Социалната работа с общности представлява ключова област от професионалната практика, насочена към създаване на позитивни социални промени и подкрепа на хората в тяхната естествена среда. В основата ѝ стои идеята за взаимодействие между личността и социалната среда, в която тя функционира, като се търсят устойчиви решения на проблеми. При социалната работа с общности се използват разнообразни методи и стратегии, които включват както индивидуална, така и колективна подкрепа, мобилизиране на ресурси и насърчаване на участието на самите индивиди, семейства, групи или общности.

​

       Основна цел на социалната работа с общности е изграждането на приобщаваща, овластена и активна общност. Разбирането на общността като социална единица – по местоживеене, интерес, професия или културна/етническа/религиозна идентичност – позволява по-целенасочено и ефективно въздействие.

​

      Основната роля на социалния работник, независимо от сферата на неговата професионална реализация, е да подпомага взаимодействието между човека и неговата социална среда. Още през 40-те години на ХХ век се оформя разбирането, че основната задача на  социалния работник е да съдейства за социалната адаптация на индивидите чрез насърчаване на конструктивни социални взаимодействия между тях, които допринасят за постигане на удовлетворяващо благосъстояние и ефективно изпълнение на социалните им роли и отговорности. (Pray, 1947) В това определение се включва класическата триада от методи на социалната работа, а именно работа по отделен случай, работа с групи и работа с общности. Ролята на социалния работник във всяка от тези професионално-методически сфери е да помогне на индивида, семейството, групата или общността да активизират и използват своя потенциал, както и да посредничи при взаимодействието им с важни за техния живот и развитие системи, за да могат да преодолеят възникналите трудности и проблеми. (Нунев, 2015)

 

      От историческа гледна точка, социалната работа в общност като форма на макропрактика е в основата на възникването и развитието на професията социална работа. Поради това знанията и уменията в тази област са съществени за всеки социален работник, независимо от конкретната сфера, в която той работи или използваните от него методи на работа. (Cox, Erlich, Rothman, Tropman, 1987)

 

      Социалната работа в общност се отличава със своята системно-екологична перспектива, която включва разбирането за „личността в нейната среда“ като социално-екологичен конструкт, както и с прилагането на социалните мрежи в общността като ресурс и инструмент за оказване на подкрепа. (Karls, Wandrei, Karin, 1994)

 

      Социалната работа в общност се характеризира с насоченост към постигане на промяна на поведенческите модели на отделните индивиди и групи, както и по отношение на взаимоотношенията помежду им и с други социални системи. Именно тази ориентация към трансформация на социалната динамика е причината изследователите да я определят като форма на макропрактика. (Netting, Kettner, McMurtry, 1993) Според изследователите, макропрактиката представлява професионално насочена интервенция, която има за цел реализация на планираната промяна в организациите и общностите. Тяхното виждане е, че социалната работа в общност включва умения, които са свързани с организацията и развитието на общността, социалното планиране и прогнозиране, социалното действие и социалното управление. В общ план, макропрактиката използва теоретичните основи на социалната работа, но в същото време допринася и за формирането на изцяло нова теоретико-приложна конструкция, основаваща се на множество теории и практически подходи, които са интегративни и съобразени с професионалната етика и ценностите на социалната работа. Дейностите в макропрактиката излизат извън обхвата на интервенциите с индивидуална насоченост, но в немалко случаи социалната работа в общност е свързана с взаимодействието и предоставянето на помощ и подкрепа на отделни индивиди, които са част от дадена общност. (Нунев, 2015)

 

      Въпреки че социалната работа с малки групи формално попада в обхвата на макропрактиката, а основните ѝ полета на действие са общностите и организациите, е важно да се подчертае, че работата с малки групи играе ключова роля в процеса на намеса в тези среди. Това се обосновава с факта, че именно в рамките на малките групи често се формулират и развиват стратегиите за промяна в общността или организацията. В този смисъл дейността с малки групи може да се разглежда като част от самата стратегия за промяна или дори като нейна трансформационна среда. (Нунев, 2015) Други изследователи акцентират върху значението на политическия контекст, в който се реализира макропрактиката в социалната работа. (Karger, Stoesz, 2009) Общностите и организациите често са вплетени в рамките на политически системи и могат да играят роля във формирането и развитието на социалната политика, макар това да не е основният акцент на разглежданата тема. Важно е обаче да се отчете, че разбирането на начина, по който идеологиите и ценностите на тези структури се отразяват върху политиките на местно, регионално и национално ниво, е от ключово значение за успешното осъществяване на промени в сферата на макропрактикатал (Нунев, 2015)

