В съвременния свят социалната работа изпълнява ключова роля в подкрепата на уязвими групи и в справянето с различни социални предизвикателства, като бедност, неравенство, дискриминация и социална изолация. Наред с практическата си насоченост, социалната работа се стреми да се утвърди и като научна дисциплина, която използва систематични методи за изследване на социалните явления, формулиране на теории и прилагане на научнообосновани интервенции.

 

     Въпросът за научния статут на социалната работа е обект на продължителен дебат сред академичната общност. Основният спор се концентрира върху това дали социалната работа отговаря на критериите за самостоятелна научна дисциплина или следва да бъде разглеждана като междудисциплинарна област, която черпи знания и методи от други науки като социологията, психологията, педагогиката, правото и др. Този дебат е от съществено значение, тъй като определянето на социалната работа като наука влияе върху развитието на нейната теория, методология и професионални стандарти.

 

       Социалната работа е определяна като наука, която има интердисциплинарен характер, тъй като съчетава знания от други науки, като основно върху нея влияят психологията, социологията и педагогиката, които определят и трите основни теоретични подхода към социалната дейност: психолого-ориентиран, социолого-ориентиран и комплексно-ориентиран. (Радев, 2017)

​

          Тематиката на изследванията в социалната работа като наука е широка и се определя от системата среда-човек-човек-среда. (Jovelin, 2008) Някои от проблемите, които социалната работа разглежда са: социална работа и гражданско общество, социална работа и пазарна икономика, социална работа и модернизация на обществото, социално благосъстояние и социална структура, съотношение между социалната политика, социалната работа и социалните процеси, системите общество-човек и човек-общество и др. (Радев, 2018)

 

         Социалната работа като наука възниква към края на XIX век и от тогава досега е натрупано огромно количество емпиричен материал, чието осмисляне, обобщение и систематизация открива нови перспективи пред науката. Теоретичното знание се разработва от различни научни школи с различни изследователски традиции, като по този начин на науката и на обществото се предлагат различни научно-практически парадигми. В международен аспект, в социалната работа се използват най-различни теоретични модели, каквито са: психодинамични модели, модели за намеса при кризи, бихейвиористки модели, системни модели, психологически модели, когнитивни модели, хуманистични модели и др. (Радев, 2018)

  

        Запознаването с теорията на социалната работа в страни, в които тя има богата история, води до следните два извода:

• Първо, в теоретичните основни на социалната работа намират място концепции и понятия от фундаментални науки като психология, педагогика, социология и др. В полето на социалната работа тези концепции и понятия намират допирни точки, което формира обща теоретична система, която в по-малка или в по-голяма степен се различава от теоретичните системи на науките, от които са заимствани. (Господинов, 2007)

• Второ, знанията от теоретичната система на социалната работа имат практико-приложен характер, тъй като основата на тази система, около която се обединяват всички фундаментални науки, които имат отношение към нея е подпомагащият процес като социално явление. Реализирането на подпомагащият процес е основната цел на социалната работа като професия, като в същото време той е предмет на изследване и конструиране от социалната работа като наука. (Господинов, 2009)

 

       Според Кр. Петрова социалната работа като практическа дейност е далеч от своето обособяване като отделна наука, а и това едва ли е необходимо, тъй като именно интердисциплинарността е една от най-важните тенденции в развитието на практическата социална работа. От тази позиция се разглеждат и връзките на социалната работа с другите науки, като педагогика, психология, социология, философия и др. Петрова очертава посоките, в които си взаимодействат психологията и социалната работа, като очертава необходимостта от създаване на учебна дисциплина, която да е пряко насочена към проблемите на социалната работа и която да се нарича психология на социалната работа. (Петрова, 2013)

 

        Съществуват също и тези, че социалната работа е клон на приложната психология, тъй като знанията и уменията, които социалните работници използват в практиката си идват именно от приложната психология. (Nicolson, 1990)

 

