По своята същност, социалната работа представлява специфична дейност ориентирана към хората, чиято цел е да се постигне баланс на междуличностните отношения в обществото чрез изграждането на алтруистични чувства, нагласи и стереотипи на поведение както от страна на нуждаещите се, така и от страна на помагащите. Като професия и наука, социалната работа се възприема и като типова технология за оказване на помощ, която носи личностно удовлетворение и възнаграждение за помагащия. (Дерижан, 2010)

         

      Основните подходи в социалната работа, описани в литературата, са следните:

• Рефлективно-терапевтичен подход – от гледна точка на този подход, социалната работа се определя като форма на социална интервенция, предназначена да насърчава социалните институции да отделят внимание на отделната личност и на нейните качества и способности, като насърчава стремежите ѝ към себеизява и реализация и като зачита нейните права. Основната задача на социалния работник е да разкрие в максимална степен личностните качества на даден човек, след което тези качества да бъдат оценени позитивно и стимулирани с цел да бъдат развити умения за междуличностно общуване и регулиране на собственото поведение, а това от своя страна да спомогне за по-пълноценната реализация на индивида в обществото. (Тодорова, 1999)

• Индивидуално-реформистки подход – от гледна точка на този подход, социалната работа се разглежда като алтруистична дейност, която е насочена към подпомагане на индивида в усилията му да се адаптира към средата. Тя може да бъде определена като професионална дейност, която дава възможност на индивида, групата или семейството да идентифицират своите проблеми и проблемите на средата и им помага да се справят с тези проблеми чрез прилагане на поддържащи, рехабилитационни, защитни или корективни действия. Също така, социалната работа допринася за подобряване на социалното благосъстояние и отговаря на по-широките обществени потребности, като гарантира равни възможности за хора от всички възрасти, полове, раси, култури и убеждения, независимо от евентуалните физически или умствени затруднения, които може да имат. Тя носи отговорност за защитата на уязвимите групи и упражнява власт в рамките на определени граници. (Scharodlow, 1994)

• Социалистическо-радикален подход – основната цел на поддръжниците на този подход към социалната работа не е толкова подпомагане и усъвършенстване на качествата и способностите на личността, а постигане на цялостна и трайна промяна в обществото, която да е насочена към стимулиране на интеграцията на индивидите към социалните, професионалните и културните системи от отношения на макросредата. (Тодорова, 1999)

 

     Върху социалната работа най-голямо влияние оказват науките психология, социология и педагогика. Въз основа на тях са се формирали три основни подхода към социалната дейност, които са следните:

• Психолого-ориентиран подход – в неговата основа лежат закономерностите на психологическото развитие на човека и статуса му в обществото. От особено значение за социалната работа е хуманистична психология, въз основа на която са изградени няколко основни модела на организация на социалната работа: проблемно-ориентирана; функционална; кризисно-интервентна; его-ориентирана и др. Тези модели на организация са свързани с признаването на миналия опит на човека, чийто корени са в детството и младостта и чието въздействие не се осъзнава напълно от хората – някои модели формирани по време на детството продължават да ръководят поведението на хората на подсъзнателно ниво и в по-зряла възраст. Обектът на познание за социалния работник е клиент, който има проблеми. Използването на психолого-ориентирания подход дава възможност да се обуслови стратегията за действие, както и да се избере технологията за оказване на помощ, характера на общуването с клиента и методите за експертиза на неговото социално положение. По време на социалната работа с клиент се реализира т.нар. социално обучение, което представлява придобиване на опит, като се копира поведението на друг човек. В случая, този друг човек е социалният работник, който служи като образец на поведение, който клиентът да копира. Това дава възможност социалният работник да бъде включен в социалното обучение на клиента и така да му помогне той да моделира своето поведение. Хуманистичният модел на социалната дейност се базира на разбирането за човека, като цялостна личност, която непрекъснато си взаимодейства с хората около себе си. Този подход изхожда от необходимостта на човек да съществува нормално, като мисли и действа, като има свобода и като общува и си сътрудничи с други хора. Важна роля се определя на представата на човека за себе си (аз-концепцията), чието централно звено е понятието самоценност. Въз основа на това се гради стратегията за работа с клиента. (Радев, 2018)

