Когато се работи по случай, свързан с девиантно поведение на дадена личност, включително и младежи, основната цел, която трябва да бъде постигната в дългосрочен план е да се осъществи промяна на поведението на тази личност. Конкретните социални интервенции, които се прилагат и осъществяването на взаимодействие между социален работник и клиент служат като модел за успешно функциониране на личността в обществото в конспекта на нейните личностни и житейски перспективи. Основната работа на социалния работник се състои в това да оказва подкрепа на клиента, но тя не бива да е насочена само към разрешаването на проблеми и проблемни ситуации от общ характер, особено когато става въпрос за наличието на дезадаптивни поведенчески модели. Ако работата е фокусирана единствено върху посочения от клиента проблем, то тогава най-вероятно ще се пропусне да се идентифицира причината, пораждаща този и други проблеми и е много вероятно да се запази причината пораждаща положения, при които личността да продължава да повтаря заучените погрешни поведенчески модели и стратегии. Все пак, осъзнаването на основния проблем (причината за всички проблеми) не значи, че личността ще желае и че ще успее да се ангажира с преформулиране на погрешните поведенчески модели и схващания в дългосрочен план. Възможно е клиентът да не осъзнава необходимостта от промяната или да я осъзнава, но да не се чувства уверен, че ще може да я осъществи на практика. Също така, възможно е и да липсват стимули, които да подкрепят неговата готовност да направи промяната. Осъзнаването на проблема и причината за него от страна на клиента помага на социалния работник да определи подхода си на работа и вида на психо-социалните интервенции, които ще приложи.

 

      Много често се налага, специалистът да работи върху повишаването на мотивацията на клиента, за да може да засили неговата лична убеденост колко е важна промяната и че тя може да се случи. След като мотивацията е налице, следващата основна стъпка в процеса на осъществяване на промяната е ангажирането на клиента с конкретни действия, които да предприеме в тази насока. Социалният работник може да интегрира в работата си такива методи, подходи и техники, които да спомогнат за повишаването на мотивацията на клиента, така че той да стане активна страна в процеса. Също така, прилагането на мотивационни техники и методи помага да се постигне ангажираност от страна на клиента, поддържат се положителните ефекти от интервенцията за по-дълъг период от време и се стимулира саморефлексията и интроспекцията, така че при евентуално възникване на ситуация с проблемно поведение, клиентът сам да осъзнае, че му е нужна помощ и да се обърне към специалиста. Работата на социалния работник, обаче не е фокусирана само върху засилване на мотивацията на клиента, но и върху засилване на неговата мотивация за активно участие в процеса по осъществяване на промяната.

   

     Целта на социалната работа с младежи с девиантно поведение чрез консултация може да бъде:

• Постигане на промяна в поведението, така че то да стане социално приемливо – тук е важно да се избере подходяща поведенческа стратегия, която да бъде приложена, като изборът се прави от клиента с помощта на специалиста и се отработва в контролирана среда.

• Подкрепа на личността по отношение на вземане на определено решение – при младежите тази цел може да бъде ориентирана към избора на ценности и по какъв начин те ще определят правенето на лични избори.

• Повишаване на възможностите за справяне с предизвикателствата на определена социална роля, в която личността трябва да влезе – цели се повишаване на актуалните за индивида ситуации и подобряване на умението му да влиза в определени статусни роли.

• Повишаване на личната ефективност на младежа – това включва повишаване на самооценката, самочувствието и самоувереността на младежа. От развитието на тези качества зависи доколко личността ще се справя с проблемите и до колко ще постоянства в усилията си да постигне личните си цели.

 

      Изборът на подход в процеса на консултиране помага на специалиста да се ориентира как точно ще се въздейства върху идентифицирания проблем. Подходите, могат да се разделят в няколко групи – поведенчески, когнитивни и афективни. Поведенческите подходи включват техники, които подпомагат промяната на проблемното поведение. Когнитивните подходи се фокусират върху разума и съзнанието на клиента и трансформиране на начина, по който възприема и интерпретира случващите се събития. Афективните подходи се фокусират върху несъзнаваното и чувствата на клиента.

​

     В социалната работа с хора с девиантно поведение и в частност с младежи с девиантно поведение се използват различни методи и техники. Такива: консултиране, социална работа с групи, социална работа със случай, беседа, дискусия, менторство и коучинг, мотивационно интервюиране и др. По-долу ще разгледам някои от тези методи.

