Трудовата заетост е един от основните фактори за постигане на социална интеграция, достоен живот и реализация на личността. В съвременните условия на икономическа динамика и социални неравенства все повече хора се сблъскват с трудности при намиране и задържане на работа. Ето защо, социалната работа в сферата на заетостта играе ключова роля в подпомагането на уязвимите групи, тъй като съчетава социална подкрепа, посредничество и развитие на трудови и социални умения.

​

      Социалната работа като практическа дейност намира широко приложение в различни обществени сфери, включително и в областта на трудовата заетост. В този контекст социалните работници играят ключова роля в подпомагането на трайно безработни или икономически неактивни лица да се интегрират успешно на пазара на труда. Това се постига чрез индивидуално консултиране, насочване към подходящи обучения за придобиване или повишаване на квалификацията, както и чрез посредничество между търсещите работа лица и работодателите.

 

       Безработицата представлява социално-икономическо явление, при което дадено лице не участва в трудовия процес, въпреки че е в трудоспособна възраст и би желало да работи. Причините могат да бъдат разнообразни, сред които:

• Ограничен брой работни места в определени региони;

• Липса на квалификация или несъответствие между уменията на кандидата и изискванията на пазара;

• Увреждания или здравословни ограничения на лицата;

• Дискриминация по етнически признак, възраст, пол или други характеристики.

 

      Съществуват и случаи, при които лицата доброволно не участват на трудовия пазар, като например жени, избрали да се грижат за домакинството и децата, разчитайки на доходите на партньора си.

      

   Продължителната безработица често води до редица негативни последици – както икономически, така и психосоциални. Сред тях са финансовата нестабилност, понижен жизнен стандарт, социална изолация, демотивация, тревожност и загуба на вяра в собствените способности. В тези случаи ролята на социалните работници и трудовите посредници е от особено значение за възстановяване на мотивацията и социалната активност на индивидите.

   

       Като особено уязвима на безработица група се определят хората с увреждания. Тази група включва лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, които могат да доведат до затруднения по отношение на изпълнението на ежедневни и трудови дейности, което от своя страна създава пречки пред тяхната социализация и равноправно участие в обществото. (Трудова заетост на хора с интелектуални затруднения в България – сравнение между български и швейцарски регулации и практики, 2014)

      

    Друга уязвима група от обществото, която се нуждае от подкрепа по отношение на справянето с безработицата са младите хора до 29-годишна възраст. За много млади хора, които току-що са завършили образованието си се оказва трудно да си намерят работа, особено ако живеят в слаборазвити региони на страната. Те могат да се обърнат към социалните работници и трудовите посредници, които да им помогнат да се включат успешно на пазара на труда.

   

       Лицата в предпенсионна възраст са социална група, която е особено уязвима по отношение на безработицата. Бързото развитие на множество икономически сектори води до структурни промени на пазара на труда и до несъответствие между притежаваните от тези лица трудови умения и актуалните изисквания на работодателите. Това често налага тяхното освобождаване от работа или необходимостта от професионална преквалификация. Допълнителен утежняващ фактор са икономическите кризи, които нерядко водят до закриване на работни места, като именно за хората над 45–50-годишна възраст възможностите за повторна трудова реализация са значително ограничени. Нерядко тези лица отговарят на възрастовите условия за пенсиониране, но не притежават необходимия осигурителен стаж, регламентиран в трудовото законодателство. В този контекст е от съществено значение да бъдат прилагани целенасочени мерки за подкрепа, насочени към тяхната мотивация за обучение, преквалификация и намиране на временна или устойчива заетост.

   

       Други уязвими на безработица социални групи са: хора от етническите малцинства (най-вече ромите), лица над 18-годишна възраст, които са били отглеждани в институции (ЦНСТ), самотни родители, бежанци и мигранти.

      

     Социалните работници прилагат разнообразни професионални методи и подходи в работата с продължително безработни лица, включително:

• Работа по случай– индивидуализиран подход, при който се провежда задълбочено интервю с клиента с цел анализ на причините за безработица, оценка на потенциала и изготвяне на план за развитие.

• Мотивиращо интервюиране – техника за повишаване на вътрешната мотивация на клиента чрез изграждане на доверие и целеполагане.

• Индивидуален план за развитие – стратегически документ, съдържащ стъпки за образование, обучение, търсене на работа и личностно развитие.

• Групова работа – включване на клиента в групи за повишаване на мотивацията, развитие на социални и професионални умения, подготовка за интервюта и др.

• Посредничество между клиента и работодателя – активна подкрепа при намиране на подходящо работно място и преодоляване на бариери при наемане.

 

       В рамките на Агенцията по заетостта и териториалните поделения на ГД „Услуги по заетостта“ – дирекциите „Бюро по труда“, трудовите посредници изпълняват ключова роля при осъществяването на връзката между търсещите работа лица и работодателите. Процесът включва:

• Регистрация на лицето като безработно;

• Провеждане на първоначално интервю и оценка на потребностите;

• Изготвяне на план за действие;

• Насочване на лицето към подходящи за него обучения, квалификационни курсове, свободни работни места и програми за заетост.

