Личностното консултиране в социална работа | Психология и социална работа

Личностно консултиране в социалната работа

Консултирането е дейност, която вече е проникнала дълбоко в културата на съвременното общество и която се е превърнала в метод за адаптиране на отделни индивиди или групи от хора към обществото. В социалната работа, личностното консултиране се е превърнало в основна част от работата с даден човек, група или общност. Всички социални работници са квалифицирани да работят като консултанти на всички нива. Тяхната основна цел е да работят за благото на обществото, а личностното консултиране е само един от начините да се допринася за това.

Консултирането в социалната работа се използва като метод за повлияване на временни проблеми на личността, групата или общността, за които не е необходима цялостна терапия. Консултирането може да се определи като специфичен метод, чрез който се предоставя помощ на хора в затруднено положение. Като метод консултирането представлява съвкупност от психологически, психиатрични и педагогически техники, които са насочени към подобряване на състоянието и положението на индивида или групата/общността.

При провеждането на личностно консултиране се осъществява двустранен процес, като от едната страна е социалния работник, а от другата – личност/група/общност, която има нужда от помощ в някакъв аспект от живота си (напр. за намиране на работа, за преодоляване на зависимости, за повишаване на родителския капацитет, за подпомагане на социализацията и т.н.). Като процес, личностното консултиране съдържа в себе си няколко основни елемента – информация, учене, ориентиране и подкрепа (помощ). Благодарение на тях се постига по-високо ниво на съзнателното функциониране на клиента в определена сфера на живота (семейството, работата, общността). Специализираната помощ, която клиентът получава под формата на консултация му дава възможност да разбере своите преживявания, да формира реална оценка за ситуацията, в която се намира и да съумее да поеме управлението върху собствения си живот.

В социалната работа, личностното консултиране се прилага за решаването на следните видове проблеми: семейни проблеми, лични проблеми, социални проблеми и др. Основната цел на консултирането е да се постигне промяна в мисленето на индивида/групата/общността, да се повиши капацитета за учене, да се подпомогне вземането на решения и да се окаже помощ при осъществяването на взетите решения. Хората могат да се нуждаят от консултиране в някой от следните случаи: когато имат проблемно поведение и не осъзнават последиците от това си поведение, когато не могат да решат проблемите си, когато мисленето им е замъглено и не могат да се справят сами, когато не реагират на обичайните мотиватори, когато вредят на себе си и на околните и т.н.

Всяка консултативна помощ се базира на потребностите, които клиентът има. Тя има две основни цели: да спомогне за повишаването на ефективността на управлението на живота на клиента и да спомогне за развитието на способностите на клиента сам да се справя с проблемите си и да се самоусъвършенства.

За да бъде успешен и ефективен процесът на личностно консултиране е нужно да се спазват някои основни принципи от страна на социалния работник. Те са следните:

Конфиденциалност и доверителност – степента, в която трябва да се спазват зависи от характера на проблема и необходимостта в неговото решаване да се включат и трети лица. Все пак, сигурността на информацията трябва да е гарантирана и тя да се използва само за разрешаването на проблема.
Определяне на обективна рамка на отношенията между консултант и клиент – още в началото се договарят каква ще е услугата, за какъв период ще се предоставя, каква ще е основната цел и какви ще са очакваните резултати.
Емпатия и позитивност - готовността и настройката да се откриват и развиват ресурсите и положителните страни на личността и околната среда (емпатия) е от основно значение. Работата включва консултиране за развитие на силните страни на клиента, като акцентът е върху предимствата, а не върху недостатъците. Използват се умения за позитивно тълкуване и конструктивна критика на всички резултати и данни при използването на методите.
Приоритетност – ако проблемите са повече от един, се определя кой от тях е най-спешен и най-важен и първо се работи по него.
Вариативност – винаги се разработва повече от един вариант на решение на проблема.
Оценностяване – консултирането има за цел установяването, формирането, изразяването, илюстрирането, постигането и обективирането на ценностното значение и смисъл за клиента. То включва свързването на тези ценности с общия жизнен контекст, значимите хора, цели, постижения и значение за обществото.
Експертност – при необходимост, консултантът трябва да насочи клиента към други експерти, които да помогнат за решаване на определени аспекти от проблема (напр. обучители, психолози и др.).
Работа в мрежа със значимите за клиента фактори – такива фактори са: роднините и семейството, приятели, колеги/съученици, работодатели, учители и други хора около клиента, които биха могли да спомогнат за решаването на проблема.
Перспективност – проблемите се решават от гледна точка на бъдещето, а не на миналото и настоящето. Когато се изработват вариантите на решение се мисли какви ще са последиците от прилагането на всеки от вариантите, за да може клиентът да види кой от тях е най-добър за него.
Превантивност – консултантът насочва част от усилията си в работата с клиента към това да го научи да предусеща и да предвижда възникването на бъдещи проблеми, за да може да ги избягва доколкото е възможно.