 

       Може да се обобщи, че социалната работа в общност представлява метод на социалната работа, който е насочен към постигане на социална справедливост и развитие чрез структурни промени, което я поставя в обхвата на макропрактиката. Нейната същност се изразява в оказване на подкрепа и съдействие на общностите и техните членове чрез следните основни направления:

• Разбиране на проблемите като резултат от: неравнопоставеност и дисбаланс във властовите отношения с ключови външни социални системи; липса на достатъчно знания, умения и опит за справяне с трудности; и негативното влияние на социалните неравенства и дискриминацията;

• Организиране и развитие на общността с цел идентифициране на нужди и проблеми, които възпрепятстват нейното пълноценното социално функциониране. Това включва намиране и мобилизиране на вътрешни (в рамките на общността) и външни (други социални институции и местната власт) ресурси, както и прогнозиране на бъдещи потребности и планиране на адекватни действия;

• Мобилизиране на ресурси и развиване на политическа ангажираност, за да се постигне устойчива социална промяна. Акцентът пада върху насърчаването на взаимопомощта между отделните индивиди и групи, сътрудничеството с местните власти и съвместната работа по отношение на разпределянето и използването на наличните ресурси. Важен компонент е и стимулирането на обществен дебат за социалния капитал като стратегически ресурс;

• Повишаване на капацитета за справяне с неравенството и дискриминацията, както и насърчаване на целенасочени усилия за подобряване на качеството, ефективността и достъпността на социалните услуги за членовете на общността. (Нунев, 2015)

 

      Общността представлява съвкупност от хора, които са свързани заради общо местоположение, интереси, ценности, културна идентичност или социални цели. От гледна точка на социалната работа, общностите се разглеждат като единици за интервенция и подкрепа. Съществуват няколко основни вида общности, класифицирани според различни признаци. Основните видове са следните:

• Географски (териториални) общности – това са хора, които са обединени от това, че живеят на дадено място. Примери за такива общности са: жителите на даден квартал, жителите на дадено населено място, жителите на даден район от страната и т.н.

• Функционални общности – това са обединения на хора заради общ интерес, кауза или дейност. Такива са: хора, помагащи на възрастни хора; ЛГБТ+ общност; общности на хора, засегнати от конкретно заболяване (напр. онкологични заболявания) и др.

• Професионални общности – включват хора, които имат една и съща работа или професия и които се обединяват, за да си помагат взаимно. Обикновено те сформират т.нар. професионални организации. Такива са организациите на лекарите, учителите, занаятчиите, ресторантьорите и др.

• Културни, етнически или религиозни общности – включват хора, които са обединени от обща култура, етническа или религиозна принадлежност. Примери: общността на католиците в България, ромската общност, мюсюлманската общност и др.

• Общности на хора от уязвими групи – те се формират от: хора с увреждания, трайно безработни лица, хора в неравностойно социално положение и др.

• Цифрови (виртуални) общности – те се формират в онлайн пространството посредством участие в различни видове платформи (социални медии, блогове, форуми и др.). Тези групи могат да бъдат всеки от видовете, посочени по-горе (географски, функционални, професионални, културни и др.). Примери: форуми за любителите на автомобили, група за взаимопомощ във Фейсбук на майки с деца с аутизъм и др.

