Социалната работа се развива като отговор на нарастващите социални проблеми, възникнали в индустриализираните общества през втората половина на XIX век. В този период се поставят основите на организираната благотворителност и професионалната социална грижа, които по-късно оформят съвременните социални услуги. В Европа и САЩ социалната работа преминава през различни етапи на развитие, повлияни от икономически, политически и социални фактори. По-долу се разглежда нейното формиране и утвърждаване като професия до 1945 г., като се акцентира върху ключови моменти и личности, изиграли роля в този процес.

 

​

Развитие на социалната работа в Европа през периода края на XIX век – 1945 г.

      

    На практика, корените на социалната работа в Европа могат да се търсят във филантропското движение от XIX век. В индустриализираните общества на Англия, Франция и Германия тогава е имало много работнически семейства, които са живели в мизерни условия и това поражда загриженост от страна на елитите в тези държави. На това се е гледало не само като на източник на страдание за хората, но и като потенциален повод за възникване на работнически бунтове, което не е желано от елитите. Поради тази причина много благотворителни организации, развиващи дейността си през втората половина на XIX век процъфтяват в Западна Европа. Те предлагат както материална помощ за бедните семейства, така и морална подкрепа и съвети. Така се бележи началото на социалната работа. „Предците“ на социалните работници са два типа жени: сестри от религиозните конгрегации, които са посветени на апостолска мисия и милосърдни дами от висшето общество, които през свободното си време са посещавали бедни семейства и са им помагали.

     

     През последните десетилетия на XIX век филантропите-реформатори започват да мислят как да организират благотворителност със средства, която да е по-рационална и научна. Обществото на благотворителните организации (Charity Organization Society, COS), създадено през 1869 г. в Лондон, Англия, се застъпва за идеята да има проучвания по отношение на семействата, които искат материална подкрепа, за да се отсеят „добрите“ от „лошите“ бедни. Целта на тези проучвания е била да се направи оценка на нуждите и морала на потенциалните клиенти и въз основа на тази оценка да се направи заключение дали те заслужават помощта. Членовете на COS са първите, които започват да използват термините „социална работа“ и „социални работници“. Дейността на COS се разпространява и в чужбина – в САЩ и във Франция, където конгресите, провеждани от 1889 г. нататък оценяват метода на COS като инструмент за модернизиране на благотворителността.

     

     Социалната работа обаче не е изключителен наследник на благотворителността. Тя е вдъхновена и от движението за заселване, което се появява в Англия през 1880-те години и във Франция в началото на XX век. Целта на това движение е била да се обединят членовете на висшата класа и работническата класа, като накара богатите да се преместят в бедните квартали. За френските социални католици това е бил начин за насърчаване на класовото помирение, застъпено от Rerum Novarum от 1891 г. По този начин членовете на движението за заселване са искали да се борят с бедността, както и да се ангажират с образованието на народа.

     

     Третият основополагащ елемент на социалната работа са обществата, които са били специализирани в справянето с групи на обществото с девиантно поведение, каквито са бившите затворници, проститутките, непълнолетните престъпници. Тези организации предлагат наблюдение и помощ на групите с девиантно поведение след излизането им от затворите. В Англия тази форма на социална работа е призната много рано – още през 1908 г. Законът за пробацията предвижда съществуването на социални работници, които са били наричани „пробационни служители“, чиято работа е била да надзирават непълнолетни престъпници, които са били пощадени от присъди.

     

     Социалната работа като професия се появява през периода между двете световни войни. Първите училища, обучаващи социални работници се появяват в Англия, Франция, Белгия и страни от Източна Европа като Румъния и Полша, в които социалната реформа е много активна по онова време. В други държави обаче социалната работа започва да се развива като професия много по-късно – в Португалия е в начален стадий до 1940 г., а Италия се появява едва след 1950 г.

    

      Борбата срещу бедността през периода между двете световни войни е била тясно свързана с усилията за справяне с редица социални проблеми като туберкулозата, високата детска смъртност, алкохолизма и нездравословните жилищни условия. Макар този хигиенистки подход да се е зародил още в края на XIX век, Първата световна война засилва стремежа към защита на обществото като цяло.

 

        Във връзка с войната се появяват и нови категории социални работници. Във Великобритания и Франция фабричните инспектори са имали за задача да наблюдават условията на труд на жените. Медицински сестри са се грижили за здравните проблеми на цивилното население, като са посещавали болни по домовете, работили са в безплатни клиники и са осигурявали последваща грижа за пациентите. От 1916 г. насам Американският Червен кръст и Фондация „Рокфелер“ активно популяризират този нов модел на социална работа в цяла Европа.

 

     През периода между двете световни войни, социални работници (предимно жени от буржоазията или дребната буржоазия) се появяват в редица институции и стават позната фигура за семействата от работническата класа.

 

​

Развитие на социалната работа в САЩ през периода края на XIX век – 1945 г.

