Социалната работа не е просто професия, а призвание, основано на дълбоки ценностни принципи, върху които се гради практиката и етиката на специалистите в тази област. Ценностите играят ключова роля в изграждането на социалната политика и взаимодействието с хора в уязвими ситуации, като гарантират защита на правата, достойнството и благополучието на всеки индивид.

​

      Социалната работа като наука и практика може да се еманципира от своята зависимост от другите науки, като създаде свое собствено пространство, запазвайки своите ценности, теоретични основи и знания. (Богданова, Кривирадева, 2022)

     

     Ценностите в социалната работа служат като основа за разработването и прилагането на социални програми и мерки, насочени към подобряване на живота на хората в уязвимо положение. В центъра на тези дейности винаги стои човекът в нужда – болен, възрастен, беден, изоставено дете, семейство в криза, безработен или изпаднал в житейско затруднение човек. Именно грижата за най-слабите и нуждаещите се придава смисъл и сила на социалната работа.  Както в теорията, така и в практиката, бедността остава една от основните причини, поради които социалната работа е необходима. Независимо от икономическия или здравословния статус на човека – дали е беден, болен, безработен или неактивен – той винаги има стойност и заслужава подкрепа. При работата си с различни групи, като деца и семейства, хора с увреждания, възрастни, бежанци и безработни, социалният работник трябва както да защитава правата и интересите на клиента, така и да действа в съответствие с обществените норми. (Стракова, Симеонова, Генчев, 2024)

  

        Ценностният подход стои в основата на образователната и социалната политика, тъй като чрез него се задават критериите, мярата и посоката на развитие на отделните индивиди и на обществото като цяло. Ценностите играят важна интегрираща роля както по отношение на поведението на отделния индивид, така и по отношение на поведението на цялото общество. Поради тази причина, въпросите, които са общи за цялото човечество, като кризите, бедността, недоверието и други, се поставят и решават от гледна точка както на терминалните, така и на инструменталните ценности (според делението, направено от Милтън Рокич). (Стракова, Симеонова, Генчев, 2024) 

 

       Според Рокич, ценностите представляват: „значими начини на поведение, съществени крайни цели на съществуването, позитивни или негативни абстрактни идеали, необвързани с конкретна ситуация… те са критерии на човешкото поведение.“ (Rokeach, 1973)

​

        Съгласно класификацията на ценностите на Милтън Рокич и на Саломон Шварц, могат да бъдат очертани три групи ценности на социалните работници, които са следните:

• Терминални ценности (ценности-цели) – те представляват израз на индивидуалните възгледи на социалните работници по отношение на това кое е правилно и добро. Тези ценности са в основата на целите, към които социалните работници се стремят. Такива ценности са: здраве, щастлив семеен живот, увереност в себе си, благоприятна обстановка, познание, приятелство, свобода, любов, равенство и др.

• Инструментални ценности (ценности-средства) – чрез тях се показва избора на определени действия от социалните работници за постигането на крайните цели. Такива ценности са: отговорност, честност, самоконтрол, възпитаност, ефективност, рационалност, воля, дисциплинираност и др.

• Мотивационни ценности – те показват поведението на социалните работници в отношенията им с другите хора по време на работа. (Георгиев, 2020)

 

       Връзката между терминалните и инструменталните ценности може да се обясни от гледна точка на динамичния подход, който обединява следните два основни подхода и теории: енергетичната теория за ценностите и съдържателния подход. Според енергетичната теория на ценностите, динамиката между двата вида ценности се осъществява в резултат  на различна степен на енергична сила и това води до модификация на поведението в една или друга посока. Според съдържателния подход, настъпва промяна в мотивационното съдържание на отделните идеи, които имат личностен смисъл (ценности). И при двата подхода динамиката е в следствие на възникването и развитието на ценностни конфликти, където следващата стъпка е установяване на динамично равновесие. (schupen.net)

 

       Според Маргарита Бонева и Георги Колев: „Фундаменталните ценности на социалния работник са висок морал, достойнство, индивидуалност, уникалност, дискретност, висока ерудиция и компетентност, цялостност, толерантност, честност, коректност, етичност, безпристрастност, интелигентност, енергичност, упоритост, вежливост и учтивост, комуникативност, интерес към хората и личните им проблеми, разумен компромис, висока лична култура, социално партньорство (преодоляване на конфликти), психична готовност за труд и професионална дейност.“ (Бонева, Колев, 2011) Както може да се види, от социалните работници се изисква да притежават високи морални качества, които гарантират ефективното и етично изпълнение на техните професионални задължения. Тези качества им помагат да изграждат доверие с клиентите, да поддържат високи стандарти на поведение и да създават благоприятна социална среда. Освен това, те допринасят за обективността в работата, зачитането на личното достойнство на всеки човек и за справедливото отношение към уязвимите групи в обществото. Високите морални стандарти на социалните работници са ключови за успешното справяне с професионалните предизвикателства и за изграждането на социално устойчива и справедлива система за подкрепа.