 

       Основната цел на социалните работници, които работят с общности е да помогнат да се изгради приобщаваща среда, в която хората да се чувстват интегрирани и овластени. Използвайки своя опит и знания, социалните работници помагат на хората да работят заедно, така че да подобрят обстоятелствата и по този начин да спомогнат за решаването на проблемите си и постигане на промяна. В общността, социалните работници могат да работят на няколко основни нива: директна работа с индивиди, семейства и групи от общността; работа на общностно ниво (работа с цялата общност); работа с национални и международни организации. (www.casw-acts.ca/en)

   

      Основните дейности, които социалните работници извършват при работа в общности са следните:

• Предоставяне на консултации на отделни индивиди, двойки и семейства;

• Водене на група за подкрепа;

• Оценяване на здравните нужди на общността и участие в планиране на действия, насочени към опазването на здравето на хората от общността;

• Планиране, разработване и оценяване на програми за развитие на дадената общност;

• Анализиране на програми и политики за развитие на дадената общност;

• Разработване и предоставяне на специализирани програми, услуги и културни дейности за хората от общността;

• Изготвяне на оценки и статистически отчети;

• Подпомагане на провеждането на изследвания в рамките на дадената общност;

• Кандидатстване за грантове и набиране на средства;

• Привличане на доброволци за съвместна работа за постигане на целите по програмите;

• Застъпническа дейност – за отделни лица, за групи или за цялата общност, като целта е да се постигнат промени на структурно ниво. (www.casw-acts.ca/en)

 

       Въпреки че различните форми на социална работа в общността често се преплитат, могат да бъдат разграничени няколко основни типа според походите, които се използват:

• Подход на развитие на общността – насочен е към подкрепа на съществуващи групи и насърчаване на гражданите да създават нови, самоуправляващи се обединения. Основава се на обективността на специалистите и предполага „недиректна“ намеса от тяхна страна в процеса на вземане на решения от самите граждани.

• Подход, базиран на социалното планиране – включва активна връзка между специалистите и институциите, които формират политики или предоставят услуги, с цел техните решения да бъдат съобразени с реалните нужди на общността и да се повиши ефективността на предлаганите интервенции.

• Подход на самопомощ – при него се използват и развиват вътрешните ресурси на общността, като се организират социални събития, клубна дейност за различни възрастови и социални групи, фестивали и други форми на активност.

• Подход за упражняване на влияние – при него въздействието е върху външни политики и структури с цел улесняване на достъпа до ресурси. Това включва участие в кампании, кандидатстване за проекти и активно използване на възможностите, които предоставят съществуващите институционални системи.

• Обща социална работа в общността – осъществява се от специалисти с широк профил, които работят по различни теми – спорт, трудова заетост, отдих, жилищни въпроси и др., и обслужват разнообразни групи, независимо от институцията, която представляват.

• Специализирана работа в общността – акцентира се върху разширяването и подобряването на социалните услуги с активно участие на потребителите. Обикновено се реализира от специалисти, които се фокусират върху конкретни проблеми или работят с определени целеви групи. (Петрова, 2010)

 

      Най-често използваните методи в социалната работа с общности са следните:

• Работа по случай – работата в общност, често налага да се работи с отделни индивиди от дадената общност и затова често се прилагане метода на работата по случай. При работата по случай се прави диагностика и оценка на лицето и ситуацията, в която то се намира, въз основа на което се изготвя план за подкрепа, включващ различни дейности и интервенции, подбрани според спецификата на случая и характеристиките на клиента. Фокусът е върху индивидуалните потребности на даденото лице, което позволява социалните услуги, които му се предоставят, да бъдат по-добре насочени и ефективни.

• Работа с група – групите могат да бъдат с различни функции: образователни, за подкрепа, терапевтични и др. Груповият процес включва осъзнаване на случващото се на две нива: първо, индивидът в групата, и второ, самата група. Той включва разглеждане на етапите, през които преминава групата и взаимоотношенията и комуникацията, които се формират вътре в нея. (Doel, 2013)

• Наративна социална работа – за разлика от традиционния модел, при който специалистите често се възприемат като външни експерти, идващи с предварително формирана и понякога ограничена гледна точка към ситуацията, наративният подход предлага една по-различна перспектива. Той поставя акцент върху контекста, като разглежда проблемите не като лични дефицити, а като резултат от по-широки социални и взаимоотношенчески системи. Ключов принцип на наративния подход е разбирането, че „проблемът е самият проблем, а не човекът“. Това разграничение позволява на хората да се видят отделно от своите затруднения и да открият нови начини за справяне с тях. (Cooper, 2020)

