Социалната работа с групи е един от класическите методи на социалната работа, който има широк спектър на приложение. Този метод заема значително място в социалната работа, тъй като човешките индивиди се повлияват положително в контекста на групата и преживяванията в нея. Социалната работа като професия поставя в центъра си човека в контекста на неговата социална среда. Тя не се ограничава само до подпомагане на индивида да се адаптира към обкръжението си, но също така цели и самата среда да се променя така, че да отговаря на нуждите, стремежите и целите на отделната личност. Тази взаимна връзка между индивида и групата прави социалната работа с група особено ефективен и ценен метод в практиката на социалната работа. (Михайлова, 2017)

         

      Социалната работа с група представлява приложен метод, използван в социалната практика, който е насочен към подпомагане на личностното развитие и подобряване на социалното функциониране на участниците. Чрез целенасочени интервенции се цели по-ефективно справяне с индивидуални, групови и общностни проблеми в рамките на микросоциалната среда. (Коларова-Василева, 2017)

 

     С развитието на социалната работа като научна дисциплина различни автори формулират разнообразни концепции и определения, свързани с групите и социалната работа с тях. Всяка дефиниция има своята стойност, тъй като поставя акцент върху различни измерения и аспекти на груповата социална работа. (Михайлова, 2017) Г. Конопка, например, определя социалната работа с група като „метод на социалната работа, който подпомага отделния човек да развие своите социални умения чрез смислено участие в групови преживявания, както и да се справя по-успешно със собствените си проблеми, с предизвикателствата на групата или с тези на обществения живот.“ (Konopka, 1963)

 

     Л. Шулман дава следното определение за група и работа с група: „Групата представлява общо начинание, основано на взаимопомощ – съюз от личности, които в различна степен се нуждаят един от друг, за да работят върху общи проблеми. Важният момент е, че това е система на подкрепа, в която клиентите се нуждаят не само от социалния работник, но и един от друг. Тази взаимна потребност да разчитат един на друг, да изграждат не едно, а множество взаимоотношения, основани на помощ, е съществен елемент от груповия процес и обединява участниците отвъд конкретните задачи, заради които групата е създадена.“ (Shulman, 2009)

 

        Според Ч. Сотиров, групата не е просто съвкупност от хора, явления и връзки, а е необходимо да има и връзки между отделните елементи. (Сотиров, 2014) Посредством опита и преживяванията в групата, хората създават различни видове връзки и взаимодействия с нея. (Михайлова, 2017)

    

      Терминът „групова работа“ се използва по отношение на дейностите с групи, изискващи специфични знания и умения. В този смисъл груповата работа се възприема като самостоятелна форма на социална интервенция. Основните характеристики на социалната работа с групи включват:

• Проблемно-ориентиран подход, при който характерът на конкретните трудности определя използваните техники за групова интервенция;

• Изграждане на „субект–субект“ отношения в груповата динамика, където социалният работник играе роля на посредник или фасилитатор;

• Използване на техники и методи, заимствани и адаптирани от сродни дисциплини;

• Адаптиране и приложение на теоретични модели в практиката;

• Разработване на индивидуализирани подходи и принципи, съобразени със спецификата на конкретния случай и група. (Коларова-Василева, 2017)

 

       Социалната работа с група може да се разглежда и като интерперсонален процес на подкрепа, осъществяван в контекста на малки групи, като се използва динамиката и взаимодействието в групата за постигане както на индивидуални, така и на групови цели. Подобно на индивидуалната социална работа, тя включва различни подходи, свързани с поведенчески модели, личностно израстване, развитие на комуникативни умения, социална ангажираност и ориентирано към решения мислене. В практиката този вид социална работа обхваща широк спектър – от групово консултиране до прилагане на терапевтични подходи. (Коларова-Василева, 2017)

 

       Основните дейности, които са характерни за социалната работа с групи са следните:

• Насърчаване на развитието както на групата като цяло, така и на всеки неин член;

• Стимулиране на взаимопомощ и подкрепа между участниците;

• Използване на груповата динамика за поддържане на активното участие и функциониране на групата;

• Насърчаване на автономността рамките на групата. (Коларова-Василева, 2017)

 

       В практиката на социалната работа съществуват много и различни видове групи, които могат да бъдат класифицирани по различни критерии, но най-често те се класифицират на видове според целта. Те биват:

• Възпитателни/образователни групи – тяхната основна цел е придобиването и заучаването на нови знания, усвояване на специфична информация или тренинг.