 

Консултиране на младежи с девиантно поведение

    

        Консултирането е специфичен метод, който се използва в психологическата практика и в практиката на професиите, оказващи помощ на хора, попаднали в затруднени ситуации. С този метод се подпомага разрешаването на трудни житейски ситуации и създаването на перспективи пред личността, които да помогнат за нейното ефективно социално функциониране. Чрез консултирането, клиентите биват подпомагани не само на индивидуално ниво, но и по отношение на подобряване на междуличностните взаимоотношения между клиента и другите хора. Тук фокусът е върху целите, които клиентът си е поставил и иска да постигне, като по време на консултативната работа вниманието се насочва към начините за осъществяване на промяната и възможностите за избор, които клиента има. Консултирането може да бъде насочено не само към постигане на промяна в поведението на индивида, но и към подпомагане на вземането на решение за себе си, повишаване на възможностите за справяне влизайки в определена роля (напр. в ролята на родител), работа за преодоляване на личностни трудности (напр. проблеми в общуването, висока степен на агресия, ниска самооценка и т.н.), повишаване на личната ефективност и самопознание. Личностното консултиране може да се разглежда не само като метод, с който да се разреши конкретен проблем или ситуация, а и метод, чрез който могат да се развият определени личностни структури като: качества, характеристики, способности и умения, интереси, мотиви, ценности, потребности и др.  

 

      Консултирането обикновено се прилага при хора, при които няма патологично изменение на психиката, т.е. хора, които осъзнават своите потребности, целта на целия протичащ процес по промяна и устойчивостта на постигнатите промени. Между консултацията и психотерапия има доста прилики, но трябва да се отбележи, че консултацията се прилага в процеса на социална работа, като интегрира в себе си подходи, методи и техники от различни видове терапии, като целта е да се постигне търсената промяна в поведението на дадената личност. За разлика от психотерапията, консултирането се съсредоточава върху проблеми, които не изискват цялостна реконструкция на личностните характеристики и неговите вътрешни конфликти и травми, а към промяна на поведението на личността, така че да могат да се решат определени проблеми.

Специалистът, който извършва консултирането има определена свобода по отношение на избора на техники и подходи, който се прави съобразно индивидуалните характеристики и потребности на дадения клиент.

 

      По време на процеса на консултиране се осъществява взаимодействие, в резултат на което клиентът повишава своите умения да се справя с реалните житейски ситуации. В консултирането могат да се включват техники като: учене, информиране, ориентиране, подкрепа, но не бива цялостният процес да бъде ограничаван само до прилагането на техниките, а трябва самият клиент да бъде стимулиран да взема активно участие в процеса, като сам го насочва и поема отговорността за крайния резултат. Това дава възможност на клиента сам да взима решенията, с които да реши проблемите си, а ролята на специалиста е по-скоро насочваща и подкрепяща. Целта на стимулирането на клиента да бъде активна страна е да се подпомогне изграждането на социални компетентности и способността за справяне, така че да се изградят умения за реализация и управление на взетото решение въз основа на наличните ресурси и възможности. Този начин на работа предполага неналагане на ценности и разбирания от страна специалиста, а от това следва, че една от основните му задачи е да улесни процеса на себепознание на клиента. В случая, ценностите и убежденията на специалиста могат да служат само като представяне на друга перспектива в процеса на консултиране.

 

        Когато методът на консултирането се прилага при младежи с девиантно поведение, то тогава той интегрира в себе си техники от различни научни дисциплини, като педагогика, социална работа и психология. Следователно, интердисциплинарния характер на консултирането трябва да може да подпомага трансформацията на личността на младежа според неговите специфични потребности и заявки. В процеса на консултиране динамиката е насочена към промени в способността на клиента да възприема, интерпретира и реагира на житейските ситуации.

При работата с младежи с девиантно поведение, консултирането може да се прилага при проблеми, чието решаване е свързано с определени промени в поведението, избор на цели и стратегии за постигането на тези промени, вземането на решения и повишаване на възможностите за справяне с предизвикателствата при влизането в определена социална роля.

 

       Процесът на консултиране на младежи с девиантно поведение трябва да бъде насочен към:

• Идентификация на мотивите и подсъзнателните процеси, които са в основата на проблемното поведение;

• Извършване на оценка на ирационалните убеждения на младежа;

• Провеждане на функционален анализ и трансформиране на погрешно заучените модели на поведение.

 

     Общо взето, крайната цел на всяка консултация, независимо от това какъв е проблема, е да клиента да овладее способността в бъдеще да се предпазва от подобно негативно развитие на събитията. Всичко това предполага, индивидът да умее да осъзнае факта, че неговите чувства, мисли и поведение не са следствие от стимулите, идващи от външната среда, а са резултат на личните му възприятия. Затова, целта на социалната работа чрез консултиране не е просто да се реши дадения проблем, а да се изгради у клиента умението да се самонаблюдава и самоподпомага, за да избегне рисковете, които биха довели до рецидив на проблема.