 

     Историята на социалната работа в Америка започва с разработването на обществени програми през 1840-те и 1850-те години за справяне с проблемите на бедността в големите градове, главно поради бързия им растеж и големия приток на имигрантско население, което постоянно пристига в Съединените щати по това време. Усилията са били насочени главно към жилищното настаняване и благосъстоянието на децата, които по това време са били най-големите проблеми за бедните американци. Нуждата от повече социални програми се засилва по време на Гражданската война, поради което по това време се създават няколко нови организации, сред които и Американския червен кръст. Тогава тези организации все още са независими и не са подкрепени от държавата.

През периода 1880-1910 г., грижата за социалното благосъстояние продължава да се разширява под различни имена, като например „научна благотворителност“. Тези инициативи включват програми за обществено образование, създаване на домове за заселване и пенсионни програми. Много от тези услуги прерастват в пълноправни институции, които съществуват и днес, и на тях се приписва появата на концепцията за социално осигуряване в САЩ.

 

         Развитието на социалната работа като професия в САЩ започва към края на XIX век. През 1898 г. в Колумбийския университет започва да се предлага първия курс по социална работа. Това дава началото на развитието на множество частни и благотворителни организации, които да помагат на хората в нужда.

   

       В периода от началото Първата световна война (1914 г.) до началото на Великата депресия (1928 г.), ролята на социалните работници отново се разширява, след като американската армия призовава за помощ служители на Червения кръст за справяне с посттравматичния стрес на войниците, участвали във войната. Това поставя началото на нов набор от очаквания в областта на социалната работа, като разширява фокуса на работата и тя вече е насочена не само засегнатите от бедността хора, но и към хората, засегнати от други трудности.

    

      По време на Голямата депресия в САЩ (1928-1939 г.), след срива на фондовия пазар, нуждите на американците от социално подпомагане стават толкова големи и значими, че се налага вече и подкрепа от държавата. През следващото десетилетие правителството на САЩ под ръководството на Ф. Д. Рузвелт инициира многобройни програми за социално подпомагане в рамките на Новия курс, който е най-значимата инициатива за социални услуги в американската история. Обхватът на Новия курс включва програми, насочени към благосъстоянието на децата, бедността и жилищното настаняване, неравенството в образованието, културния живот и други. Голямата депресия води и до повишаване на съзнанието на американците относно необходимостта от по-силна защита и подкрепа за работещите хора.

   

       През периода по време на Втората световна война и малко след нейния край (1940-1950 г.), значително се разширяват социалните услуги, които се предлагат на военни. Те включват психологическа подкрепа за страдащите от посттравматично стресово разстройство, както и консултиране и допълнителни ресурси, с което да им се помогне да се върнат обратно към живота си след завръщането от битка, особено в случаите, когато лицата са претърпели дългосрочни наранявания, които са повлияли на поминъка и ежедневието им. Социалните работници също така признават необходимостта от подкрепа за семействата на войниците, които също са засегнати икономически и са изправени и пред други трудности, най-вече свързани с грижата за завръщащите се от войната близки.

  

        Втората световна война се счита за повратна точка в развитието на историята на социалната работа, тъй като води до усилия за подпомагане на професионализирането на социалната работа, създаване на системи и организации, които на свой ред засилват полето на социалната работа, вграждайки социалните услуги по-дълбоко в живота на американците, отколкото някога са били.

Като пионер на социалната работа в САЩ се сочи Джейн Адамс, която е една от първите жени, получили Нобелова награда за мир (присъдена ѝ през 1931 г.). Тя е известна с това, че създава къщи за имигранти-заселници в Чикаго в началото на XX век. Адамс е отдаден организатор в общността и мирен активист.

 

       Първата жена социален работник, която е назначена в кабинета на президента на САЩ е Франсис Пъркинс. Тя е назначена като министър на труда по времето на президента Франклин Д. Рузвелт. Пъркинс изготвя сама голяма част от законодателството в сферата на труда и социалната политика, което е част от Новия курс на САЩ през 40-те години на XX век.

​

​

Обобщение

 

      Развитието на социалната работа от края на XIX век до 1945 г. е белязано от значителни трансформации, които я превръщат от доброволна благотворителност в професионално ориентирана дейност. Войните, икономическите кризи и социалните неравенства изиграват важна роля за разширяването на обхвата и значимостта на социалната работа. В САЩ и Европа се създават първите обучителни институции за социални работници, а държавната подкрепа за социалните услуги се увеличава. Този процес поставя основите на съвременната социална работа, която продължава да се развива и адаптира към новите предизвикателства на обществото.

 

 

 

Източници:

Zappi, L., “Social work in Europe”, Encyclopédie d'histoire numérique de l'Europe [online], ISSN 2677-6588, published on 22/06/20, consulted on 07/03/2025. Достъпно на: https://ehne.fr/en/node/12506

NASW, Social Work History. Достъпно на: https://www.socialworkers.org/News/Facts/Social-Work-History

Social Work Through the Ages in the United states, достъпно: https://www.planstreet.com/social-work-through-the-ages-in-the-united-states

​