Социална работа с хора в напреднала и старческа възраст

Социална работа с хора в напреднала и старческа възраст - същност, особености, нормативна база

Застаряването на населението в развитите страни е един от най-значимите социални проблеми на XXI век, тъй като това води до повишаване на неговата средна възраст и намаляване на дела на населението в трудоспособна възраст. В България средната възраст на населението е една от най-високите не само в Европейския съюз, но и в целия свят. Демографското стареене оказва голямо влияние върху пазара на труда и върху икономиката като цяло, а също и върху структурата на семейството и взаимоотношенията между хората от различните поколения.

Хората в напреднала и старческа възраст обикновено се разболяват по-често и имат нужда от помощ по отношение на ежедневните дейности. Също така, хората в пенсионна възраст попадат в групата на бедните или хората в риск от бедност. Поради тази причина, държавата осигурява различни видове социални услуги за тази социална група, чрез които им оказва физическа, психологическа и финансова помощ.

Опитите да бъде определена категорията разкриват значително разнообразие както в терминологията, така и при определянето на конкретните възрастови граници. В литературната и практиката се срещат различни обозначения като „трета възраст“, „четвърта възраст“, „лица в напреднала и старческа възраст“, „възрастни и стари хора“. Въпреки това, историческите промени, както и влиянието на различните социални и икономически фактори, периодично поставят под въпрос критериите за преминаване към „третата възраст“ и старостта. Все повече се разисква въпросът за границата между възрастите, като най-често обект на коментарите е дали да е 60, 65, 70 или повече години възрастта, над която хората да бъдат определяни като възрастни или стари хора. Представите за възраст непрекъснато се изменят и от това става ясно, че тези граници ще търпят промени и занапред. Към момента, според стандартите на ООН за възрастно население се приема, това което е над 60-годишна възраст. Други организации пък определят 65-годишните като възрастни или стари хора. (Механджийска, 2012)

Най-популярните категоризации на възрастните хора са следните:

От 60 до 74 г. – възрастни хора; от 75 до 89 г. – стари хора; над 90 г. – дълголетници (по периодизацията на СЗО);
От 55 до 64 г. – възрастни; от 65 до 74 г. – стари; от 75 до 84 г. – много стари; над 85 г. – престарели хора. (Механджийска, 2012)

Грижата за възрастните хора не е само ангажимент на семейството, а и на цялото общество, което я реализира чрез няколко основни социални механизма:

Социално осигуряване, което създава усещане за стабилност и сигурност при възникване на проблеми;
Социално подпомагане, чрез което общините отпускат средства на хора и семейства в затруднено положение;
Социално обезпечаване, осигуряващо индивидуална защита и подкрепа чрез държавния бюджет;
Социално обслужване, включващо безплатни или платени услуги за хора с ниски доходи. (Александрова, 2010)

Социалната работа с клиенти от „третата възраст“ дава възможност за прилагане на разнообразни подходи, форми и програми, които са насочени към специфичните за тази възраст нужди. Когато се прави подбор на методите за работа с възрастни и стари хора се вземат предвид психофизическия, социалния и здравния статус на клиентите и техните потребности от общуване, активност, изява, усещане за значимост и независимост. (Механджийска, 2012)

Удовлетворяването на психосоциалните потребности е основа за постигане на сигурност, благополучие и развитие на човешката личност. Те са пряко свързани с явленията на обществения живот, които имат био-логична, сензорна, когнитивна, емоционална, духовна, социална и културна страна. Тези потребности се променят през различните възрастови периоди на човека и зависят от житейските събития, трудностите, кризите и заболяванията, които дадения човек преживява. Психосоциалните потребности се удовлетворяват чрез подобряване на психичното здраве, общуването с хора, укрепването на социалните връзки, подобряването на качеството на живот на човека и защитата на човешките права. Типични психосоциални потребности са: нуждата от любов, от общуване, от одобрение, от вяра и надежда и т.н. (Механджийска, 2012)

