Управлението на организациите за социална работа представлява ключов процес, който гарантира ефективното функциониране и постигането на социалните цели, поставени пред тези институции. В условията на нарастващи социални потребности и сложни обществени проблеми, правилното управление се явява основен фактор за успешната организация на социалната работа и предоставянето на качествени и адекватни на нуждите на хората социални услуги.

​

    Управлението представлява специфична форма на социална дейност, чрез която неорганизираната група се преобразува в ефективен, целенасочен и продуктивен екип. То може да бъде определено и като съзнателно насочено въздействие върху поведението на дадена организация с цел постигане на предварително формулирани цели. (Жечев, 2020)

 

      За да се осъществи процесът на управление, трябва да са налице три основни елемента, които на практика изграждат системата на управление. Те са следните:

• Субект на управлението – този, който упражнява въздействие. Всеки субект на управление изпълнява следните функции: планиране, организиране, ръководене и контрол.

• Обект на управлението – този, върху когото или това, върху което се въздейства. Основните характеристики на обекта на управление са: има определени граници, има определено предназначение, има определени връзки с други обекти и със субекта на управление.

• Цел на управлението – това е предварително зададен резултат, към който се стреми организацията. (Жечев, 2020)

 

       Основните функции на управлението в една организация са следните:

• Планиране – това е процес, по време на който се определят основните цели и стратегии на организацията. Изготвят се конкретни планове, чрез които да бъдат постигнати предварително формулираните резултати. Планирането служи като отправна точка за всички последващи управленски дейности.

• Организиране – в рамките на тази функция се идентифицират задачите, необходими за реализирането на поставените цели, и се разпределят между отделните отдели и служители. За ефективно изпълнение се изгражда подходяща организационна структура и се въвежда добра организация на труда. Именно добре структурираният процес и ясно дефинираните отговорности улесняват постигането на целите.

• Ръководене (лидерство) – обхваща насочването и координирането на дейностите в организацията, както и мотивирането на персонала. Чрез ефективно ръководство и повишаване на мотивацията на служителите се постига синхронизация на техните усилията, което значително увеличава шансовете за постигане на общите цели.

• Контрол – осигурява обратна връзка в управленския процес. Тя включва формулиране на стандарти, измерване на реалното изпълнение, сравнение между очакваните и постигнатите резултати, както и предприемане на коригиращи действия при отклонения. Целта е да се гарантира, че дейностите протичат в съответствие с плановете и целите на организацията. (Гьошев, 2011)

 

     Важна част от управлението на всяка организация е стратегическото управление. То представлява съвкупност от решения и действия, насочени към формулирането и внедряването на стратегия, която да може да осигури възможно най-доброто конкурентно положение на компанията на пазара, както и постигането на нейните цели. (Гьошев, 2011)

 

       Управлението на социалните дейности представлява специфично въздействие, което има за цел да приведе тези дейности в съответствие с изискванията на социалната политика и с обективните обществени закони. С други думи, чрез управлението се създават условия социалната политика да изпълнява своята регулираща функция по отношение на ключови сфери като социалното неравенство, политиката на доходите, заетостта, социалната сигурност, условията на труд и други свързани области. (Жечев, 2020)

 

      Управлението на социалните дейности се проявява в няколко основни аспекта:

• Организационно-структурен аспект – разглежда изграждането на структурата за изпълнение на социалните дейности, йерархичните нива на управление, съответните органи и тяхната ефективност.

• Функционален аспект – разглежда различните управленски функции, изпълнявани на отделните равнища на социалната система.

• Дейностен аспект – фокусира се върху конкретните дейности и отговорности на лицата, натоварени с ръководни задачи в системата на социалната работа.

• Същностен аспект – обхваща процеса на предаване на информация от субекта към обекта на управление, както и отчитането и контрола на постигнатите резултати.

• Професионален аспект – свързан е с характеристиките на управленския персонал: техните умения, професионална квалификация и използваните управленски технологии.

• Образователен аспект – засяга подготовката, повишаването на квалификацията и задълбочаването на знанията на специалистите в областта на социалната политика и социалните дейности. (Гьошев, 2011)

 

       Управлението на организациите за социална работа се осъществява въз основа на спазването на определени управленски принципи, като: научна обоснованост, системност, ефективност, демократизъм, конкуренция, стимулиране, саморегулиране, обществена солидарност, йерархичност и децентрализация, социално партньорство, еквивалентност. Тези принципи се прилагат успешно във всички основни сфери на управлението на социалните дейности, които са:

• Управление на дейностите по социално осигуряване (пенсионно, здравно, при безработица) – представлява насочено въздействие, упражнявано от управляващите органи на различни йерархични нива, с цел запазване на настоящото икономическо състояние или постигане на качествени промени в поведението на обектите на осигуряване. Това управление се осъществява при съблюдаване на пазарните закони и в рамките на предварително определените параметри на приетата социална политика в страната. Обектът на управлението са социално-икономическите отношения и процесите, свързани с формирането, разпределението и използването на средствата от различните осигурителни фондове. Целта е тези ресурси да бъдат насочени към удовлетворяване на потребностите на осигурените лица в рамките на обективно обосновани и социално приемливи граници. Субектът на управлението представлява съвкупността от специализирани институции и организационни структури, които пряко осъществяват управленски функции и насочват социално-осигурителната дейност в съответствие с обществените закономерности и целите на социалната политика.