• Терапевтични групи – в тези групи се помага на участниците да изследват и опознаят емоциите, чувствата, мислите и поведението си с цел да се постигне трайна промяна. Обикновено работата в тези групи е фокусирана върху проблеми като депресия, зависимост към алкохол или наркотични вещества, опит с преживяно насилие и др.

• Психо-образователни групи – те притежават черти както на образователните, така и на терапевтичните групи. Основната цел е да се използват придобитите знания и умения, за да се улеснят процесите на личностно израстване и самоусъвършенстване на индивидите.

• Групи за решаване на проблеми или за консултиране – в тези групи се работи само върху един конкретен проблем, който може да е личностен, социален или професионален. Животът на тези групи обикновено е кратък, тъй като те съществуват само докато се разреши проблема или кризата.

• Групи за подкрепа – за разлика от терапевтичните групи, групите за подкрепа са насочени към хора, които ментално са здрави, но имат трудности при преодоляването на някакво тежко събитие в живота си (напр. загуба на близък).

• Групи за самопомощ – тези групи не се ръководят от социален работник, а от участник от групата. Често обаче, в извънгруповата работа, те са подкрепяни от социални работници или други специалисти. (Михайлова, 2017)

 

      Според Б. Тъкман, всяка новосформираща се група преминава през няколко основни етапа на развитие:

• Етап на формиране – това е началната фаза на ориентация и опознаване, в която членовете на групата се стремят да изяснят своите цели и задачите пред тях, както и необходимите ресурси за тяхното постигане. В социален аспект участниците търсят начини на взаимодействие и се стремят да идентифицират подходящи модели на поведение. Особено внимание се отделя на въпросите за властта и лидерството, както и на разпределението на формални и неформални роли в групата.

• Етап на конфронтация (сблъсък) – този етап се характеризира с възникване на вътрешни конфликти, произтичащи от индивидуалните различия между членовете. Настъпва поляризация на мненията по ключови междуличностни въпроси и възниква напрежение между собствената индивидуалност на членовете и груповите очаквания. Често се наблюдават реакции на съпротива, формиране на подгрупи и неформални приятелства.

• Етап на нормиране – в тази фаза групата започва да се сплотява, установяват се общи ценности, норми и граници на взаимодействие. Участниците се самоопределят като част от „истинската група“, като се изгражда усещане за принадлежност и общност („ние“). Конфликтните теми се избягват, а ролите и стандартите се възприемат и утвърждават.

• Етап на изпълнение (представяне) – групата достига зрялост, като структурата на вътрешните отношения вече е стабилизирана. Фокусът се измества към ефективното изпълнение на поставените задачи. Работата протича конструктивно, целите се реализират резултатно, а проблемите се решават с кооперативен подход. (Tuckman, 1965)

​

      При работа с групи могат да се използват различни методи в зависимост от спецификата и целта на групата. Най-често използваните методи и техники са следните:

• Споделяне на информация – това е един от най-простите начини, по който членовете на групата могат да си помагат, но в същото време е и един от най-значимите.  Всеки участник има различен житейски опит, по време на който е натрупал знания, възгледи, ценности и други ресурси, които могат да бъдат полезни за останалите в групата.

• Диалектически процес – представлява форма на взаимопомощ, при която членовете на групата се конфронтират срещу идеите на другите, като целта е да се постигне синтез за всички членове на групата. В хода на дискусията, всеки член на групата може да сподели своята гледна точка по дадения въпрос, което създава възможност за провеждане на смислен дебат. Групата се превръща в своеобразна платформа, където участниците могат да тестват своите идеи – пространство, където вижданията им могат да бъдат предизвикани и евентуално променени. Прилага се по следния начин: един член на групата представя „тезата“, друг – „антитезата“, а останалите, слушайки аргументите, могат да достигнат до свой личен синтез.

• Обсъждане на теми, които са табу – всеки член на групата внася със себе си културни норми и табута, които често се възпроизвеждат в груповата динамика и могат да възпрепятстват откритото обсъждане на чувствителни теми като власт, зависимост или смърт. Задачата на водещия групата е да насърчи създаването на нови, по-свободни норми, които позволяват разчупване на табутата и улесняват ефективната работа на групата. Това подпомага изграждането на конструктивна и подкрепяща групова култура.