Основните дейности, които се извършват по време на консултации между социален работник и клиент са следните:

Оценка на клиента – социалният работник оценява следните аспекти от личността и живота на клиента: чувствата му, поведението му, начина му на мислене, взаимоотношенията му с околните, ученето/работата, неговите социални роли, начина, по който прекарва свободното си време и др. Оценката се извършва посредством тестване, анкета, наблюдение или друг метод.
Провеждане на интервю с клиента – включва следните основни етапи:
- Навлизане в ситуацията – включва: структуриране на темата, ориентиране в проблема/проблемите, изграждане на работни отношения между социалния работник и клиента и провеждане на беседи;
- Събиране на необходимата информация относно клиента и неговия проблем;
- Осъзнаване на резултата, който се цели да се постигне чрез личностното консултиране на клиента;
- Изработване на различни алтернативни решения на проблема;
- Избор на най-доброто решение – този избор се прави от клиента, а консултанта само му помага да стигне до него;
- Обобщаване на постигнатите до дадения момент резултати.

Един от основните методи, които се използват в личностното консултиране е интервюто. Интервюто представлява мощен инструмент, който помага на консултанта да се свърже с клиента, да разбере неговите нужди и да предложи подходящи стратегии за подпомагане и развитие. Прилагането на интервю в личностното консултиране има следните основни цели:

Събиране на необходимата информация - консултантът използва интервюто, за да събере подробна информация за клиента, включително неговата биография, лични и семейни фактори, проблеми, цели и очаквания. Това помага на консултанта да изгради цялостна картина за клиента и да разбере по-добре неговите нужди.
Разбиране на проблемите - чрез интервюто, консултантът се старае да разбере по-добре проблемите и предизвикателствата, с които се сблъсква клиентът. Това включва изследване на емоциите, мислите, поведението и междуличностните взаимодействия, които могат да оказват влияние върху жизнения му опит.
Определяне на целите и планиране на желаната промяна - чрез интервюто, консултантът определя конкретни цели на консултирането и планира подходящи стратегии и действия за постигането им. Това може да включва изясняване на ценности, идеи за промяна и изграждане на стратегии за решаване на проблеми.

Други методи, които могат да се използват в личностното консултиране са:

Анкети и въпросници - структурирани формуляри или въпросници, които клиентът попълва самостоятелно. Те могат да съдържат въпроси относно личностни характеристики, емоционално състояние, отношения и други аспекти на живота. Анкетите и въпросниците могат да предоставят допълнителна информация и да помогнат за диагностициране на проблеми или измерване на промяната, постигната по време на консултационния процес.
Наблюдение - консултантът може да наблюдава клиента в определен контекст или ситуация, за да събере информация за неговото поведение, комуникация и взаимодействие. Наблюдението може да се извършва в реално време или чрез записи на видео или аудио материали.
Тестове и оценки - в личностното консултиране могат да се използват различни психологически тестове и оценки, които предоставят допълнителна информация за личностните характеристики, когнитивните функции, интересите и предпочитанията на клиента. Тези тестове могат да помогнат за по-добро разбиране на клиента и за определяне на посоката на консултирането.
Техники за визуализация и ролеви игри – тук се включват използването на визуализация, фантазии или ролеви игри, чрез които клиентът може да изрази свои емоции, мисли и преживявания. Те могат да помогнат за развиване на по-добро себепознание, изследване на алтернативни решения и опростяване на сложни ситуации.
Писмена работа и дневници - клиентът може да бъде насърчен да води дневник или да извършва писмена работа, като например писане на рефлексии, мисли, емоции или цели. Това може да му помогне да изрази своите вътрешни преживявания и да получи яснота относно мислите и емоциите си. Консултантът може да използва писмената работа за обсъждане и изследване на определени теми или проблеми.
Психообразователни методи - в консултирането може да се използват психообразователни методи, които помагат на клиента да придобие нови знания, умения и стратегии за справяне с проблемите си. Това може да включва предоставяне на информация, обучения, упражнения и домашни задачи.
Групово консултиране - вместо индивидуални сесии, консултантът може да работи с клиента в групов контекст, където участниците споделят опит и си оказват подкрепа, като взаимно си дават съвети и насоки. Груповото консултиране може да предостави допълнителни перспективи, подкрепа и възможности за учене един от друг.

