Същност на социалната работа
Социалната работа е интердисциплинарна наука, тъй като в нея се използват знанията и методите на много науки, каквито са психологията, социологията, медицина, педагогиката, икономиката, философията, политологията и др. Като такава, социалната работа представлява интердисциплинарна област на знания и практически действия, които са насочени към подпомагане на социални аутсайдери. Като практическа дейност, социалната работа се осъществява с обществени ресурси в полза на хората, като членове от обществото. Именно, обществените ресурси отличават социалната работа от благотворителността, която се осъществява с частни средства. (Радев, 2018)
В специализираната литература, понятието „социална работа“ се разглежда от гледна точка на системния подход. Според това разбиране, социалната работа представлява система от вида „социален работник – клиент“, като тя се основава на необходимостта от предоставяне на помощ. По своята същност, социалната работа е човешка, професионална и социална дейност, която е свързана със стремеж за постигане на определено ниво на социално благополучие. (Сотирова, 2011)
Основната цел на социалната работа е да се осигури качествен стандарт на живот за всеки член на обществото чрез прилагане на ефективни държавни политики и стратегии, които гарантират равновесието между индивидуалната дейност на личността и условията на средата, както и защита от жизнено неблагополучие. (Рашкова, 2020)
Теоретичните основи на социалната работа в България започват да се развиват сравнително късно – едва през 90-те години на XX век. Именно тогава възниква най-голяма нужда от специалисти, които притежават необходимите нови теоретични знания и практически умения, отговарящи на изискванията на обществото и на потребностите на ползвателите на социални услуги. (Рашкова, 2020)
Освен научна област, социалната работа е и професия. Като професия тя представлява институционализирана дейност, която се извършва от специално подготвени специалисти, притежаващи определени личностни, професионални и комуникативни качества и умения. В България, институционализацията на тази професия се въвежда чрез изучаването на специалността „Социални дейности“ в университетите за придобиване на бакалавърска или магистърска степен. (Рашкова, 2020)
Като професия, социалната работа се фокусира както върху грижата за благополучието и запазването на достойнството на отделния индивид, така и върху грижата за постигането на социална справедливост. (Сотирова, 2011)
Социалната работа е помагаща професия, чиято мисия е да се даде възможност на хората да развият потенциала си и да обогатят живота си. Тя се съсредоточава върху разрешаване на проблемите и постигане на промяна. Следователно, може да се каже, че социалният работник е носител на промяна за отделния човек, семейството, групата или общността. Социалната работа се извършва по отношение на хора, които имат проблеми, свързани с организирането на тяхното съществуване, приспособяване и общуване. Тези проблеми са най-разнообразни и затова тя се осъществява в следните основни направления:
-
Според възрастта на клиента, социалната работа е насочена към деца и младежи, включително и техните семейства и към възрастните хора, особено тези от тях, които са болни и/или самотни;
-
Според спецификата на проблемите, социалната работа бива: работа с бедни хора, работа с хора с девиантно поведение, работа с хора от различни етнически групи и т.н.;
-
Според естеството на оказаната помощ, социалната работа бива: превантивна и при възникнал проблем. (Рашкова, 2020)
Социалната дейност е вид човешка дейност, която се основава на съответното социално или друго законодателство на дадената държава. Тя се извършва от длъжностни лица, които работят в съответните социални структури и които имат за цел да решават проблемите на лица, определени социални групи или общности. Институциите, които извършват социални дейности могат да бъдат: държавни, частни, нестопански организации, отделни лица или сдружения.[8]
Принципите, според които се извършва социалната дейност са следните: хуманизъм, свобода на личността, социална справедливост, зачитане на правата, социално партньорство, спазване на професионална етика и морал, компетентна намеса, конфиденциалност, информирано съгласие и др. (Кусев, Димова, 2003)
Целите на социалната дейност са насочени към смекчаване на последиците от бедност и социална изолация за отделни индивиди или цели семейства, които са уязвими по някаква причина – заради насилие, зависимости, девиантно поведение, неравностойно социално положение, заболявания, престъпност и др. Целите са насочени и към осъществяване на реформи, които да доведат до утвърждаване на институциите на социалната политика, като фокусът да бъде върху индивида и неговите потребности. (Рашкова, 2020)
Обекти на социалната работа са индивиди, семейства, групи и общности, които се нуждаят от помощ. Те обикновено са в неравностойно социално положение поради някаква причина – бедност, заболяване/инвалидност, принадлежност към малцинствена етническа група и др. (Рашкова, 2020)
Като субекти на социалната работа се определят всички хора, организации и институции, които извършват и управляват социални дейности. (Митева, 2006)
Социалната работа е динамична и непрекъснато развиваща се професия, която отразява промените в обществото и социалната политика. Тя не само осигурява подкрепа на нуждаещите се, но и работи за създаването на по-справедливо и солидарно общество. За бъдещото ѝ развитие е необходимо интегриране на иновации, обучение на специалисти и активно участие на институциите в изграждането на по-добри социални условия за всички граждани.
Източници:
Кусев, И., Д. Димова, Социална политика и социални дейности: Анализи, есета и технологии, София, 2003.
Митева, П., Методи в помагащите професии, Бургас, 2006.
Радев, Н., Относно предмета на социалната работа, Е-списание Социална работа, бр. 1, 2018.
Рашкова, Л., Професионалната социална работа – грижа за личното благо, SocioBrains, бр. 67, март 2020.
Сотирова, В., Основи на социалната работа, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2011.
