А a (a /а/)

Буквата „а“ се произнася като българското „а“, но устата е по-отворена при произношението (пример: ama /ама/).

 

B b (be /бе/)

След пауза или след “m“ или „n“ се произнася както българското „б“ (примери: bueno, imbécil). Когато е след гласна, „b” се произнася по-отворено, като устните не се събират напълно както е по принцип при произношението на „b“ (примери: la bota, hablaba).

 

C c (ce /се/)

Пред „a“, „o“ или „u“ или пред съгласна се произнася като „к“ (примери: caro /каро/, ocre /окре/).

Пред „e“ или „i“ се произнася като „с“ (пример: encía - енсиа).

“C” се използва в комбинация с „h“ (ch) и звучи като българското „ч“ (пример: hecho /чете се: ечо/).

 

D d (de /де/)

След пауза или след „n“ или „l“ се произнася твърдо, както българското „д“ (примери: duro, molde).

В останалите случаи се произнася меко, като езика отива зад зъбите, както е при английското „th“ (примери: la dama, lado, verde).

„D“ е предразположена към отслабване или дори изчезване при произнасяне на някои думи, както е например при думата „hablado“, която се произнася „аблао“.

 

E e (e /е/)

Гласният звук „е“ се произнася по същия начин, както и в българския език (пример: merece /мересе/).

 

F f (efe /ефе/)

Съответства на българското „ф“ като произношение (пример: fama /фама/).

 

G g (ge /ге/)

Ако е преди „а“, „о“, „u“ или след пауза или„n“ се произнася по същия начин като българското „г“ (примери: gama /гама/, angosto /ангосто/).

В останалите случаи, също се произнася като „г“, но езикът не докосва меката част под него, както се получава при произнасянето на обикновеното „г“ и по този начин звучи по-гърлено (пример: haga /ага/).

Когато е пред „e“ или „i“ се чете като българското „х“ (примери: genio /хенио/). 

В испанския често се среща съчетанието от букви „gu“, но то се чете различно според следните случаи:

• Преди „e“ или „i“ се произнася само „г“, а „у“ не се чете (примери: guerra /гера/, ruegue /руеге/).

• В останалите случаи се чете като „гу“ (пример: fragua /фрагуа/, guardia  /гуардиа/).

Когато имаме съчетанието от букви „gü“, то също се чете като „гу“ (примери: pingüino /пингуино/, argüir /аргуир/).

 

H h (hache /аче/)

Тази буква не се произнася в испанския език (пример: haba /аба/, hablo /абло/).

I i (i /и/)

Чете се както българското „и“ (пример: mito /мито/).

 

J j (jota /хота/)

Чете се като „х“ (пример: eje /ехе/).

 

K k (ka /ка/)

Чете се като българското „к“, но с малко повече издишване на въздуха при произнасяне (пример: kilo /кило/).

 

L l (elе /еле/)

Испанското „l“ се произнася меко, като езика се извива нагоре към небцето при произношението (пример: leche /лече/).

Често се среща двойното „ll”. То се произнася като „й“ (примери: calle /кайе/, llegar /йегар/). В някои региони се произнася като „з“ или „дз“.

 

M m (emе /еме/)

Чете се като българското „м“ (пример: madre /мадре/).

 

N n (ene /ене/)

Произнася се както българското „н“ (пример: vano /бано/).

 

Ñ ñ (eñe /енье/)

Произнася се като „н“, но следвано от „ь“ (пример: señor /сеньор/, baño /баньо/).

 

O o (o /o/)

Произнася се по същия начин като българското „о“ (пример: ojo /охо/).

 

P p (pe /пе/)

Чете се като българското „п“, като се издиша малко повече въздух (пример: paso /пасо/).

 

Q q (cu /ку/)

Винаги е в съчетание с „u“ (qu) и се чете само като „к“ (пример: queso /кесо/).

 

R r (ere /ере/)

Когато „r“ се намира между гласни звуци или е след „b“, „p“, „d“, “t”, “c”, “g” се произнася стегнато, близко е по звучене до българското „р“, но с лека разлика (pero /перо/).

Когато имаме „rr“ в думата, то се произнася като „р“ с вибриране, подобно на френското „р“ (perro /перро/).

Когато „r“ е в началото на думата, то се произнася с вибриране, както двойното „rr“ (пример: rojo /рохо/), а когато е в края на думата – се произнася стегнато (пример: dar /дар/).

 

S s (ese /есе/)

В кастилския испански „s“ се произнася с леко съскане, като езика се извива леко назад. В латиноамериканския испански „“ е близко по звучене до българското  „с“.

Когато се намира пред звучна съгласна, често се произнася като „з“ (пример: mismo /мизмо, мисмо/).

В много региони, когато „s“ е в края на думата или е след съгласна или може да изчезне напълно и да не се произнася (примери: mismo /мисмо, мизмо, михмо/; huevos /хуевос, хуевох, хуево/).

T t (te /те/)

Произнася се като българското „т“ (пример: teme /теме/).

 

U u (u /у/)

Произнася се като българското „у“ (пример: fuma /фума/).

 

V v (uve /убе/)

Буквата „v“ се произнася като „б“ (пример: vuelo /буело/, lavar /лабар/).

 

W w (uve doble /убе добле/)

Произношението на „w“ варирира между „б“, „в“ и „у“. Среща се относително рядко в испанския език, използва се почти изцяло в чуждиците (пример: water /батер/, whisky /уиски/, software /софвер/).

 

X x (equis /екис/)

Когато се намира между две гласни, се чете като „кс“ или „гз“ (пример: examen /ексамен, егзамен/).

Когато се намира пред съгласна се чете като „кс“, но често се чете и само като „с“, особено на Испанския полуостров (пример: extra /екстра, естра/).

В мексиканския испански, често се чете като „х“, особено в думи, които са с америдински произход /от езика на коренното население на Америка/, включително и в наменованието на държавата México /Мехико/.  

 

Y y (i griega /и гриега/)

Чете се като „й“. В някои региони се чете и като „з“ (примери: trayendo /трайендо, тразендо/, yate /йате, зате/).

 

Z z (zeta /сета/)

Чете се като „с“ (zona /сона/).

 

Забележка: Доскоро „ch“ и „ll“ бяха считани за отделни букви от азбуката.