• Метод „Всички в една лодка“ – представлява процес на взаимопомощ, при който членовете на групата получават подкрепа чрез осъзнаването, че другите също преживяват сходни проблеми, тревоги, чувства и ситуации. Когато групата навлезе в теми, които преди това са били табу, участниците започват да споделят емоции и често откриват в себе си чувства, за чието съществуване дори не са подозирали, но които силно са повлиявали живота им. Осъзнаването, че не са сами в своите преживявания, прави страховете им по-малко плашещи и по-лесни за преодоляване, като им дава сили да се справят ефективно с проблемите.

• Развиване на универсална перспектива – представлява метод на взаимопомощ в групата, при който участниците започват да осъзнават, че техните проблеми често имат социални корени, свързани с потисничество, а не са резултат единствено от техни лични недостатъци. Това помага най-вече на хора от уязвими групи, които често възприемат лично негативните обществени стереотипи. Когато споделят общия си опит с дискриминация и несправедливост, участниците могат да освободят потиснатия гняв и да го трансформират в сила за справяне с лични и социални трудности.

• Взаимна подкрепа в рамките на групата – тя се изразява в емоционална съпричастност между участниците, особено когато културата на групата насърчава открито споделяне на чувства. Лидерът на групата задава тона, но често именно членовете разбират най-добре емоциите на другите, тъй като споделят сходни преживявания. Това създава дълбоко усещане за приемане и подкрепа, което улеснява емоционалното изцеление. Групата започва да действа като едно обединено цяло с особена енергия, която има по-силно въздействие в сравнение с индивидуалната емпатия.

• Поставяне на взаимни изисквания – членовете на групата си поставят взаимни очаквания и настояват за лична отговорност и промяна. Това може да се изрази в конфронтиране, когато участниците се предизвикват един друг да осъзнаят своя принос към проблемите, които имат. С течение на времето групата изгражда култура, която насърчава споделяне, активност и взаимна ангажираност. Именно това усещане за отговорност към останалите често мотивира членовете да предприемат трудни, но важни действия. Взаимното изискване, съчетано с подкрепа, се превръща в силен двигател за лична промяна.

• Решаване на проблем на един от членовете на групата – групата за взаимопомощ може да бъде пространство, в което даден човек  да търси съдействие за решаването на конкретен проблем. Докато останалите членове на групата му помагат да намери решение, самите те често получават подкрепа и помощ по този начин.

• Репетиция – представлява метод, при който групата предоставя пространство, в което членовете могат да изпробват различни идеи или умения. В този смисъл групата се превръща в безопасно място, където човек може да поеме риск да изрази себе си по нов начин и да упражнява действия, които му се струват трудни за изпълнение. (Shulman, 2009)

 

     Социалната работа с групи се утвърждава като ценен и многофункционален метод, който съчетава теорията и практиката в стремежа към социална промяна и постигане на индивидуално благосъстояние. Чрез създаване на пространство за споделяне, подкрепа и развитие, групите дават възможност на участниците не само да се справят с текущите си затруднения, но и да изградят по-силен социален капитал и чувство за принадлежност. Разнообразието от методи, използвани в рамките на груповата работа, показва гъвкавостта и адаптивността на този подход към различни социални контексти и нужди. В заключение, социалната работа с групи не е просто форма на интервенция, а активен процес на взаимно учене, промяна и развитие, който допринася за изграждането на по-солидарно и устойчиво общество.

​

​

Източници: 

1. Коларова-Василева, Х., Социалната работа с група в практическото обучение на социалните работници, SocioBrains, бр. 34, юни 2017. Достъпно на: https://tinyurl.com/25v3rfug

2. Михайлова, Р., Практико-приложни аспекти на социалната работа с група, SocioBrains, бр. 34, юни 2017. Достъпно на: https://tinyurl.com/25dmsfcx

3. Сотиров, Ч., Е. Люцканова, Системата „Двигателна готовност“ – фактор за социализацията на децата в предучилищна възраст, УИ „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2014. 

4. Konopka, G., Social Group Work: A Helping Process. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall, 1963.

5. Shulman, L., The Skills of Helping Individuals, Families, Groups, and Communities, Sixth Edition, Cengage Learning, Brooks/Cole, Belmont, USA, 2009.

6. Tuckman, B. W. Developmental sequences in small groups. Psychological Bulletin, 1965, 63(6), 384–399.

​​