различни групи от хора, които са изложени на неблагоприятни условия или не получават необходимата грижа и подкрепа от страна на семейството и обществото. Такива са:

• Деца и младежи, живеещи в семейства с нарушена динамика – те може да са пренебрегвани от родителите си или семейството си. Ако те страдат от липса на грижа и внимание от страна на възрастните, то тогава те могат да бъдат определени като неглижирани.

• Хора с увреждания – те се считат за неглижирани, когато не им се предоставят необходимите условия за социална интеграция.

• Уязвими групи от хора, които са изложени на риск от бедност, бездомност и социална изолация – те се считат за неглижирани, когато не се прави нищо от страна на държавата и обществото, за да им се помогне.

• Хора, които живеят в общности с високо ниво на престъпност, насилие или зависимости от наркотични вещества – те се считат за неглижирани от страна на обществото, когато за тях липсва достъп до подходящи ресурси и услуги, насочени към тяхната защита и подпомагане.

• Хора със зависимости – те се считат за неглижирани, когато за тях липсва достъп до подходящи програми за лечение и рехабилитация.

 

     Като лица в риск се определят тези лица, които са застрашени от някакъв социален, икономически или друг риск – риск от бедност, риск от социално изключване, риск от насилие и др. Някои от групите лица, които обикновено се определят като лица в риск и които са фокус на социалната педагогика, включват:

• Деца и младежи – тук се включват тези деца и младежи, които са изложени на различни форми на насилие, злоупотреба, пренебрежение или лишаване от необходимите ресурси за развитие. Те могат да бъдат деца от социално незащитени семейства, деца, живеещи на улицата, деца с увреждания, деца в затруднено материално положение и други.

• Хора с увреждания – тук се включват хора с физически, умствени или психични увреждания, които могат да имат затруднения в учебния процес, придобиването на умения или по отношение на самостоятелното им функциониране в обществото.

• Хора в затруднено социално положение – това могат да бъдат лица, които се борят с бедността, бездомността, безработицата, злоупотребата с наркотици или алкохол, нарушаване на човешките им права, домашно насилие, здравословни проблеми и нарушения в поведението или други проблеми, които ги правят уязвими.

• Мигранти, бежанци и лица от маргинални общности - тези лица се изправят пред специфични предизвикателства, свързани с адаптацията им към новата среда, езикови и културни бариери, дискриминация и други проблеми, които могат да ги изолират и да затруднят тяхната социална интеграция.

 

        В социалната педагогика термините "асоциално", "антисоциално" и "аномно" поведение се използват за да се опишат различни форми на поведение, които се отклоняват от социалните норми и очакванията за адекватно поведение в обществото.

 

      Асоциалното поведение се характеризира с липса на интерес или участие в социалните норми и стандарти. Лицата с асоциално поведение обикновено избягват социалните взаимодействия, не се ангажират с групата или обществото и предпочитат да бъдат самотници. Те могат да имат ограничени социални умения и затруднения в установяването и поддържането на междуличностни връзки.

 

      Антисоциалното поведение се характеризира с нарушения на социалните норми и правила, като например агресия, насилие, кражби, измами и други престъпни или вредни действия. Лицата с антисоциално поведение обикновено проявяват липса на емпатия и състрадание към другите, не се интересуват от последствията от техните действия и имат склонност към поведение, което вреди на самите тях или на околните.

     

      Аномното поведение се характеризира с необичайни или неочаквани действия или реакции, които се отклоняват от социалните норми и очакванията. Това може да включва различни форми на ексцентричност, необичайни увлечения, отклоняващо се нормите или неадекватно поведение. Лицата с аномно поведение често се чувстват изолирани или неотговарящи на обществените очаквания, което може да води до проблеми в адаптацията им към социалната среда.

 

       Лицата с десоциално (асоциално, антисоциално и аномно) поведение често са обект на социалната педагогика, която се стреми да разбере причините за това поведение и да предложи подходящи стратегии за подпомагане и превенция. Социалната педагогика може да се ангажира със създаването на подходящи образователни програми, социални интеграционни проекти и подкрепа за развитие на социални умения, които да помогнат на лицата с десоциално поведение да се адаптират по-ефективно в обществото.