 

       Нормативните документи, въз основа на които се извършва социалната работа в сферата на трудовата заетост са следните:

• Кодекс на труда – този закон регламентира трудовите взаимоотношения между работодателите и служителите/работниците, а също така включва и разпоредби чрез които се осигурява защита на служителите и работниците, включително справедливи и достойни условия на труд, защита от дискриминация при наемането на работа и др.

• Закон за насърчаване на заетостта – това е основен нормативен документ, чрез който се регулира държавната политика за заетостта. В него се определят: органите по заетостта (Министерство на труда и социалната политика, Национален съвет за насърчаване на заетостта, Агенцията по заетостта и включената в нея ГД „Услуги по заетостта“ и нейните териториални дирекциите „Бюро по труда“); финансирането на политиките по заетостта; правата и задълженията на лицата, търсещи работа и на работодателите; процедурата по информиране при масови уволнения; поддържането и воденето на Единен електронен централизиран регистър включващ физическите и юридическите лица, които извършват посредническа дейност и/или осигуряват временна работа; насърчаване на заетостта – включва извършване на посреднически услуги и планиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта; заетост на безработните лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда; обучение на възрастни; и т.н.

• Закон за социално подпомагане – предвижда възможности за социална подкрепа на безработни лица, особено в случаите, когато те са от уязвими групи (напр. хора с увреждания, самотни родители, безработни младежи до 29 г. и др.). Осигурява връзка между социалното подпомагане и активната политика по заетостта.

• Закон за хората с увреждания – този закон е основният нормативен акт, който урежда правата и подкрепата за хората с увреждания в България. В него една от основните области на подкрепа е насърчаването на заетостта и трудовата интеграция на хората с увреждания. Съгл. чл. 29 от закона, хората с увреждания имат право на различни видове рехабилитации, сред които е и трудовата рехабилитация, чрез която се насърчава тяхното право на заетост. Трудовата рехабилитация включва: трудова терапия; социално приобщаване чрез трудова дейност; осигуряване на услуги за насочване към заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда; обучение в специализирана, защитена или обичайна работна среда; осигуряване на подходяща форма на заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда; адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания (чл. 29, ал. 9 от ЗХУ).

• Стратегия по заетостта на Република България (2021-2030 г.) – основните цели, заложени в стратегията са следните: достигане на коефициент на икономическа активност за населението между 15 и 64 г. до 77,7% (при 72,2% за 2020 г.); намаляване на относителния дял на лицата на възраст 15-29 г., които са незаети и неучастващи в образование и обучение; постигане на относителен дял до 35,4% на лицата на възраст 25-64 г., които са участвали в обучение през предходните 12 месеца. В стратегията са предвидени редица дейности по отношение на: повишаването на качеството на работната сила според съвременните изисквания на пазара на труда по отношение на умения и качества; повишаване на предлагането на работна сила чрез активиране на неактивните, неравнопоставените групи на пазара на труда; повишаване на предлагането на работна сила чрез социално включване, подобряване на работоспособността, развитие на социалните услуги; провеждане на политика по доходите, помощите и обезщетенията за стимулиране на заетостта и активното поведение на пазара на труда; други.

• Наредби – те се издават въз основа на Закона за насърчаване на заетостта или други нормативни актове, свързани със заетостта. Такива са: Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа; Наредба за административното обслужване; Наредба за вписване в регистъра на заетостта; и др.

​

     Социалната работа в сферата на трудовата заетост има съществено значение за преодоляване на социалната изолация и икономическата несигурност на безработните лица. Чрез прилагане на индивидуален подход, активни мерки и познаване на нормативната база, социалните работници съдействат за професионалната реализация и социалното включване на хора от уязвими групи. Ефективното партньорство между социалните работници, трудовите посредници и институциите е ключово за изграждането на по-справедливо и приобщаващо общество. Необходима е последователна политика, ориентирана към устойчиво развитие на човешкия капитал и осигуряване на равен достъп до заетост за всички хора.

 

 

 

Източници:

1. „Трудова заетост на хора с интелектуални затруднения в България – сравнение между български и швейцарски регулации и практики“, правен анализ, София, 2014 г. Достъпно на: https://tinyurl.com/2c7cuwke

2. Сайт на Агенцията по заетостта, достъпно на: https://www.az.government.bg/

3. Закон за насърчаване на заетостта, в сила от 01.01.2002 г., обн. ДВ. бр.112 от 29.12.2001 г.

4. Закон за социално подпомагане, обн. ДВ. бр.56 от 19.05.1998г., отразена деноминацията от 05.07.1999 г.

5. Закон за хората с увреждания, в сила от 01.01.2019 г., обн. ДВ. бр.105 от 18.12.2018 г.

6. Кодекс на труда, в сила от 01.01.1987 г., обн. ДВ. бр.26 от 1.04.1986 г.

7. Стратегия по заетостта (2021-2030 г.), приета от Министерския съвет с Решение № 515 от 15.07.2021 г.

​