Психосоциалната подкрепа представлява съвкупност от въздействия, насочени към подпомагане и поддържане на оптималното когнитивно, емоционално, поведенческо и социално функциониране на индивида. Основните източници на такава подкрепа обикновено се намират в най-близкото му обкръжение – сред значимите хора в живота му и в кръга на ежедневните му контакти и взаимоотношения. В този контекст групите също могат да играят важна роля, като създават и поддържат взаимоотношения с подкрепящ характер. (Механджийска, 2012)

В. Ганчева и Е. Ченгелова посочват, че основните потребности на хората от третата възраст са свързани със защитата от глад, болести и неочаквани житейски сътресения. Те подчертават нуждата от сигурност, спокойствие и правова среда, която да намали усещането за хаос. Сериозен проблем за възрастните в България са и ниските пенсии, които често ги правят зависими от външна помощ. (Ганчева, Ченгелова, 2011)

Освен с трудностите, свързани с възрастта, хората в надтрудоспособна възраст често се сблъскват и с допълнителни проблеми, породени от различни увреждания, които могат да са придобили. Здравословните проблеми ги правят зависими от социална подкрепа и макар че социалните помощи облекчават донякъде относителната бедност, те имат ограничено въздействие върху абсолютната бедност. Най-застрашени са самотно живеещите възрастни хора, най-старите хора и жените, което обяснява силния обществен негативизъм към пенсионната реформа. (Военкинова, 2012)

Работата с хора от третата възраст изисква прилагането на цялостен подход, който да отчита както техните ограничения – като здравословни проблеми, изолация и загуба на житейски цели, така и техните ресурси и възможности за развитие. Подкрепата трябва да бъде адаптивна и индивидуализирана, като стимулира социалната активност, образованието и личностната изява. Важно е да се преодолеят стереотипите за старостта и да се признае потенциалът на възрастните хора за креативност, адаптация и принос към обществото. Балансът между разбиране на проблемите и насърчаване на възможностите е ключов в грижата за тази възрастова група. (Механджийска, 2012)

Социалната работа с възрастни хора обхваща различни дейности, насочени към подкрепа и подобряване на тяхното благосъстояние, които са следните:

Социална диагностика – събиране на информация и планиране на подкрепата;
Социална терапия – целта на тази терапия е преодоляване на негативни влияния и подобряване на социалното здраве;
Социално консултиране – информиране и подпомагане при вземане на решения;
Социална адаптация – оказване на помощ на възрастния клиент при адаптацията му към нови условия на живот;
Социален контрол – това е механизъм за осъществяване на ефективна работа с възрастен клиент;
Социални грижи – те се предоставят от държавата на възрастни клиенти, които не могат да се справят сами;
Социален патронаж – мобилна услуга, чрез която се предоставят грижи за възрастни хора (почистване, пазаруване, хранене и др.) по домовете им;
Осигуряване на личен или социален асистент за възрастни хора с увреждания. (Басов, 2011)

Работата с възрастни хора се осъществява по два основни начина – индивидуално и в групи. При индивидуалната работа се прилага най-вече методът на работата по случай.

Според Тоусланд могат да бъдат обособени пет основни вида групи според тяхната цел, включващи възрастни и стари хора и техните семейства или хора, които ги обгрижват. Те са следните: групи за подкрепа; терапевтични групи; социални/развлекателни/образователни групи; групи за услуги и застъпничество; групи от близки/роднини/обгрижващи. (Toseland, 1990)

Груповата работа с хора от третата възраст се разглежда като ефективна форма на психосоциална подкрепа, която помага за преодоляване на изолацията, страха от самота и усещането за безполезност. Според Дж. Кори, участието в група може да съхрани самоуважението и да даде нов смисъл на живота на възрастните хора. Практиката показва, че много от тях с готовност се включват в такива дейности, дори без да имат предишен опит. Моделът на И. Ялом предлага 11 терапевтични фактора, които обясняват положителното въздействие на груповата терапия в тази възрастова група. Тези фактори са следните: внушаване на надежда, постигане на съзнание за универсалност, даване на информация, алтруизъм, корективна равносметка, развитие на умения за адаптация и социализация, подражателно поведение, междуличностно учене, групово сплотяване, катарзис, екзистенциални фактори. (Механджийска, 2012)

