Социалната работа като професия играе ключова роля в съвременното общество, тъй като осигурява подкрепа на индивиди, семейства и общности, които се намират в затруднено социално положение. Тя обединява различни стратегии и методи за подпомагане, насочени към преодоляване на житейските трудности, социалната изолация и неблагополучието. Социалната работа не се изчерпва само с материална помощ, а включва и социално-педагогическа подкрепа, която стимулира личностното развитие и социализацията. Основната ѝ цел е постигане на социално равновесие и създаване на условия за по-добър живот за уязвимите групи в обществото.

​

     Социалната работа може да се разглежда като вид човешка дейност, чиято основна цел е да направи по-добър живота на хора, които се намират в трудна житейска ситуация. Това означава, че се подпомагат както отделни хора, така и семейства, а също и цели групи и общности, които са изпаднали в беда, криза, нужда или са в риск. Социалната работа цели да помогне да се подобри живота на всеки член от обществото, като тази помощ се променя съобразно условията на живот в дадената държава и се влияе от индивидуалното развитие на хората и общностите, в които те живеят. (Минев, 2017)

   

       Като професия, социалната работа е от голяма важност за развитието на обществото, тъй като спомага за решаването на социалните проблеми. В съвременното общество отношението към хората, които имат социални проблеми се е превърнало в мерило за хуманност. (Рашкова, 2020) Именно затова, социалната работа може да се определи като хуманна професия.

  

        Основната цел на социалната работа може да се определи по следния начин: осигуряване на качествен стандарт на живот за всеки член от обществото чрез прилагане на ефективни държавни политики и стратегии, които да гарантират постигането на равновесие между индивидуалната жизнена дейност и условията на средата, а също и осигуряване на защита от жизнени неблагополучия. Това означава, че индивидите, групите и общностите биват подпомагани в процеса на тяхната социална интеграция и адаптация, както и при разрешаване на техните личностни и социални проблеми и неблагополучия. (Минев, 2017)

   

     Най-общо казано, неблагополучието представлява попадане в трудна или неразрешима житейска ситуация, водеща до нещастие, гибел, безизходица, слабост и т.н. То може да бъде провокирано от различни фактори, както външни (идващи от външната среда), така и вътрешни (свързани с личностните качества и умения на индивида). На база на основните проблеми, които водят до неблагополучие и доминиращите психически и поведенчески ефекти от тяхното проявление, може да се определят следните видове неблагополучия:  материално-битови, финансово-икономически, здравно-физически, социално-статусни, психично-поведенчески и семейно-ресурсни неблагополучия. Като първопричина за неблагополучието могат да бъдат определени дефицитите в индивидуалната жизнена реалност. (Минев, 2017) В основата на социалната работа лежат дейностите и усилията за справяне с неблагополучия чрез преодоляване на тези дефицити.

  

        Социалната работа е професия, която е институционализирана като дейност. Тя се извършва от специално подготвени специалисти, притежаващи определени личностни, професионални и комуникативни качества и умения. В България, институционализацията на тази професия се въвежда чрез изучаването на специалността „Социални дейности“ в университетите за придобиване на бакалавърска или магистърска степен. (Рашкова, 2017)

     

     Необходимостта от възникването и развитието на професията социална работа се е обусловило вследствие на сложната социална среда, в която живеят хората и затрудненията, които имат част от тях по отношение на адаптирането им към социалния живот. Затова, основното предназначение на практикуването на социалната работа като професия е да се подпомагат хората с проблеми да се приспособят към обществото, както и да успеят да създадат или възстановят личния си статус в обществото. Следователно, може да се каже, че социалната работа е процес, който е ангажиран с повишаване на качеството на живот на хората чрез прилагане на различни дейности. (Рашкова, 2017)

  

        Социалната работа е помагаща професия, чиято мисия е да се даде възможност на хората да развият потенциала си и да обогатят живота си. Тя се съсредоточава върху разрешаване на проблемите и постигане на промяна. На практика, социалният работник е носител на промяна за отделния човек, семейството, групата или общността. Социалната работа се извършва по отношение на хора, които имат проблеми, свързани с организирането на тяхното съществуване, приспособяване и общуване. Тези проблеми са най-разнообразни и затова тя се осъществява в следните основни направления:

• Според възрастта на клиента, социалната работа е насочена към деца и младежи, включително и техните семейства и към възрастните хора, особено тези от тях, които са болни и/или самотни;

• Според спецификата на проблемите, социалната работа бива: работа с бедни хора, работа с хора с девиантно поведение, работа с хора от различни етнически групи и т.н.;

• Според естеството на оказаната помощ, социалната работа бива: превантивна и при възникнал проблем. (Рашкова, 2017)

• Според сферата на действие – клинична социална работа, социална работа в сферата на трудовата заетост, социална работа с деца и юноши, социална работа със семейства и др. (Богданова, Кривирадева, 2022)

 

      Социалната дейност е вид човешка дейност, която се основава на съответното социално или друго законодателство на дадената държава. Тя се извършва от длъжностни лица, които работят в съответните социални структури и които имат за цел да решават проблемите на лица, определени социални групи или общности. Институциите, които извършват социални дейности могат да бъдат: държавни, частни, нестопански организации, отделни лица или сдружения. (Кусев, Димова, 2003)