• Метод, базиран на силните страни и ориентиран към намирането на решения – този метод насърчава изграждането на партньорства с потребителите на услуги, като същевременно признава тяхната уникалност и индивидуалност. Методът поставя фокуса върху вродения потенциал на хората за развитие и самоусъвършенстване чрез използване на техните силни страни. Този метод се основава на няколко основни принципа: всеки човек, семейство, група и общност притежават силни страни; травматичният опит и трудностите могат да се превърнат в източник на сила и възможност за израстване; не бива да се правят предварителни предположения за способността на човека да се развива и променя; най-добрите резултати се постигат чрез съвместна работа и партньорство; всяка среда крие в себе си ресурси, които могат да бъдат активирани и използвани; „Социалната работа е грижа, подкрепа и надежда“.[5]

• Социална работа, ориентирана към задачи – този метод цели да развива умения у хората, които да им послужат при справяне с бъдещи трудности, като същевременно насърчава тяхната самостоятелност и автономност. Той се основава на ценности, доказана ефективност и практическа приложимост. Вместо да се ограничава до рутинни задачи и формални задължения, той поставя в центъра сътрудничеството с отделни лица, групи и общности като средство за постигане на положителна промяна. Социалната работа, ориентирана към задачи, се стреми най-вече към идентифициране на конкретни проблеми, разработване на решения и поставяне на реалистични цели, които могат да бъдат постигнати с помощта на прилагане на определени стъпки. (Rogers, Whitaker, Edmondson, & Peach, 2020)

 

      Социалната работа с общности се утвърждава като важен метод за постигане на социална промяна, който съчетава теория, практика и етика в подкрепа на социалната справедливост. Чрез прилагането на различни подходи – от развитие на общността до социално планиране и застъпничество – се създават условия за активизиране на вътрешни ресурси и изграждане на устойчиви механизми за решаване на социални проблеми. Работата на социалния работник в този процес е насочена не само към оказване на помощ и подкрепа, но и към насърчаване на самоорганизирането и участието на хората от общността. Независимо дали става дума за уязвими групи или териториално обединени хора, общността се разглежда като ценен партньор и носител на потенциал за социална трансформация.

​

​

​

Източници:

1. Нунев, С. (2015) Актуални теоретико-приложни аспекти на социалната работа в общност, Научни трудове на Русенския университет, том 54 от 2015 г. Стр. 64-68.

2. Петрова, К. (2010) Социална работа с общността на младежите, сп. Педагогически алманах, том 18/2010, бр. 1, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Стр. 47-53.

3. Cooper, J. (2020). Narrative social work. In M. Rogers, D. Whitaker, D. Edmondson, & D. Peach, Developing skills & knowledge for social work practice (pp. 259–268). SAGE.

4. Cox, F.M., Erlich, J.F., Rothman, J. Tropman, J.E. (eds.) (1987). Strategies of community organization: Macro practice. 4th Edition. Itasca, IL: Peacock.

5. Doel, M. (2013). Groupwork. In M. Davies (Ed.), The Blackwell companion to social work (pp. 369–377). Wiley Blackwell.

6. Edmondson, D. (2020). Task-centered social work practice. In M. Rogers, D. Whitaker, D. Edmondson, & D. Peach, Developing skills & knowledge for social work practice (pp. 259–268). SAGE.

7. Karls, J. M., Wandrei, Karin E. (eds.) (1994). Person in Environment System: The PIE Classification for Social Functioning Problems. Silver Spring.

8. Karger, H., Stoesz, D. (6th ed. 2009). American social welfare policy: A pluralist approach. Boston: Allyn & Bacon.

9. Netting, F. Е., Kettner, P. & McMurtry, S. (1993). Social work macro practice. New York: Longman.

10. Pray, K. L. M. (1947). When is community organization social work practice? Community organization: Its nature and setting. New York: American Association of Social Workers.

11. Rogers, M., Whitaker, D., Edmondson, D., & Peach, D. (2020). Developing skills & knowledge for social work practice. SAGE

12. Social Work Practice in Community Development, https://www.casw-acts.ca/en/social-work-practice-community-development

​