В България, грижи за възрастните хора се полагат не само от държавата в лицето на Дирекция „Социално подпомагане“, но и от различни неправителствени организации. Предимствата, които неправителствените организации имат като доставчици на социални услуги са следните: по-гъвкава структура водеща до по-голяма ефективност; пряка връзка между целите на дадената организация и дейностите в социалната сфера, които тя изпълнява; по-високо качество и по-ниска цена на социалните услуги; и др. (Военкинова, 2012)

Работата с хора в напреднала и старческа възраст с базира на редица международни и национални нормативни документи. Основните международни документи в тази насока са Международният план за действие по политиката за възрастните хора в отговор на застаряването и Регионалната стратегия за Европа за изпълнението му. Основните акценти в Международния план за действие относно политиката за възрастните хора включват:

Създаване на сигурна и защитена среда за възрастните, чрез борба с бедността сред тях и прилагане на Принципите на ООН за възрастните хора;
Насърчаване на пълноценното участие на възрастните в икономическия, политическия и социалния живот, включително чрез възможности за доходи и доброволческа дейност;
Подпомагане на личностното развитие и творческия потенциал на възрастните хора през целия живот, като се прави уточнение, че това не е еднородна група;
Гарантиране на пълно зачитане на техните икономически, социални, културни, граждански и политически права, както и премахване на насилието и дискриминацията по признак възраст;
Осигуряване на равнопоставеност за по-възрастните жени чрез премахване на полово базирана дискриминация;
Признаване на важната роля на семейството и връзките между поколенията за устойчивото социално развитие;
Достъп до здравни грижи, профилактика, рехабилитация и социална защита за възрастните хора;
Създаване на партньорства между държавни институции, граждански организации, частния сектор и самите възрастни, с цел прилагане на тези идеи на практика. (Василева, 2023)

В Резолюцията на Европейския парламент от 2021 г. се подчертава колко важно е да се гарантира пълната защита на правото на възрастните хора на грижи и подкрепа. Акцентът е върху осигуряването на достъп до цялостни, качествени и финансово достъпни услуги, съобразени с индивидуалните им потребности. Резолюцията също така насърчава благосъстоянието, самостоятелността, независимия начин на живот и социалното включване на възрастните хора, като се противопоставя на всякакви форми на дискриминация. Отбелязва се и значението на адекватно финансираните системи за социална защита, които правят грижите достъпни и реално приложими. (Василева, 2023)

В практиката на социалната работа с хора в напреднала и старческа възраст в България се следват следните закони и други нормативни документи:

Конституцията на Република България – това е основополагащия нормативен документ в държавата, който гарантира правото на достоен живот, социална защита и равенство пред закона за всички граждани, като в това число се включват и възрастните хора.
Закон за социалните услуги – регламентира предоставянето на социални услуги (застъпничество, резидентна грижа, домашна помощ, консултиране и др.), насочени към нуждаещите се хора, включително и нуждаещи се хора в напреднала и старческа възраст с цел подобряване на качеството им на живот и преодоляване на житейските трудности, които имат.
Закон за хората с увреждания – в много от случаите, хората в напреднала и старческа възраст, които имат нужда от подкрепа са и с увреждания. ЗХУ им гарантира определени права като: индивидуална оценка на потребностите и достъп до различни социални услуги, включително и осигуряване на лична помощ.
Закон за социалното подпомагане – осигурява правна рамка за финансово подпомагане и социални интервенции за хора в затруднено материално положение, включително и за възрастните хора с ниски доходи.
Кодекс за социалното осигуряване – регламентира условията за пенсиониране и за определяне на размера на пенсията.
Закон за здравето – в него се определят правата и достъпа на хората до здравеопазване. Възрастните хора са определени като една от уязвимите групи на обществото и затова според закона, те се считат за рискова група при възникване на заразни болести, а също и са една от приоритетните група при осъществяването на дейности от държавата и общините по отношение на опазването на психичното здраве на населението.[1]
Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.) – приоритетите на тази стратегия са свързани с насърчаване на активен живот в следните сфери: заетост; участие в обществото; самостоятелен живот. Приоритет на стратегията е и създаването на капацитет и благоприятна среда за активен живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво.
Европейска социална харта, която е ратифицирана от България – член 23 на хартата дава право на възрастните хора да получават социална защита. Тази защита включва: даване на възможност на тези хора да останат по-дълго пълноценни членове на обществото; даване на възможност свободно да избират начина си на живот; гарантиране на подходяща помощ на възрастните хора, които живеят в социални заведения, като се зачита правото им на личен живот и участие във вземането на решения по отношение на условията на живот в заведението.[2]

Освен разгледаните нормативни документи, в България действат и различни наредби, които засягат социалната работа с хора в напреднала и старческа възраст. Такива са: Наредба за качеството на социалните услуги, приета с ПМС № 135 от 22.06.2022 г.; Наредба № 4 от 16 март 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги; Наредба № РД-07-5 ОТ 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление; и други.

Социалната работа с хора в напреднала и старческа възраст заема все по-важно място в съвременното общество, предвид задълбочаващите се демографски процеси на застаряване. Тази социална група е особено уязвима и изисква целенасочена подкрепа, съобразена с нейните физически, психически и социални нужди. Подходите и методите на работа трябва да отчитат индивидуалните характеристики на възрастните хора и да им осигуряват условия за достоен, активен и пълноценен живот.

Социалната политика в България, подкрепена от национални и международни нормативни документи, гарантира редица права и социални услуги за възрастните хора. Изграждането на ефективна система за социална подкрепа изисква сътрудничество между държавата, неправителствените организации и местните общности. Ключов елемент в тази дейност е премахването на възрастовата дискриминация и осигуряването на равни възможности за социално включване и личностно развитие.

Професионалната социална работа трябва да съчетава разбиране, емпатия и експертност, за да отговори на комплексните потребности на възрастните хора и да допринесе за подобряване на тяхното качество на живот в динамично променящата се социална среда.

[1] Чл. 63, ал. 3, т. 7 и 145, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, в сила от 01.01.2005 г., обн. ДВ. бр.70 от 10.08.2004 г.

[2] Чл. 23 от Европейската социална харта, ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.

Източници:

Военкинова, Ж., Необходимост от социални услуги за стари хора, Научни трудове на Русенския университет, том 51, 2012.
Ганчева, В., Е. Ченгелова, Социални услуги за хората от третата възраст, София, 2011.
Механджийска, Г., Психосоциална подкрепа в група от възрастни и стари хора, Годишник на СУ „Климент Охридски“, Том 104, Книга „Социални дейности“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2012.
Басов, Н., Социальная работа: учебное пособие, Второе переработанное издание, изд. Дашков и К., Москва, 2011.
Toseland, R. Group work with older adults. N. Y., 1990.
Европейска социална харта, ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2001 г., в сила от 1.08.2000 г.
Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.
Закон за здравето, в сила от 01.01.2005 г., обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004 г.
Закон за социално подпомагане, отразена деноминацията от 05.07.1999 г., обн. ДВ. бр.56 от 19 Май 1998 г.
Закон за социалните услуги, в сила от 01.07.2020 г., обн. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019 г.
Закон за хората с увреждания, в сила от 01.01.2019 г., обн. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018 г.
Кодекс за социално осигуряване, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999 г.
Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.), изготвена от Министерството на труда и социалната политика на РБ