 

     Принципите, според които се извършва социалната дейност са следните: хуманизъм, свобода на личността, социална справедливост, зачитане на правата, социално партньорство, спазване на професионална етика и морал, компетентна намеса, конфиденциалност, информирано съгласие и др. (Рашкова, 2020)

    

      Целите на социалната дейност са насочени към смекчаване на последиците от бедност и социална изолация за отделни индивиди или цели семейства, които са уязвими по някаква причина – заради насилие, зависимости, девиантно поведение, неравностойно социално положение, заболявания, престъпност и др. Целите са насочени и към осъществяване на реформи, които да доведат до утвърждаване на институциите на социалната политика, като фокусът да бъде върху индивида и неговите потребности. (Рашкова, 2020)

     

     Обекти на социалната работа са индивиди, семейства, групи и общности, които се нуждаят от помощ. Те обикновено са в неравностойно социално положение поради някаква причина – бедност, заболяване/инвалидност, принадлежност към малцинствена етническа група и др. (Рашкова, 2020)

       

   Като субекти на социалната работа се определят всички хора, организации и институции, които извършват и управляват социални дейности. (Рашкова, 2020)

 

   Социалният работник може да бъде определен като посредник между институцията, извършваща социално подпомагане и социални услуги и нейните клиенти. Основните му задачи са: да изготвя социални оценки и доклади и да консултира клиентите. (Богданова, Кривирадева, 2022)

 

    За осъществяването на социалната работа от съществено значение са целеполагането и изготвянето на стратегия за работа по дадения случай. Целеполагането представлява управленска дейност, чрез която субектите на подпомагащата работа се ориентират във времето и пространството, т.е. то насочва социалните работници кога и какво е необходимо да се направи. Целеполагането насочва социалната дейност, така че тя да бъде в съответствие с потребностите на дадения индивид, семейство, група или общност и в съответствие с наличните ресурси на дадената държавна институция или неправителствена организация, която предлага социалната услуга. Стратегията, от своя страна, представлява политика, която е разработена въз основа на целеполагането, като се прави предвиждане на бъдещите събития и се прогнозират процесите и резултатите от дейността, последствията от тях и необходимите ресурси за постигане на целите. (Минев, 2017)

 

     Постигането на адекватна взаимосвързаност, съгласуваност и съподчиненост между целите и стратегията налага съобразяване с множество фактори и условия, доброто познаване на които може да има решаваща роля за постигането на ефективност на помагащата дейност. Това изисква съобразяване със следните предпоставки:

• Социалната работа е насочена към хора, които се намират в затруднена ситуация (неблагополучие) и безпомощност;

• Целта на социалната работа е подобряване на социалното функциониране – чрез нея се помага на хората да се справят по-добре в обществото, да постигнат личните си цели и да намерят баланс между себе си и средата.

• Причините за възникването на житейските затруднения могат да бъдат: обективно обусловени (недостатъчни материални ресурси, липса на достъп до базови нужди като храна, подслон и здравеопазване) и субективно обусловени (личностни проблеми, липса на умения или мотивация за справяне с трудностите).

• Чрез социалната работа се реализира два вида помощ:

  • Материална помощ – когато проблемът е обективен, например финансова подкрепа или подобряване на условията на живот.

  • Социално-педагогическа помощ – когато проблемът е субективен, т.е. социалната работа трябва да насърчава личностното развитие и самопомощ.

• Социалната работа не е просто списък от предварително определени услуги, а процес, който трябва да бъде адаптиран към конкретните нужди на хората. (Минев, 2017)

 

      Социалната работа може да се определи като комплексен процес, който изисква дълбоко разбиране на причините за социалните затруднения. Тя не е само материална подкрепа, а и помощ за личностно развитие, така че хората да могат да се справят по-добре със собствения си живот.

 

       Социалната работа е динамична и комплексна професия, която се адаптира към нуждите на хората и обществото. Тя комбинира хуманност, професионализъм и институционална подкрепа, за да осигури ефективни решения на социалните проблеми. Чрез материална и социално-педагогическа помощ социалните работници не само подобряват условията на живот на нуждаещите се, но и ги мотивират да развиват своите способности използвайки наличните ресурси. В този смисъл, социалната работа допринася за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество, в което всеки има шанс за пълноценен живот.

 

 

Източници:

1. Богданова, М., Б. Кривирадева, Социалната работа, като научно-практическо поле и специфики при подготовката на бъдещите специалисти, Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, Книга Социални дейности, том 114–115, 2022р стр. 5-60.

2. Кусев, И., Д. Димова, Социална политика и социални дейности: Анализи, есета и технологии, София, 2003.

3. Минев, Т., Социалната работа като дейност и обществена практика, ВТУ „Кирил и Методий“, Велико Търново, 2017. Достъпно на: https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=1020&type=.pdf

4. Рашкова, Л., Професионалната социална работа – грижа за личното благо, SocioBrains, бр. 67, март 2020.

​​