 

      Ценностният подход в работата на социалните работници и всички служители, които извършват дейности по предоставяне на социални услуги, намира израз в Етичния кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, изготвен и утвърден от Министерството на труда и социалната политики. По-важните аспекти, които кодексът включва са следните:

• Уважение и зачитане на личността – служителите трябва да проявяват уважение към достойнството и правата на потребителите на социални услуги, без значение от техния социален, икономически или здравословен статус.

• Конфиденциалност – служителите в социалния сектор имат задължението за опазване на личната информация на клиентите, освен в случаите, предвидени от закона.

• Професионална компетентност – включва постоянно усъвършенстване на знанията и уменията, необходими за предоставяне на качествени социални услуги.

• Отговорност и почтеност – включва изпълнение на задълженията с отговорност, честност и почтеност, като се избягват конфликти на интереси.

• Сътрудничество – включва работа в екип и координация с други професионалисти и институции за постигане на най-добрите резултати за клиентите.

 

      Спазването на етичния кодекс е задължително за всички, ангажирани в предоставянето на социални услуги, включително доброволци и стажанти, и служи като насока за действие и оценка на етични ситуации в професионалната практика.

 

     Едни от най-важните изисквания към социалните работници при работата им с клиенти са свързани със защитата на интересите на клиентите и уважението към тяхната личност. Много е важно да се създаде доверие между социалния работник и клиента, като това трябва да бъде въз основа на принципа на конфиденциалността.

 

    Доверието към социалния работник помага на клиента да се почувстват по-сигурни, по-мотивирани и по-способни да преоткрият и стабилизират личностните си ресурси с цел да постигнат по-благоприятно социално функциониране. (Мизова, Цветанска, 2019)

​

     Ценностите са фундаментален аспект на социалната работа, формирайки основата на етичните стандарти, професионалното поведение и социалните политики. Те определят начина, по който социалните работници взаимодействат с хората в нужда, като гарантират уважение към човешкото достойнство, равенство и социална справедливост.

 

   Анализът на терминалните, инструменталните и мотивационните ценности показва, че социалната работа не е просто професия, а дълбоко морално ангажирана дейност, която изисква висока степен на личностна и професионална отговорност. Придържането към тези ценности е от съществено значение за ефективността на социалните услуги и за изграждането на доверие между социалните работници и техните клиенти.

 

     Спазването на Етичен кодекс от служителите, предоставящи социални услуги, допринася за повишаване на професионалните стандарти и качеството на социалната работа. В динамично променящата се социална среда е необходимо непрекъснато развитие и адаптиране на ценностните принципи, за да се отговори на новите предизвикателства и нужди на обществото.

 

     В заключение, социалната работа е не само средство за подкрепа на уязвимите групи, но и механизъм за изграждане на по-справедливо и солидарно общество, в което основните човешки ценности заемат водещо място.

 

 

Източници:

1. Богданова, М., Кривирадева, Б. , Социалната работа като научно-практическо поле и специфики при подготовката на бъдещите специалисти, Годишник на СУ „Климент Охридски“, Книга „Социални дейности“, Том 114-115, 2022. Стр. 5-60

2. Бонева, М., Колев, Г., За ценностната система на социалния работник в глобализиращия се свят, Научни трудове на Русенския университет, том 50, серия 6.2, Русе, 2011.

3. Георгиев, Я., Морално-професионален профил на социалния работник, автореферат на дисертационен труд, Тракийски университет, Стара Загора, 2020.

4. Мизова, Б., Цветанска, С., Измерения на доверието в педагогическата комуникация, Педагогическата комуникация: традиционна и дигитална от Втора международна конференция, 5–6 април 2019, Фабер, Велико Търново, 2019. Стр. 111–123.

5. Стракова, Л., Симеонова, Р., Генчев, А., Измерения на ценностния подход в академичната подготовка и практиката на социалните работници, списание Педагогика, бр. 96, 2024.

6. Етичен кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, изготвен и утвърден от Министерството на труда и социалната политика, Приложение към заповед № РД-06-45 от 28.05.2021 г.

7. Rokeach, M., The nature of human values. N.Y: Free pres. 1973.

8. Ценностни основи на социалната работа, достъпно на: https://schupen.net/lib/tu/cenostti%20i%20normi/6.docx

​