• Управление на дейностите по социално подпомагане – представлява въздействие, насочено към ограничаване или по-пълно решаване на социални проблеми, засягащи отделни лица, социални групи или цели общности. Това се постига чрез предоставяне на определени по вид и обхват социални помощи и услуги. На практика, това управление се реализира от държавни органи в системата на социалното подпомагане, от доставчици на социални услуги, както и от частни лица, организации и юридически субекти. Субектът на управлението в социалното подпомагане представлява съвкупност от специализирани ръководни органи, които чрез структури на различни йерархични нива насочват и регулират дейността в съответствие със социалната политика, правните норми, моралните принципи и обществените потребности. Обектът на управление са отношенията и проблемите, възникващи между участниците в процеса на подпомагане, които имат различен социален статус. Управлението е насочено към предоставяне на социални помощи и услуги на определени групи хора, отговарящи на установени критерии. Целта е осигуряване на помощ и услуги в такъв обхват и размер, които реално да отговарят на нуждите на хората и да допринасят за постигането на приемливо ниво на жизнен стандарт.

• Управление на социалните дейности в сферата на заетостта - представлява въздействие, насочено към ограничаване или цялостно решаване на проблемите на безработните в съответствие с водената от държавата социална политика. Това въздействие се реализира чрез прилагане на различни мерки – посреднически, информационни, психологически и правни. Субект на управлението е съвкупността от специализирани органи, които координират и насочват дейността по насърчаване на заетостта в съответствие със законовите изисквания, пазарните и социологическите закономерности и стратегиите на социалната политика. Обект на управлението са отношенията между различните участници на пазара на труда – безработни, работещи, работодатели, синдикати и държавни институции. Целта е прилагане на активни и пасивни мерки, които да отговарят на динамичните потребности на пазара на труда и да подпомагат постигането на стабилна заетост, в съответствие със заложените приоритети на социалната политика на държавата.

• Управление на социалните дейности в сферата на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд – включва целенасочено въздействие върху работната среда, така че тя да отговаря на социалната политика на страната. Това се постига чрез прилагането на различни мерки – законодателна защита на труда, адаптиране на условията според възрастта, пола и здравословното състояние на хората, създаване на подзаконови нормативни актове, въвеждане на съвременни технологии за безопасност и компенсиране на вредните условия на труд. Субект на управлението са институциите и структурите, отговорни за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Обект на управлението са всички работещи лица, независимо от сферата на дейност. Целта е предотвратяване на рисковете на работното място, осигуряване на безопасни условия чрез поддържане на необходимото оборудване и среда, както и активното участие на всеки служител в опазването на собственото си здраве и това на колегите му.

• Управление на социалните дейности в областта на доходите на населението – то се фокусира върху размера и разпределението на доходите като ключов индикатор за социалната политика на държавата. Общият доход включва всички парични и натурални постъпления, като разполагаемият доход е сумата след приспадане на данъците. Помощите по социално подпомагане и някои хуманитарни помощи не се включват в доходите на домакинствата. Основните принципи при управлението на доходите са: пазарно формиране и договаряне на работната заплата; единство в управлението и критериите за доходите; икономическа последователност при промени в заплатите и цените; взаимна зависимост между доходите и икономическите процеси; социално партньорство между държава, работодатели и синдикати; комплексно прилагане на нормативната база за доходите; административен характер на регулирането на средната работна заплата. Ефективното управление на доходите изисква изграждане на интегрирана система, която да е тясно свързана с цялостната социално-икономическа политика на страната. (Жечев, 2020)

 

     Управлението на организациите за социална работа представлява сложен и многопластов процес, който изисква съчетание от стратегическо мислене, професионализъм и социална ангажираност. Чрез прилагането на основните управленски функции – планиране, организиране, ръководене и контрол – се гарантира не само ефективността на организациите, но и адекватното откликване на динамичните социални потребности.

 

    Спецификата на управлението в социалната сфера се изразява в необходимостта от балансиране между нормативни изисквания, морални принципи и реалните възможности на обществото. Прилагането на принципите на социалното партньорство, децентрализацията, научната обоснованост и други, допринася за устойчивото развитие на социалната система и повишаване на качеството на живот на уязвимите групи.

 

 

​

Източници:

1. Гьошев, Б., Основи на управлението, МВБУ ЦДО, София, 2011. 

2. Жечев, Ж., Организация и управление на социалните дейности в България, Учебно помагало, УИ „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2020. https://www.shu.bg/wp-content/uploads/file-manager-advanced/users/faculties/pf/izdaniya/prepodavateli/2020-j-jechev-org-i-upr-soc-dejnosti.pdf

​

​