       Социалната сфера може да се определи като широко поле за проява и развитие на различни по характер процеси на общуване свързани с живота на индивида както в неговата микросреда, така и в макросредата. Следователно, необходимостта от използването на специфични технологии за реализирането на социалните цели е повече от очевидна. Изучаването и прилагането на тези технологии се свързва пряко с развитието и конкретизирането на социалните науки към социалната работа, а също и с характера и динамиката на социалната практика. (Дерижан, 2010) Точно затова Шварц определя технологичния процес на помагане като „приложна теория“. Според него, тя представлява единство от схващания, които включват следните три концептуални подсистеми:

• Първа подсистема – тя обединява и организира аспектите на социалната реалност съобразно научните постижения;

• Втора подсистема – тя определя и концептуализира специфичните цели и ценности;

• Трета подсистема – тя формулира взаимосвързаните принципи на действие. (Паризов, 2000)

 

     Разглеждането на социалната работа като приложна теория допринася за нейното развитие както в научен, така и в практически аспект. Социалната работа не е просто дейност, която е насочена към подпомагане на хора в неравностойно положение, а представлява структуриран и целенасочен процес на взаимодействие между нуждаещите се хора и различните социални системи (семейство, училище, болница, работна среда и др.). Освен това, социалната работа включва и изследователско направление, което допринася за усъвършенстването ѝ чрез научен анализ – поставяне и проверка на хипотези, диагностика на конкретни случаи и прогнозиране на бъдещото развитие на клиентите и социалните структури. Този подход я утвърждава като съвременна научна и приложна социална област, която съчетава теоретични знания и практически методи за ефективно справяне със социалните предизвикателства. (Дерижан, 2010)

​

    Проблемът за научния статут на социалната работа е многопластов и продължава да бъде предмет на интензивни академични дебати. Социалната работа се развива едновременно като практическа професия и научна дисциплина, което подчертава нейния интердисциплинарен характер. Тя черпи знания от различни науки като психология, социология, педагогика и право, създавайки уникална теоретична система, която съчетава тези знания в контекста на подпомагащия процес.

 

     Въпреки различните гледни точки относно степента на нейната научна автономност, социалната работа демонстрира всички ключови характеристики на наука: систематично изследване, формулиране и проверка на хипотези, както и разработване на теоретични модели. Натрупаният емпиричен материал и разнообразието от теоретични парадигми – от психодинамични до когнитивни и системни модели – свидетелстват за нейното развитие като самостоятелна научна област.

 

      Концепцията за социалната работа като приложна теория допринася значително за нейното утвърждаване в научното пространство. Тя обхваща не само взаимодействието между клиента и социалните системи, но и включва изследователско направление, което обогатява практиката чрез научен анализ и прогноза. Това утвърждава социалната работа като съвременна научна и приложна социална дисциплина, която играе ключова роля в справянето със социалните предизвикателства на нашето време.

 

        В заключение, въпреки че социалната работа остава тясно свързана с други науки, нейното теоретично и практическо обособяване доказва, че тя притежава всички необходими елементи, за да бъде призната като самостоятелна научна дисциплина със значимо влияние върху социалните политики и практики в глобален мащаб.

 

 

Източници:

Господинов, Б., За същността и статута на социалната работа. – В: Подготовка, професионална реализация и социален статус на социалния работник, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2009.

Господинов, Б., Образованието по социална работа в България – възникване и развитие, актуално състояние, перспективи. – В: Проблеми на социалната работа. Образование, практика, научни изследвания, ИК „КОТА“, София, 2007.

Дерижан, И., Методологични основания за същността и спецификата на социалната работа, – Съвременна хуманитаристика, бр. 1, БСУ, Бургас, 2010.

Паризов, П., Технология на работа с възрастни хора и инвалиди в системата на социалното подпомагане, Благоевград, 2000.

Петрова, Кр., Психология на социалната работа като научна изследователска проблематика и учебна дисциплина. – Знанието – традиции, иновации, перспективи, том 1. Бургас, 2013. Стр. 237-243

Радев, Н., Основи на социалната работа, Издателство МУ, Плевен, 2017.

Радев, Н., Относно предмета на социалната работа, – Е-списание Социална работа, бр. 1, 2018.

Jovelin, E. (dir.), L’histoire du travail social en Europe, Paris, Vuibert, coll, „Perspectives sociales“, 2008.

Nicolson, P., R. Bayne, Applied psychology for social workers. 2nd Edition. Basingstoke, 1990.

​