Личностното консултиране съществува под различни форми и модели. Те са следните:

Генеричен модел – включва всички видове консултации, като се започне от първични, премине се през диагностика и имплементация и се достигне до приключване на случая.
Консултиране, съгласно подхода, ориентиран към клиента – този подход се фокусира върху отделния клиенти. Функциите на консултанта тук включват: оценка на клиента, диагностициране на проблема и препоръчване на промени, които да помогнат за разрешаването на проблема.
Консултиране, съгласно подхода, ориентиран към консултацията – тук фокусът е върху начина на консултация, а не върху отделния клиент. Целите на тази форма на консултация са да се помогне на клиента да изгради нови знания и умения чрез обучение. В повечето случаи, консултантът просто насочва клиента към определени обучения, които биха му били от полза.
Модел „поведенческа консултация“ – тук консултантът е авторитетната фигура, която поема основната отговорност за връзката между него и клиента. Фокусът е повече върху разрешаването на проблемите на клиента, отколкото върху неговото обучение за усвояване на определени умения.
Организационна консултация – този модел се използва с цел подобряване на производителността на организациите или за рационализиране на връзката между организациите и заобикалящата ги среда.

Обобщение

Личностното консултиране е важна част от работата на социалните работници, тъй като им дава възможност да помагат на хора, изпитващи временни трудности, да се справят с тях. То може да бъде насочено както към индивидуален клиент, така и към цяла група или общност. Личностното консултиране се основава на редица принципи, които трябва да се спазват от социалния работник в ролята му на консултант, най-важният от които е, че трябва да помагат на клиента сам да стигне до най-доброто решение на проблема си.

Осъществяването на личностното консултиране става посредством редица методи, най-често използвания от които е интервюто. То дава възможност на консултанта да събере достатъчно информация за клиента, въз основа на която да може да му даде нужните насоки и съвети. Разбира се, в консултантската практика се използват и много други методи, като анкети, наблюдение, тестове, включване в група и др.

Личностното консултиране ще продължи и в бъдеще да бъде един от основните начини и методи, използвани от социалните работници за справяне с проблемите на хора изпаднали във временни затруднения, тъй като дава възможност за проучване на проблема/проблемите в детайли и за намиране на най-добрите решения за клиента.

Източници:

Балтаджиева, Й., „Консултирането в практическата социална работа – граници и измерения“, БСУ, сп. „Съвременна хуманитаристика“, бр.1, 2014.
Божинова, Д., „Въведение в консултативната психология“, Фенея, София, 2001.
Bergan, J.R. & Kratochwill, T.R. Behavioral Consultation and Therapy. New York, NY: Springer. 1990.
Caplan, G. Theory and practice of mental health consultation. New York: Basic Books.; Caplan, G. & Caplan, R.B. (1993). Mental health consultation and collaboration. San Francisco: Jossey-Bass. 1970.
Shapiro, B.YU. Konsulytirovanie v prakticheskoy psihosotsialynoy rabote // Sotsialynyie tehnologii i issledovaniya, №1, 2003.
https://alanweiss.com/resources/hot-tips/learning-the-basics-of-consulting-methodology/

Допълнителни ресурси: Презентация "Клиентцентрираният подход на консултиране в социалната работа"