• Социолого-ориентиран подход – той се използва за теоретично осмисляне на социалната дейност и като такъв се свежда до познаване на закономерностите на социалното развитие на човека и взаимодействието му със социалните институции. Социално-ориентираните модели на социалната дейност се влияят от позитивизма, който приема наличието на законите за функционирането на обществото и човека като част от него, като част от природните закони. Ролята на социалния работник е да разбира и отговаря на основните нужди на хората, които подпомага, както в личен, така и в социален план. Той трябва да отчита и как се променят хората и обществото с времето. Придава се значение на конкретните задачи при осъществяването на социалната помощ. Върху социалната дейност, значително влияние оказват фукционализмът и структурно-функционалният анализ. Особеност на функционализма е обясняването на социалните структури и процеси чрез техните функции за всяка определена социална система. От гледна точка на социолого-ориентирания подход, социалната дейност се разглежда като: част от по-широка социална система, в която тя изпълнява функции осигуряващи цялост на обществото; система от социални действия на институции; работа, при която дейността на социалния работник се представя като съвкупност от роли и функции; работа, при която клиентът се разглежда като биосоциално същество, което иска да удовлетвори своите потребности. Ролята на човека като обект на познание и субект на социална дейност е характерна за социолого-ориентирания подход в социалната работа. (Радев, 2018)

• Комплексно-ориентиран подход – този подход предполага цялостно виждане на проблемите на човека. При неговото приложение широко се използва ролевата теория на Якоб Морено, според която личността се изучава посредством приетите от нея или принудително изпълнявани социални функции и роли. Според тази теория, експериментално са изявени следните елементи: ролеви конфликт, който създава стресова ситуация за човека; интеграция и дезинтеграция на ролевата структура на личността, като резултат от хармония или конфликтност на нейните социални отношения. Социалната роля представлява начин, по който един човек трябва да се държи спрямо другите хора в зависимост от своето място в обществото и отговорностите, които има. Освен социални, хората имат и междуличностни роли. В някои случаи между социалните и междуличностите роли възникват разминавания – например от една жена, която има дете/деца се очаква да бъде любяща майка (социална роля), но в действителност тя е равнодушна към своите деца (междуличностна роля). В този случай е необходима помощ от страна на социалните работници за преодоляване на тези разминавания. Най-често използваните техники при прилагане на ролевата теория са: смяна на ролите, групова дискусия, групова терапия, арттерапия, стимулиране на активността на клиента, методика на програмираните роли и др. Разновидност на комплексно-ориентирания подход е социално-педагогическия модел, при който възпитанието заема важна част от социалното формиране на човека. Възпитанието се осъществява чрез прилагането на целенасочени въздействия върху индивида с цел да се формират у него определени социални качества. Процесът на социализация се осъществява от социални институти, които са призвани да формират социалните качества на личността в съответствие със значимите за обществото ценности. Социално-педагогическият модел на социална дейност включва два основни аспекта – структурна работа и психосоциална работа. В съвременното общество, социализираният човек не е длъжен да споделя гледната точка на другите членове на обществото, като и поведението му също може да се различава от тяхното. В този случай, функциите на социалната дейност са следните: социално-психологическа рехабилитация на индивида и оптимизиране на механизмите за реализация на неговите потребности. Друг модел на социална работа, според комплексно-ориентирания подход е когнитивният модел, съгласно който единия от принципите на социалната работа е осигуряване на достъп на нуждаещите се до подходящи за тях социални услуги. Това води до повишаване на интереса към консултирането като методика на социалната работа. (Радев, 2018)

 

 

​

Източници:

Дерижан, И., Методологични основания за същността и спецификата на социалната работа, сп. Съвременна хуманитаристика, БСУ, бр. 1, 2010. Стр. 61-67

Радев, Н., Относно предмета на социалната работа, Е-списание Социална работа, бр. 1, 2018.

Тодорова, Е., Реалната помощ, Варна, 1999.

Scharodlow, St. Practical Skills for Workers. University of Sheffield Press, 1994.

​​