 

Социална работа с групи от младежи с девиантно поведение

 

      Груповата работа с младежи с девиантно поведение обикновено е организирана по такъв начин, че да се помогне на тези младежи да придобият социални умения, които да са им от полза при справянето с различни житейски ситуации без да се включва девиантност в тяхното поведение. Много често, груповата работа с младежи включва елементи на обучение и се основава на когнитивно-поведенческата терапия, психодрамата на Джейкъб Морено и концепцията за психичното поле и груповата динамика на Курт Левин.

 

     Методите, които се използват при осъществяването на групова работа с младежи с девиантно поведение са: ролеви игри, дискусии, психодрама, решаване на казуси, инциденти или конфликтни ситуации, пример и перспектива. При прилагането на всички тези методи централно място заема учебния модел, който включва дидактически способи на обучение. Например, при решаването на казус, инцидент или конфликтна ситуация, младежите могат да се научат да търсят и намират ефективен и хуманен начин за излизане от дадената ситуация.

 

      За провеждането на групова работа с младежи с девиантно поведение е нужно наличието на защитена учебна среда, в която ролите на всеки един да са ясно определени. Много често социалната работа с групи може да запълни липсващата социална среда, тъй като всеки от участниците в групата има възможността да общува с останалите и това да доведе до по-ефективно им социално функциониране и взаимодействие с други хора. Механизмите, които се използват за учене в групата, помагат на участниците да опознаят по-добре себе си, като открият емоциите си и причините за тяхното възникване и сила, както и да преразгледат досегашните си възгледи и схващания, да направят обективна оценка на досегашния си опит и да се обучават в ново, социалноприемливо поведение.

 

      Груповата работа, най-общо, може да бъде определена като активен метод и система, чрез който се постига усъвършенстване на личности, групи и общности. Тази система може да се определи като сложен организъм, състоящ се от различни подсистеми. Осъществяването на груповата работа става въз основа на различни терапевтични принципи. Груповата работа с младежи с девиантно поведение се състои предимно от следните елементи: тренинг, активно обучение и корекционна работа.

 

      Групите от младежи с девиантно поведение, с които се работи, се делят на два основни вида: групи, в които се тренират социални умения и групи за взаимопомощ.

 

    В групите, в които се тренират социални умения, основната цел и функция на тренинга е упражняването на ефективни поведенчески модели. Тренингът помага на всеки от участниците в групата да подобри проблемните аспекти в поведението си и да постигне по-ефективно общуване с другите. Тренингът съдържа: формиране на умения чрез повишаване на поведенческата ефективност при осъществяването на социални взаимодействия, промяна на личността чрез прилагане на корективни и формиращи въздействия върху поведението на индивида и постигане на психически релакс чрез справяне със стреса и упражняване на самоконтрол върху поведението.

По своята същност тренингът на социални умения представлява когнитивно-поведенческа интервенция, чиято основна цел е да се помогне на клиента да усвои такива умения, модели и стратегии, които да му помогнат да подобри своето социално функциониране. В някои случаи усвоените умения поддържат новото поведение, а в други – подпомагат клиента да се адаптира към обществото и да не се завърне към изходното си положение (от преди началото на интервенцията). Уменията, които се формират по време на тренинга са следните: комуникативни, асертивни (да изразява чувствата и мислите си по уверен начин), умения за решаване на проблеми и умения за справяне със стреса.

 

      Групите за взаимопомощ представляват самоуправляващи се групи, членовете на които имат общи интереси и здравни проблеми. В тези групи, членовете си оказват емоционална или материална помощ един на друг и всеки плаща минимален членски внос. В групите за взаимопомощ се отдава голямо значение на знанието, раждащо се от опита и на вярата, че само този вид знание може да помогне на хората да преодолеят проблемите си. Освен взаимна подкрепа, тези групи могат да осигурят на своите членове и обучение, информиране и осигуряване на материална помощ. Примери за такива група са „Анонимните алкохолици“, „Анонимните наркомани“ и др.

 

Социална работа по случай

     

       В социалната работа по случай се включват разнообразни дейности на всеки един от етапите на интервенция. Често под случай, се разбират три взаимосвързани нива, които са следните: личността на клиента и нейните характеристики; историята, опита и проблема; свързаните с клиента и неговия проблем обстоятелства, условия и ситуация. Към тях може да се добави и социалната среда (социалния контекст), в който се развива случая.

      

      Целта на проучвателната, аналитичната и оценъчната работа, която се извършва при работата по случай е да може да се види случая в динамична картина. Това означава, че трябва да бъдат проследени всички причинно-следствени връзки между трите нива на случая (клиент, проблем и обстоятелства). След това се прави формулировка на случая.

     

       При социалната работа с младежи с девиантно поведение, задълбочената оценка би могла да помогне да се идентифицират всички фактори, които оказват неблагоприятно влияние върху ситуацията, в която се намира клиента. Интервенциите, които се предприемат не бива да се насочват само към проблема, заявен от клиента без да се прави анализ на историята на развитието на този проблем. За да постигне успех в работата си по случай, специалистът трябва да държи на фокус и да оцени всички аспекти на случая, по който работи.

 

Беседа

       

     Беседата представлява диалогична форма на общуване, при която се обсъждат и дискутират проблеми, които са актуални за клиента към настоящия момент в процеса на ресоциализация. В тях могат да се включват различни видове теми, засягащи както конкретното проблемно поведение, така и факторите, причините и мотивите, които го причиняват. Беседите могат да се прилагат както при индивидуална работа с клиент, така и при групови сесии. Целта на беседата е да се изяснят причините, които водят до проблемното поведение и да се идентифицира какви са ресурсите, готовността и мотивацията за справяне с проблема. Беседата се използва и като начин да се стимулират основните мисловни процеси (анализ, сравнение и синтез), в резултат на което да се формират съждения, понятия и убеждения, а те помагат да се види какви са възгледите на клиента за заобикалящия го свят. Чрез нея се подпомага клиента да говори аргументирано като контрапункт по теза, която е изложена от специалиста или друг клиент (когато работата е в група). По този начин могат да се изследват мотивите за определено поведение, нагласи и вярвания на дадената личност.

     

    Беседата е метод, който е особено подходящ за приложение при работа с младежи с девиантно поведение, като може да се прилага както индивидуално, така и в група. Това се дължи на следните причини:

• Младежите са по-малко склонни да се съпротивляват на специалиста;

• В много случаи, беседата се възприема като разговор, а не като терапевтична сесия, което води до по-голяма освободеност и непринуденост на клиентите;

• При беседата, клиентите са по-малко склонни да защитават статуквото, тъй като темата е предварително формулирана по такъв начин, че да не се възприема като пряко насочена към проблемното поведение, а по-скоро като изследване на личните граници и опит;

• Социалният работник може да провокира клиентите да направят коментар чрез показване на структуриран материал (притчи, снимки, откъси от филми, колажи, актуални теми от ежедневието и др.), без това обаче да се възприема от клиента като заплаха срещу неговия Аз.

 

Дискусия

 

        За разлика от беседата, при дискусията темата за проблемното поведение е структурирана в по-голяма степен, като се изисква предварителна подготовка и организация, предварителен избор на тема, разработване на въпросите, които ще бъдат включени и подготовка на самите участници. По време на дискусията, клиентите често защитават различни гледни точки и поради тази причина социалният работник трябва да влезе в ролята на фасилитатор. Той трябва да обобщава изложените аргументи от всяка от страните, да задава въпроси и да стимулира участието на младежите. Също така, специалистът трябва да умее да регулира комуникативния процес, който тече по време на дискусията, така че да не се създават условия за конфронтация и конфликти. Най-важната част от работата на специалиста е да обобщава тезите на всяка от страните и да насърчава участниците да дават примери в подкрепа на своята теза. Участието на младежите в дискусия и спазването на предварително определените правила е добър начин, по който те могат да преодолеят както негативно формирани ценности и качества, така и някои видове девиации.

 

Мотивационно интервюиране

   

         Мотивационното интервюиране е много подходящ метод при работа с младежи с девиантно поведение, тъй като чрез него се подпомага засилването на потребността от промяна в случаите, когато поведението на дадения младеж се отклонява от общоприетото и самият той  не вижда и не чувства необходимост да го промени. При мотивационното интервюиране основният фокус е върху промяната, като клиентът бива провокиран чрез въпроси да разсъждава и сам да види какви са ползите и негативите от даден вид поведение. Методът помага на клиентите сами да формулират своите мотиви в полза на промяната, което да се превърне за тях в стимул да я осъществят.

     

       Основната причината, поради които този метод е особено подходящ за приложение при работа с младежи с девиантно поведение се състои в това, че се приема първоначалното нежелание на младежа да се промени и специалиста може да разчете съпротивите му като индикация за определяне на темите, които предизвикват тревожност. По този начин, специалистът може да формира своите реакции, които да бъдат адекватни на проблемните зони в поведението на клиента.

​

​

Източници: 

​

Василева, В., Социално-педагогическа работа с деца и младежи с девиантно поведение. Публикувано на: https://www.researchgate.net/profile/Valentina-Vasileva/publication/346600744_Socialno-pedagogiceska_rabota_s_deca_i_mladezi_s_deviantno_povedenie/links/5fc8ef3745851568d137cd02/Socialno-pedagogiceska-rabota-s-deca-i-mladezi-s-deviantno-povedenie.pdf

​

Милушева, Т. Прилагане на мотивационни методи в социалната работа с младежи с девиантно поведение. Списание на Софийския университет за образователни изследвания. 2014. Публикувано на: https://journal.e-center.uni-sofia.bg/site/wp-content/uploads/downloads/2014/04/T.Milusheva_SUJER_2014_1_ED1.pdf